Стратегическа прогноза на "Строго секретно"

Причините за актуалната война за нефта стават напълно разбираеми, ако бъде анализирана от гледна точка на геополитиката. Именно тя дава модела, обясняващ повечето тъмни страни на съвременната политическа и икономическа история.

“Превеждането” на икономиката на природните ресурси и преди всичко на нефта на езика на геополитическите реалности дава ново разбиране на труднообяснимите на пръв поглед закономерности.

От геополитическа гледна точка има два основни модела, отчитащи спецификата на различните райони, култури, цивилизации, етноси, политически системи. Тези два проекта предлагат макросценария на действието на двата полюса на борбата за планетарните природни ресурси, като геополитическата оценка на тези противоречия е най-обективна.

Това се отнася за нефтените ресурси както на Близкия изток, така и на Русия.

Да припомним, че според класиците на атлантизма - англичанинът Макиндер и американецът Мехън, съществуват две фундаментални геополитически образувания, стремящи се към глобално господство - силите на Сушата /теллурокрацията, евразиатството/, и силите на Морето /талассокрацията, атлантизма/. Историята на 20-ти век напълно потвърди това.

Тези два полюса са двете антагонистични начала - не в класов, а в пространствен смисъл.

Основата на полюса на Сушата /Евразия/ е така нареченият heartland, “сърцевинната земя”, която лежи в дълбочината на руската територия. Тя е основата на теллурокрацията.

Противоположното “морско могъщество” /sea power/, наричано и талласокрация, се намира в бреговия сектор /на началния етап/ или в океанския сектор /на по-късните етапи/.

Между тези два полюса се води основната геополитическа битка. Тя се отнася и за природните ресурси.

Според класическата формула на Макиндер, която се повтаря постоянно и от Бжежински и Кисинджър, “онзи, който контролира Евразия, контролира и целия свят”.

Този контрол може да бъде двояк.

Континенталният начин за контрол над Евразия предполага преимущество на импулса, идващ от дълбочината на континента - heartland. Това може да е Руската империя, СССР, ОНД, Руската федерация и т.н. Задачата на този сухопътен полюс е максимално да разшири своето влияние върху зоните, които се намират между heartland и акваториите, миещи бреговете на евразиатския континент и да ги интегрира стратегически и икономически. Това се отнася и за ресурсите и определя изискването за пространственото разполагане на транспортните мрежи, нефто - и газопроводите, позиционирането на центровете за преработка и т.н. Целта е местонахожденията на ресурсите да бъдат свързани с вътрешноконтиненталното пространство с единна континентална мрежа, за да бъде укрепен геополитическият потенциал на Евразия.

Вторият модел за контрола над Евразия и над нейните природни ресурси е външният, от страната на Морето. Това е атлантическият контрол над същата стратегическа зона и предполага външно усвояване на бреговото пространство - rimland, което отделя сърцевинната земя от топлите морета. Този модел исторически е свързан с англосаксонския свят, Британската империя и САЩ, към които постепенно премина атлантическата мисия. В този случай геополитическият модел е напълно различен - става дума за свързване на бреговите пространства със задокеанските центрове и манипулирането на планетарната стратегия с контрола над моретата и океаните.

Ако евразиатският импулс се стреми да интегрира континенталното пространство, атлантическият е точно обратният - стреми се да не допусне тази интеграция, да прегради пътя към топлите морета, да установи контрол по целия периметър на бреговите пространства. Същото се отнася и за природните ресурси, чието транспортиране става предимно по вода с танкери.

По този начин за разработката на планетарните природни ресурси има минимум два плана.

Какво представлява днес бреговата зона - rimland, която се е проточила от европейското пространство, през Близкия и Далечния Изток до Тихия океан. Някога самата Европа беше полюсът на Запада и на атлантизма. Но през 20-ти век тя започна да придобива периферно значение за сметка на нарастващата атлантическа роля на САЩ. С доктрината Монро още през първата половина на 19-ти век европейщината беше изтласкана от САЩ. Последва доктрината на Уилсън, която провъзгласи, че САЩ отсега имат глобални интереси, в това число в Европа.

В момента Европа вече представлява междинно пространство, контролирано стратегически, в това число и енергоресурсите от американския полюс. Наличието на 6-ти флот на САЩ в Средиземно море, американската политика в Близкия изток, подчиняването на европейската политика на американските приоритети - всичко това държи Европа в стратегическа и енергийна зависимост.

САЩ държат Европа в тотална геополитическа зависимост. Едно от основните средства е близкоизточната политика на САЩ и контролът на нефтодобива и доставките за Европа от арабските страни.

Сега обединена Европа е мощна икономически и е заинтересована да укрепи енергийната си независимост чрез преки контакти с Близкия изток и независима от САЩ енергийна политика, в това число развитието на евразиатските местонаходища и на техните транспортни сухопътни маршрути. Благодарение на това Европа ще може да направи стратегическия скок, за да води собствена геостратегия в района на rimland.

В това отношение руско - европейските, руско - американките, руско - арабските, американо - европейските, американо - арабските и т.н. отношения в решаваща степен се определят от географията на природните ресурси и техния обем.

Така например причината за нападението на Ирак срещу Кувейт беше стремежът на Багдад да получи пряк достъп до пристанищата на Персийския залив, да за може свободно да доставя нефт за целия свят, на първо място за Европа. И самата държава Кувейт преди години беше създадена от англичаните, за да контролират зоната на богатото Междуречие чрез това марионетно образувание, лоялно към Англия, а след това и към САЩ. Заложеният преди десетилетия геополитически алгоритъм действа и до днес.

Същото се отнася за Либия и Иран. Императивът за атлантическия контрол на определен етап наложи ограничаване на богатите либийски и още по-богатите ирански находища чрез наложената от САЩ тяхна международна изолация.

Не е трудно да се направи извода, че от тази гледна точка евразиатските интереси на Русия и енергийните приоритети на ЕС са много близки. Те са заинтересовани в реорганизирането на ресурсната и енергийна политика от Европа до Иран и Централна Азия.

САЩ от своя страна пък са заинтересовани в запазването на статуквото.

Конфликтът и неговото задълбочаване са неизбежни.

Да погледнем сега източния сектор на бреговата зона, заобикаляща Евразия. В Далечния изток има пространство, което може да се съпостави с Европа. Япония няма собствени ресурси и представлява колосален пазар за потребление на енергия. Между Япония и Евросъюза има пълна аналогия - необходими са алтернативни доставчици, включване към евразиатския потенциал в неговата азиатска част. Зависимостта на Япония от САЩ я ограничава и не й дава възможност да укрепи своя геополитически статут. Япония е заинтересована в съвместното с Русия усвояване на евразиатските пространства.

На този основа се появи и идеята за изграждането на система от транспортни мрежи, които да свържат японските острови с континенталната част на Евразия.

И в двата случая реорганизирането на геополитическото пространство на Евразия е изгодно за Европа, Русия и Япония. На това всячески ще се стремят да противодействат американците, англичаните и Израел.

Западът и САЩ разполагат с максимум финансови средства за развитие на нефтените местонаходища. Те имат капитали и технологии. Контролът над енергоресурсите е приоритетна задача на атлантическия капитал.

В момента Русия не разполага с финансов потенциал за самостоятелна стратегия по този въпрос. Но Европа и Япония имат такива възможности. Следователно евразиатският енергиен проект трябва да се осъществява в сътрудничество между Европа, Русия и Япония. Русия в Евразия може да стане енергиен диспечер, предлагащ алтернатива на атлантическия алгоритъм. С това САЩ няма да се примирят.

Геополитиката на нефта и световните енергоресурси ще продължи да се изостря и поляризира, което в близко време ще доведе до още по-големи конфликти и сблъсъци на фона на намаляването на обема на резервите от нефт и газ.

Всичко това може да доведе до нова световна война с фатални последици за Земята.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ