Основите на геополитиката

Актуалната геополитическа ситуация, особено след 11 септември 2001 г. е изключително опасна - или ще се появи планетарен “нов световен ред” под хегемонията на САЩ, в който всички държави и народи ще бъдат послушни винтчета в атлантическия, мондиалистки, космополитичен, дисниленд-овски и кока-колов търгашески модел, или трябва незабавно да се изгради опозиция срещу него от всички потенциални антиатлантически, антиглобалистки, традиционни исторически култури в алтернативен блок /или в няколко блока/.

Ситуацията е толкова критична, че не е важно по какъв начин или под какъв знак ще се появи антиатлантическата алтернатива или новото Голямо пространство. По логиката на историята това може да бъде само Евразия, която, благодарение на технологичната революция и обективните интеграционни процеси има всички шансове да стане и новият Голям континентален остров, което ще бъде смърт за англосаксонския атлантизъм.

Заради това за оста САЩ - Англия - Израел е въпрос на живот и смърт да не допуснат по никакъв начин появата на геополитическа алтернатива /на каквато и да било алтернатива/.

Това беше и причината за 11 септември, за войната в Афганистан, за навлизането на американците в Централна Азия, за атаката срещу Ирак, след която ще последват Иран, Либия, Северна Корея, Русия, Китай...

Ето защо нетърпяща никакво отлагане е необходимостта от обратната геополитическа теза... светкавично създаване на геополитическа алтернатива срещу атлантизма.

Ситуацията е толкова сериозна, че няма възможност за избиране между “доброто” и лошото”.

Ако Русия успее да излезе от пропастта, в която я тласнаха Горбачов и Елцин и ако успее да възстанови геополитическата си самостоятелност, това ще е прекрасно. В такъв случай страните от бившия СССР отново ще могат да се включат в руската Евразия, този път без идеологическия негатив на марксистката двусмислена идеология. При това разкриването на истинските колониални цели на атлантизма в този тежък за Европа и Евразия период ще стане предпоставка за умножаване на съюзниците на Евразия, както на Изток - включвайки Япония и Корея, така и на Запад... включвайки Германия и Франция.

Ако това не стане, детонатор на антиатлантическата алтернатива може да бъде друго Голямо пространство - или Азия, под ръководството на Китай, или Централна Европа - под флага на Германия и Франция, или Средна Азия и Близкия изток - под знака на “ислямската революция”

Има голям потенциал за антиатлантически въстания и в арабския свят и Латинска Америка, въпреки че във военно отношение те не могат да станат конкуренти на Свръхдържавата.

Въпросът е изключително остър. Днес всички хора трябва да разберат, че приемането на атлантическия мондиалистки модел означава пълно и окончателно унищожение на самобитността и идентичността на държавите и нациите, край на тяхната история.

САЩ имат перспектива за реално световно господство, само ако не се появи алтернатива на Pax Americana. Оттук следва изводът, че основната задача на американската геополитика е разрушаването на потенциален антагонистичен геополитически блок.

В историята имаше такъв прецедент - създаваните от Англия различни санитарни кордони, които се разполагаха между две крупни геополитически образувания, чийто съюз би могъл да създаде опасна конкуренция за Британската империя.

Същото е днес и със САЩ. Именно съюзът САЩ-Англия сега определя новата геополитика, като се използва опита на Британската империя.

Най-добрият пример за санитарен кордон в началото на 20-ти век бяха страните, разположени между Русия и Германия, контролирани от Англия. Те разбиваха Голямото пространство от Европа до Евразия и бяха агенти на англосаксонските интереси. Това се отнася и за всички режими в България след 1990 г., които даже не си дават сметка за своята катастрофална роля за геополитиката на страната.

САЩ и сега използват санитарните кордони като основен инструмент на своята външна политика. Още през 1992 г. Пол Волфовиц /който сега е основният геополитически идеолог на Буш/ написа, че не трябва по никакъв начин да се допусне появата на европейския или азиатския континент на стратегическа сила, способна да се противопостави на САЩ. В този смисъл се сочеше санитарният кордон около Русия в Прибалтика или на Балканите.

Перспективата на санитарен кордон надвисва в Европа и над Германия, тъй като сега тя не разполага с потенциала да стане самостоятелна геополитическа сила и защото не можа икономически да преглътне обединяването.

Какво е положението на Изток?

Тук има няколко потенциални геополитически сили, които могат да претендират да станат Голямо пространство - Китай, Иран, арабският свят, Турция.

Геополитиката на Китай представлява огромна тема. Засега обаче заради отдалечеността му и заради активното разпространяване на исляма перспективата за създаване на Голямо пространство именно от китайците минава на втори план, зад възможността от ислямска геополитическа коалиция. Възможно е обаче и рязко активиране на китайския фактор като интегратор на антиатлантическота и антоглобалистка коалиция, тъй като глобалната атака на САЩ застрашават жизнените интереси на Пекин.

В рамките на ислямския свят са актуални три геополитически фактора с глобални перспективи, като всеки от тях има своите идеологически особености.

Това са континенталният - ислямски революционен Ирак, светската атлантическа и профано-националистическа Турция, и арабският саудитски теократичен вариант на исляма.

Разбира се, в ислямския свят има и други геополитически възможности - Ирак, Сирия, Либия, но нито една от тях не може да претендира за интегрираща роля спрямо страните от Централна Азия.

По-специално внимание заслужава Иран, който днес е уникална страна, която може да играе в Азия ролята на Централна Европа. Характерно е, че самите иранци се разграничават както от Изтока, така и от Запада, разбирайки под Запад търгашеската цивилизация на Европа, а под Изток - Индия, Китай и Русия.

Иранският ислям е динамична и мощна сила, която има антиатлантическа и антимондиалистка насоченост и претенции за глобална ислямска революция. В геополитически смисъл Иран е чисто континентална държава с всички шансове да стане крупен член на евразиатския блок.

Ориентирането на централноазиатските републики към Иран - нефтеният Азербайджан и ядреният Казахстан, може да създаде предпоставки за истински континентален суверенитет. Тази проиранска коалиция може да бъде цетралноазиатски аналог на Централна Европа /Mittel Europe/.

Проиранското Голямо пространство потенциално включва Афганистан и Пакистан, и открива териториална връзка с Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан.

Именно заради това Иран е по-голяма заплаха за американските геополитически интереси от Ирак, като на следващия етап атаката на англосаксонската атлантическа коалиция ще се насочи срещу него.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ