4 на сто икономически ръст, по-ниска инфлация, изплащане на дълга, подобряване на жизненото равнище на руснаците, ограничаване изтичането на капиталите в чужбина, съживяване на пазара - това са очертаните от правителството на Русия перспективи за 2003 година. Но дали положението е така розово? Не. Това не е мнението само на скептиците. Повечето показатели не са оптимистични.

Путин няма друг по-важен проблем от икономиката. И за него важи осова, което важеше за Клинтън - It’s the economy, stupid.

Путин е в уникална ситуация. В такава е цяла Русия. Нито една книга не я подготви за това, което стана след 1990 г. Нито една икономическа школа по света не предвиди станалото. Може ли руското общество, което имаше безкрайно доверие във всемогъщите правителства да стане пазарна икономика без да изгърми.

Дали бъркотията може да бъде превърната във втора Wall Street или ще се ограничи до онова, което е написано на английски по стените на Москва - fuck you. За да потвърди казаното преди години от Чърчил за тази огромна страна: “Русия е обвита в мистерия, вътре е енигма, завита в одеяло и опакована в кутия със стиропорови топчета”.

Сега Москва е по-динамична от Ню Йорк - Sony, Coke, Levi’s, Visa, Pizza Hut, Nike, Spite...

Тълпите отново са по улиците. Масите започнаха да се масират и най-накрая станаха прогресивни. Само че всеки върви в различна посока.

Комунистите искаха да превърнат Москва във витрина на социализма, но не успяха, въпреки че се опитваха 74 години. Тогава улиците се прокарваха не според движението на хората, а според посоката на военните паради, като светлинните сигнали бяха така изчислени, че между две техни мигания да минат три батальона командоси и 50 подвижни ракетни установки. Опасността от народно въстание се появяваше само ако в ГУМ бяха докарали вносни дамски ботуши.

Днес всичко това е минало. Москва е най-европейският и най-скъпият град на континента. Всичко, освен метрото, е страшно скъпо. Напитките, хотелите и храната са като в Монако, въпреки че средната месечна заплата е 143 долара. Освен ако всички не лъжат. Което и правят. Това означава, че огромната част от руската икономика е черна или сива.

Има и други придобивки освен свободата и високите цени. Можете да бъдете застреляни по всяко време навсякъде в Москва, даже до Кремъл. Всеки ден са убивани по 4 бизнесмени. Тук ключовата дума е “бизнес” и “бизнесмен”.

На този фон се “задава” въпросът дали Русия ще възкръсне, дали пак ще се появи СССР, дали танковете отново ще излязат на улиците, или ще продължи по тясната пътека на модерната икономика, превръщайки се в един огромен, но замръзнал Сингапур. Дали разкраченото положение може да продължи като Путин лавира между двете крайности - на централизираната икономика и на НЕП-а.

За да се отговори на тези въпроси, трябва да се зададат други. Единият продължава да е за близкото минало - как маргиналът Горбачов успя да стигне до върховете на КПСС и СССР. С какво може да се обясни пълното бездействие на тогавашното Политбюро и ЦК спрямо това предателство. И защо след забраната на 18-милионната компартия от алкохолика Елцин не се намери нито един, който трябваше да направи онова, което трябваше. И защо в момента на крушението на СССР никой не се възпротиви?

Отговорът може да е само един - в момента на забраната и тази партия вече беше мъртва. Тя беше полуразложен труп. КПСС не разполагаше с теория за започващите процеси и с никакъв практически опит. Последният теоретик беше Хрушчов, който съобщи на света, че “комунизмът, това е гулаш”.

Всъщност цялата история на комунизма в Русия е пълна с такива противоречия. Ленин извърши революцията и взе властта, която беше на улицата и чакаше някой да я вземе. Но за построяването на социализма не беше готов и питаше постоянно “какво да се прави”. Неговите разработки се основаваха на Парижката комуна и бяха наивни. Той си представяше Русия като една фабрика, или като германска поща или железница.

Армията беше заменена от въоръжения народ, парите се превърнаха в някакви разчетни единици, тъй като трябваше да се изключи влиянието на капитала върху живота на хората. И така нататък. Въпреки това болшевиките извършиха най-важните революционни преобразувания - национализиране на промишлеността и банките, установяване на работнически контрол над производството, преселване на нуждаещите се в квартирите на буржоазията, въвеждането на задължителна трудова повинност. Приемайки Декрета за земята те си осигуриха помощта на селяните в гражданската война. Възходът във всички области на науката и културата в Русия през 20-те години беше без прецедент в световната история. Именно от този момент можеше да се говори за победата на октомврийската социалистическа революция.

Но какво да се прави по-нататък болшевиките не знаеха. И Ленин си го признаваше. Всички знаеха, че победата на социализма в една изостанала селска страна беше невъзможно. Цялата надежда беше свързана с революцията в Европа. Но местните въстания в Германия и Унгария бяха потушени. Ленин трябваше да угаси революционния порив на съветска Русия, излизащ извън нейните граници. И предприе политическа маневра, отстъпление към капитализма с прехода към Новата икономическа политика - НЕП.

В тези условия се появи и планът “към социализма чрез отстъпление към капитализма”.

За съветските лидери НЕП не беше временна, а “задълго”. Появи се идеята, че социализмът от руски образец е държавният капитализъм.

С приемането на НЕП животът в Съветска Русия се промени. На преден план отново излезе частната собственост и НЕП-маните с огромни капитали. А в страната цареше разруха, безработица, нищета, безпризорщина.

Ето защо НЕП-ът беше първият опит за “перестройка” в Съветска Русия. Още тогава “ленинската гвардия” се превърна в тънка прослойка. Ленин съвсем не харесваше “новите комунисти”, които бяха готови да носят идеята за “революцията до края на света”. Ленин не харесваше и думата “болшевик”. По същото време вече се водеше битка за наследството след него. Но на НЕП-а никой още не смееше да посегне. А той извърши своето. Русия продължаваше да затъва в изостаналостта, селото отново беше на ръба на гражданската война.

Тогава обективно дойде и краят на НЕП-а и краят на тънката “партийна гвардия”.

Сталин постави ясно задачата - изостанали сме от челните страни с 50-100 години. Или ще преодолеем тази изостаналост за 10-15 години, или ще ни смачкат. Изчисли годините точно. Германия нападна СССР точно след 10 години. Сталин започна чистка на “ленинската гвардия” и се наричаше верен ленинец като самоирония.

Постепенно Властта на съветите отстъпи място на Съветската власт, т.е. властта на номенклатурата, чийто привилегии растяха от година на година, което засилваше недоволството сред хората и идеалистите.

Въпреки това СССР в кратки срокове стана втората индустриална държава в света. Беше доказано, че може да се строи живот и без паразитния финансов капитал. Именно отхвърлянето на НЕП-а даде възможност на СССР да победи във Втората световна война.

След войната се появи необходимостта от създаването на ракетно-ядреното оръжие, за което Сталин трябваше да “купи” услугите на интелигенцията. Академиците получиха леки коли и държавни дачи, дойде ред на генералите и адмиралите, постепенно партията се превърна в своеобразно дворянство, използващо привилегии.

Но теорията на комунизма я нямаше. Самият Сталин няколко дни пред смъртта си заяви: “Без теория за нас е смърт, смърт, смърт”. За развитие на теорията след Сталин е даже смешно да се говори. Епохата на Хрушчов може да бъде наречена втори опит за “перестройка”.

При Брежнев се появи догматичният марксизъм-ленинизъм в интерпретацията на Суслов.

Андропов започна “третата перестройка”, която завърши избраният от него Горбачов. Неговата перестройка най-накрая беше успешна. Завърши с реставрирането на капитализма.

Такова е наследството за Путин, който е пред дилемата дали да продължи с перестройките, т.е. с НЕП-овете, или да се върне към мобилизационната икономика. В обкръжението му вече се разработва програма за “Икономическо мобилизиране”, предвиждаща засилване на държавното управление на икономиката чрез:

- възстановяване на държавния монопол върху вноса и износа на най-важните стоки, което ще лиши олигарсите от икономическата им сила;

- разчитане на външнотърговските операции само през упълномощени банки, което ще прекрати изтичането на капитали;

- въвеждане на държавни заявки за предприятията по държавни цени.

Това се налага не от добър живот като програмата върви под лозунга: “Стига сме си играли на демокрация и пазар”.

Но Путин тук няма да е толкова оригинален. Много по-рано - през 1929 г., по време на великата депресия, САЩ действаха именно по този сценарий. След прегряването на фондовия пазар производството спадна 2 пъти, повечето фабрики бяха затворени, безработните надминаха 20 милиона, фермерското производство се обезцени, спестяванията на хората се изпариха в хилядите фалирали банки. Тогава след либерала Хувър дойде Франклин Рузвелт, който постави в центъра на обикновения американец така наречения Нов курс, който означаваше:

- преустройство на банковата система с опора върху крупните банки;

- пускане на достатъчно парични знаци, въпреки инфлацията;

- държавен контрол над пазара с ценни книжа, прекратил забогатяването на финансовите спекуланти за сметка на дребните акционери;

- забрана на износа от САЩ на злато и сребро;

- въвеждане на наказание за неизпълнение на разпоредбите на администрацията;

- закон за реконструкция на селското стопанство;

- обединяване на фалиралите 600 000 дребни фермери в колективни стопанства;

- разработка на плана за усвояване на долината на Тенеси;

- създаване на трудовата армия;

- обществени работи - строителство на автомобилни магистрали, които приютиха милиони безработни и др.

Рузвелт по онова време отиде много по-далеч със социализма в Америка, отколкото Сталин в Русия и превърна САЩ за 20 години в челна икономическа сила.

Какво ще избере Путин? Засега не се знае. Но поне всеки ден има пред очите си храма Васили Блажени на Червения площад срещу Кремъл. Тази смесица от различни стилове неслучайно е един от символите на Русия. Малко хора знаят, че тя беше построена от Иван Грозни през 1552 г., който след това заповядва да ослепят архитектите /според официалната версия/, за да не построят друг такъв невероятен храм. Но много специалисти твърдят, че Иван Грозни е направил това, вбесен от липсата им на елементарни умения да спазят единен стил или да направят арки като хората.

Това е Русия - между Иван Грозни, Ленин, Сталин, перестройчиците и Fuck you.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ