Защо българският народ беше наказан да бъде представляван от такива неудачници, некадърници, маргинали и бандити след 1990 г.? Защо през този период никой не се опита да формулира българския национален интерес?

Това е само част от най-опасното за България явление - липсата на чувство за общ интерес.

Чувството за общност у нас започва и завършва с общия език. Нищо повече. Държавата, към която се стремяха десетки предишни поколения, за днешния българин не е обща цел. През последните години тя беше превърната в дойна крава, а цялото “гражданско поведение” се свежда до това как да се наредят сред тези, които доят кравата, а не сред онези, които я хранят.

България е в уникално опасна ситуация - на държава без народ. Но за да могат да се формулират националните интереси трябва преди всичко да се чувстваме народ. А българите, даже на фона на най-голямата опасност от изчезване на държавата и нацията, не се чувстват такива. В Европа такъв случай досега не е имало. Могат да се мобилизират около 8-10 на сто от населението за една или друга кауза /това се отнася и за актуалните политически формации, от които нито една не разполага с подкрепа по-голяма от 5 на сто/. А останалите 90 на сто, които създават народа?

Националният интерес означава създаване в страната и на международната арена на условия, благоприятстващи развитието на материалните и културни ценности на българската общност, създаваща народа. Националният интерес би трябвало да означава уважение на демократичните правила на обществения живот, добро качество на законите и тяхното спазване. Националният интерес е и създаването на материални условия за пълното използване на творческите таланти на народа - не само в културата и науката, но и в икономическата инициативност, като икономическата политика трябва да елиминира задълбочаващото се през последното десетилетие изоставане, а не да го задълбочава.

На този фон всеки българин разбира, че в момента никой не формулира и не реализира националните интереси.

Там, където демагогията на нашите “демократи” докосва до позитивна програма, тя веднага се разпада на егоистични интереси.

За разлика от другите народи, реформите ни бяха донасяни отвън и почти винаги с лошо качество. След няколковековното “присъствие” на най-изостаналата Турция започна сблъсък за геополитиката на България между интересите на Англия и Русия, а сега и на САЩ, като англосаксонското ориентиране беше и е трагично за България.

Тази “традиция” продължава да ни преследва. България и сега не намери своите реформатори, въпреки добрия исторически шанс. Сегашните можаха да измислят само едно - да се присъединим към Запада, който ще ни реформира, осъвремени и ще се погрижи за нашето бъдеще. Глупости.

Никой да знае кои отрасли на нашата икономика са най-важни? Как се определя йерархията на ценностите в преговорите с ЕС? Според какви критерии властите определят кои въпроси са с по-малко значение и по кои не можем да отстъпим. Кое е най-важното - интересът на народа или спасяването на кожата на управляващите и на някакви лобита, паразитиращи от властта.

С пълно пренебрежение се отнасяме към онова, което в другите европейски страни е с решаващо значение за бъдещето им цивилизационно развитие - университетите, науката, предприемчивостта.

С какъв интелектуален примитивизъм се роди убеждението, че в Европа искат да ни правят само добрини?

Националният интерес изисква преди всичко гарантиране на сигурността. Само наивниците могат да мислят, че Балканите са станали по-сигурно място и че това ще се гарантира от ЕС или НАТО. Някой да си е задал и въпроса какво означава националната сигурност в условията на свободната европейска конкуренция.

Една от големите трагедии е, че интелектуалната атмосфера на последните години беше доминирана от една преди това напълно маргинална група, без никакъв морален авторитет, която пренесе на големия форум не само своята ограниченост и примитивизъм, но и своите обиди. Така самото понятие “народ” стана политически неправилно. А те плашеха, че експонирането на националния интерес ще доведе до експлозия на популизма като на Милошевич.

Липсата на виждане за бъдещето на основата на националния интерес ни превърнаха в народ трето качество. Приказките, че това стана, защото историята пак нямаше по-добра оферта на нас, са лъжи. Българите не могат да се сърдят на никой друг, освен на себе си.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ