За САЩ спечелването на войната срещу Ирак стана стратегически императив. Буш остана без алтернатива. Този възел може да бъде разсечен само с война, която ще хвърли своята турболенция, чийто изход не може да се предвиди.

Войната, евентуалната победа на американците и окупирането на Ирак ще промени геополитическата карта на Близкия Изток и на целия свят.

В момента на приключването на този анализ (28 януари) предполагаме, че атаката срещу Ирак ще започне В началото на февруари. Възможни са и изненади в обратната посока, които са за предпочитане, но едва ли ще променят същността на процеса.

Буш е в толкова лоша позиция, че вече не може да чака. Той трябва да атакува Ирак, защото това е сценарият от самото начало на Операция 11 септември, която предвиждаше удар срещу Ирак като начален етап от глобалния “кръстоносен поход”.

Войната ще ескалира антиамериканизма и омразата срещу САЩ до безпрецедентни мащаби.

САЩ отново са пред дилемата - какво е по-добро - да бъдат обичани или да се страхуват от тях и да ги мразят. Вашингтон стигна до извода, че не може да си гарантира любовта на света (още повече, че светът няма никакви основания да е влюбен в новия суперполицай) и избра страха.

Причините за войната, която реално започна още преди няколко месеца, сме анализирали неведнъж. Тук ще посочим, че САЩ, от гледна точка на своите интереси, трябва не само да спечелят войната, но и да окупират Ирак със собствени сили. Заради това е и безпрецедентното концентриране на американски части, което се дължи на пряката причина за войната - нефтът. Ирак е на второ място в света, след Саудитска Арабия, със своите огромни и неразработени нефтени залежи. По този начин САЩ искат да решат енергийния си проблем, което ще постави началото на излизане от рецесията.

Другата, по-важна причина, е геополитиката. Както и да се гледа картата, Ирак е най-стратегическата страна между Средиземно море и Персийския залив. Тя има обща граница с Йордания, Сирия, Турция, Иран, Кувейт и преди всичко със Саудитска Арабия. Ако САЩ окупират Ирак, това трябва да стане по закона на победата. Те няма да преговарят. Ще имат огромни военноморски, военновъздушни и пехотни сили в сърцето на този район и ще излъчват сила на 360 градуса наоколо, в радиус хиляди километри. Само за няколко месеца САЩ ще останат и най-голямата “местна сила”. Ако към това се прибави и присъствието им в Централна Азия и Афганистан, ще се разбере огромната промяна в световната геополитика.

Първата фаза на войната, според Пентагона, трябва да завърши с превземането на Багдад. След бомбардировките, към началото на март, ще започне и сухопътната операция. В Белия дом биха искали войната да приключи до април, в най-лошия случай за тях боевете около Багдад и Басра могат да продължат и през май, което ще доведе до огромни цивилни жертви.

Това ще причини различни инициативи на ООН, на Европейския съюз, Русия, Китай, Организацията на ислямската конференция, за да спре кръвопролитието.

През третото тримесечие светът ще навлезе в новата фаза, която условно може да се определи като пост-Ирак, въпреки че и тя ще е изцяло свързана с Ирак. Дали ще има преврат, капитулация, елиминиране на Саддам, негово бягство, светкавична война или протакане, през втората половина на 2003 г. ще започне да се очертава стратегията на САЩ към превръщането на Ирак в плацдарм за нови операции в района. Нещата ще се усложнят още повече, като съпротивата срещу САЩ ще ескалира по целия свят.

Ситуацията ще бъде безпрецедентна - от една страна арогантната и силова политика на САЩ, а от друга - протестът на дезинтегрирания свят, разчитащ на чудо и морал. Но такива неща в политиката няма...

Ако постигнат бърза победа, американците ще започнат давление върху съседните страни. Но това едва ли ще стане толкова бързо, колкото искат. Каквато и да е победата им, след нея те ще срещнат огромни проблеми - с окупацията, изграждането на марионетния режим (който няма да бъде признат от половината свят), изхранването на населението, военнопленниците и военните съдилища, възстановяването на инфраструктурата, кюрдите, поддържането на вътрешния ред, битката между отделните фракции и т.н. И всичко това е вътре в Ирак.

Афганистан показа, че САЩ не могат да се справят с такива проблеми, заради което опасността от дестабилизиране на световната обстановка ще бъде голяма.

Още през лятото САЩ ще се опитат да пренесат тежестта от своите проблеми върху съседните страни в Близкия Изток. Оправданията отново ще бъдат Ал-Кайда, бин Ладен или “преследване на останките от иракския режим”. С военни части в Афганистан, Ирак, Турция, Рога на Африка, цетралноазиатските републики, САЩ ще обкръжат Саудитска Арабия, Иран, Сирия, Йемен, Египет.

Саудитска Арабия ще бъде между два огъня. От едната страна е недоволното население от кралската династия, а от другата - нейният нефт. Възможностите за Риад ще са минимални, заради досегашната погрешна политика на краля, който считаше, че ангажирането на САЩ с Ирак и Иран ще забави американската опасност спрямо неговата страна. Но към есента тази ситуация ще бъде променена драматично и Саудитска Арабия и Иран ще бъдат на дневен ред.

Възпиращ фактор ще бъде рязкото засилване на войната в Афганистан и Пакистан. Към края на 2003 г. целият този район ще излезе извън контрола на САЩ. Пламъкът може да се пренесе към Индия и централноазиатските републики.

Ситуацията в САЩ през втората половина на 2003 г. ще бъде сложна. Тогава ще започне президентската предизборна кампания. Ако войната в Ирак не се развива благоприятно, паниката в екипа на Буш ще доведе до вътрешно дестабилизиране и радикализиране на пацифисткото движение. Това ще става на фона на срива на външната политика на САЩ, която ще бъде игнорирана или бойкотирана по целия свят.

Шерифът ще бъде сам срещу всички. Това го няма даже в най-глупавите уестърни. Възможно е част от военните действия, под формата на терористични акции, да се пренесат и в САЩ.

Междувременно САЩ ще продължат атаката си в Близкия Изток и Персийския залив.

САЩ ще станат основната сила, която ще манипулира района в безпрецедентен мащаб. Това ще засили съпротивата, включително диверсионната, срещу военни цели в САЩ, Израел и Турция. Европейците и руснаците ще прекратят сътрудничеството си в разузнаването и логистиката, което ще засили уязвимостта на американците.

Целта на САЩ е ясна - да създаде нов баланс на силите чрез установяване на огромна регионална “лична сфера” за сигурност и енергийни интереси.

Но историята най-често е резултат на непредвидени и нелогични последици. Рисковете за САЩ са изключително големи.

Първият е, че американците ще затънат във войната, като потенциалът на Ирак може да се окаже неочаквано голям и да се стигне до нова сталинградска битка за Багдад. САЩ ще се окажат изведнъж в много по-лоша политическа, психологическа и геополитическа позиция, отколкото са сега.

В района ще се формира широка антиамериканска коалиция, подкрепяна от Европа, Русия и Китай. Европейските лидери ще преминат към открита съпротива, което вече беше сигнализирано. Рязко ще се изострят трансатлантическите противоречия на двете оси - Вашингтон-Лондон и Париж-Берлин.

В САЩ не вярват, че всичко това може да се случи. Но от тяхна гледна точка войната е единственият път да си осигурят световно господство.

Най-пряко ще бъде въздействието върху Близкия Изток.

Досегашните най-големи врагове на Ирак - Иран и Саудитска Арабия, ще се опитват да предотвратят военното окупиране на Ирак от американците. За Риад и Техеран тяхното присъствие по границите ще е по-голям кошмар от присъствието на иракските войници. Иран вече се готви за най-лошото - че следващият ще е той. Ако цените на нефта след войната паднат, това ще е катастрофа за икономиката му.

Саудитска Арабия също ще има огромни загуби от по-ниските цени на нефта. Даже ако Ирак подпали своите кладенци, към края на 2003 г. той ще произвежда повече, отколкото през 2002 г. Ако кладенците не бъдат подпалени, тогава цените на нефта ще паднат много по-бързо.

Икономиките на страните от Близкия Изток ще потъват заедно с цените на нефта, което е тактиката на Израел спрямо тези страни - по-малко чужди инвестиции, галопираща безработица и инфлация, политическа нестабилност, ниско жизнено равнище. Хаосът ще покрие и Африка, преди всичко Алжир, Ангола и Нигерия.

В Европа нещата вече са много сложни за САЩ. Съпротивата на Германия и Франция се съпровожда от тяхното сближаване с Иран, като контратежест на евентуалното окупиране от САЩ на Ирак. Общата външна политика на Европа вече не съществува. През последните 50 години не е имало друг период, в който западноевропейски страни да са били толкова разединени. Не трябва да се забравя, че във всички нови страни - членки на ЕС, предстоят задължителни референдуми, които могат да донесат изненади. Как ще се съчетава разширяването на ЕС със защитата на националните интереси на Франция, Германия, Испания или Австрия в новата обстановка, никой не знае.

Ситуацията на Балканите ще продължи да се влошава. Наред с другите отрицателни черти, те са новото световно трасе на нелегален трафик на наркотици, оръжие и проститутки. Заради своето геополитическо значение, САЩ не са заинтересовани от тяхното успокояване. Това не вещае нищо добро.

Сред най-пострадалите ще бъде и Русия. Ако САЩ победят и цените на нефта паднат, икономиката на Русия ще навлезе в сериозна криза. Руският нефт, чието производство е скъпо, а качеството - ниско, не може да се конкурира с иракския нефт. Кризата ще засили социалното напрежение, Путин ще трябва да се откаже от властта или да прибегне към непопулярни мерки. Ще пострадат и руските нефтени компании, които имат концесии в Ирак. Американците едва ли ще се съобразяват с тях, което ще засили напрежението между Москва и Вашингтон.

И Китай няма да остане в периферията. Геополитическата атака на САЩ ги изведе до западната му граница. Цялата стратегия за развитието на огромната страна през следващите 20 години ще бъде под заплаха.

Разликата в подхода на САЩ и света е огромна. В Европа постоянно питат за Casus belli, т.е. за доказателствата аз вината на Ирак - къде е оръжието за масово унищожение, къде са връзките с бин Ладен и Ал- Кайда? За Вашингтон това няма никакво значение. Буш много пъти повтаряше, че хората прекрасно разбират атаката срещу Саддам, който олицетворява злото.

Но в това си вярва само Буш, който е избрал пътя на самотния шериф или на героя от филма “Казабланка” - Together, if we can, alone, if we must (Заедно с другите, ако е възможно, сами, ако е необходимо). Необходимо за кого?

Заради това светът го гледа и го предупреждава: “Внимавай, Сам, вече си напълно сам”.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ