Кремъл трескаво търси нова формула за своята външна политика. Путин и неговият екип се опитват да изградят платформа за участие в новата световна система, насочена към създаване на нов баланс на силите, отчитащ националните интереси на Русия и нейните традиционни функции на една от световните водещи сили.

Но след 11 септември 2001 г. нещата бързо се промениха, във вреда на Русия. Стратегическата грешка на Путин - преднамерена или не - за подкрепа на Буш и неговата “война срещу тероризма” показа недостатъчни аналитични качества на целия външно-политически екип на Путин, в това число на разузнаването. В такъв преломен момент те не успяха да направят перспективната прогноза, която не е за утре, а за години напред. Те не разбраха огромната промяна, извършила се на световната арена - че войната, която водят САЩ е за пълно световно господство.

Кремъл не отчете, че това е историческа необходимост на етапа на развитието на Запада, който не може да оцелее на равнището, на което се намира сега, без такава война, за сметка на другите, преди всичко мюсюлманския свят, Русия и Китай.

Тъй като войната е за нефта, основният враг на западното свърхобщество сега е ислямисткият свят. На второ място е азиатският комунизъм начело с Китай, който до 20 години трябва да надмине САЩ. След Ирак, Иран и Саудитска Арабия неизбежно предстои конфликт с Китай.

Русия вече не се счита от Запада за основен противник или конкурент. Реално погледнато, в края на XX век Русия капитулира пред Запада. В началото на XXI век стана легитимиране на антикомунистическия преврат, извършен от Горбачов и Елцин. Появи се и се разви постсъветската социална система, като в обозримо бъдеще в нея едва ли ще има големи промени. Русия постепенно се превръща в оръдие на Запада. Дали Путин искаше това или неговата политика ускори този процес вече не е толкова важно.

На този фон най-вероятният път за Русия през близките години ще бъде укрепването на държавната власт - преди всичко апарата на президента и специалните служби, и засилване влиянието на православната религия, която вече има ролята на държавна идеология.

Това мнение се споделя и от Александър Зиновиев, който отива по-далеч и твърди, че Русия постепенно се превръща в клерикално-полицейска държава.

Кремъл имаше и друга възможност - да оглави заедно с Китай антиглобалисткото движение, което става все по-антиамериканско. Антиглобализмът ще укрепва и ще оказва влияние върху световния еволюционен процес, ще става основна алтернатива на сегашния “нов световен ред”, налаган от САЩ и атлантизма.

Но Кремъл сега не може да стигне до ниво, даващо му възможност за самостоятелна стратегическа инициатива. Путин е в такива рамки, че трябва да се съобразява преди всичко с политиката на САЩ. А тя, според Хенри Кисинджър, има три версии:

- контролиран хаос;

- баланс на силите;

- пълна доминация на САЩ.

С изчезването на СССР и Варшавския договор, изчезна и балансът на силите и на негово място се появи пирамидата на американското превъзходство. Но събитията от 11 септември доказаха, че тя няма стабилна основа, че се гради върху хаоса и едва ли ще издържи предизвикателствата на “тероризма” и на антиглобалисткото движение.

Започна да се разпада и системата от съюзи на САЩ - с Европа, Япония, Близкия изток. Появи се и друг, може би най-важният съперник на САЩ за XXI век - обединена Европа, която икономически и политически е по-силна от Америка.

Заради това в американския елит сега преобладават две версии. Едната е версията за пирамидата, а другата - обратната, че САЩ няма да се справят с ролята си на световен полицай и постепенно ще бъдат изолирани от цялото човечество, вместо да станат негов лидер.

И в двата случая обаче политиката на САЩ спрямо Русия е еднаква - тя трябва да бъде отслабена като ядрена сила и да бъде неутрализиран нейният стратегически и геополитически потенциал.

След 11 септември Белият дом трябваше бързо да създаде привидност, че преразглежда отношението си с Кремъл, обхванати в четири точки: 1. Съвместна дейност срещу международния тероризъм; 2. Интензифизиране на усилията срещу неразпространяването на оръжията за масово унищожение; 3. Възпиране на израстването на Китай като световна суперсила; 4. Стабилност на световния енергиен пазар.

Тези цели САЩ могат да постигнат само в сътрудничество с Русия, което отново й даде силна позиция. Но това е тактическо, временно, а не стабилно и стратегическо сътрудничество, тъй като геополитическите интереси на Русия и САЩ са непримирими в Централна Азия, Балканите, Европа, Иран, Ирак. Най-яростни противници са руските генерали и бившите колеги на Путин от специалните служби. Те помнят как бяха измамени. Вместо голямата награда за краха на комунизма, доброволното изтегляне от Германия, разтурването на Варшавския договор и на СССР, Русия получи едно голямо нищо.

Сега Русия отново чака някаква награда за участието във войната срещу тероризма. Ще получи пак нищо.

В Кремъл стигнаха до тъжния за тях извод, че не могат да разчитат на по-стабилни приятели във външния свят, че за място в неговата икономика трябва да се води свирепа битка, и, че по този път може да има само временни, тактически алианси.

На този фон във външната политика на Кремъл се появи нов термин - “многостранна двуполюсност”, която Путин се опита да демонстрира в края на 2002 г. - срещите с ЕС, САЩ, Китай, Индия и Киргизстан, където се срещна с лидерите на ОНД.

Но това не означава почти нищо на фона на новата американска стратегия за национална сигурност, която гласи, че Белият дом сам определя коя държава може да е заплаха за Америка в бъдеще и че може да предприеме изпреварваща акция тя да бъде предотвратена.

Това поставя край на световния ред, съществуващ след Вествалския договор от 1648 г., който признаваше суверенитета и равноправието на всички държави.

На този фон Москва се опитва да изгради външната политика по следния начин - колапсът на предишния световен ред не трябва да доведе нито до хаос, нито до война, нито до пирамидално превъзходство на САЩ, Русия трябва да запази националните си интереси и традиционна функция на един от основните световни лидери.

Макар и много по-скромна в сравнение с неотдавнашното минало, тя няма да бъде лесна за реализиране, защото срещу нея е пирамидата на САЩ. За никаква революция не може да става и дума. По-скоро налице е контрареволюция на САЩ започнала след 1990 г. и ескалирала след 11 септември 2001 г. Това е нещо наистина ново в световната история. Актуалната суперсила сама да си извърши контрареволюция, за да изпревари нарастващата глобална революция...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ