Свалянето на обвиненията срещу България от Йоан Павел II по време на визитата му у нас не се понрави на някои централи. Защото отново се появява въпросът, ако няма “българска следа” кой все пак организира атентата срещу папата. Още повече, че той заяви, че никога не е вярвал в нея. Което поставя следващия въпрос - щом не е вярвал в тази следа, в коя е вярвал.

Атентатът срещу Йоан Павел II очаква своето изясняване и разкриването на истинските организатори и причини. Той е едно от онези престъпления, за които няма давност. Разкритията ще бъдат унищожителни за онези, които съчиниха сценария. Заради което те постоянно ще се опитват да ги предотвратят и да измислят лъжливи следи. Атентатът срещу папата ще бъде на дневен ред още много години.

В България името на Фердинандо Импозимато се помни не само от онези, които работеха по “случая Антонов”. Именно този италиански съдия-следовател подготви обвинението срещу България и Антонов заради атентата.

Роден през 1936 г., Импозимато беше считан за човека, победил Червените бригади. Съдия-следовател от 1964 г., той участваше и в разследването на отвличането и убийството на Алдо Моро. Беше обвинител и в десетки процеси срещу мафията и политиците, свързани с нея. С една дума - човек, който познава кулисите на политическия живот в Италия и когото те добре познават и могат да използват. Благодарение на атаката срещу България, Импозимато направи и международна кариера и през 1984 г. стана представител на Италия в Европейския парламент в Страсбург. Една година по-късно стана консултант на ООН по проблемите с наркотиците и започна да подготвя прокурори в Боливия, Перу и Еквадор. Едновременно е член на Висшия касационен съд на Италия.

Именно този човек преди няколко седмици счете за необходимо отново да се върне към атентата срещу папата с някои статии и интервюта. Вероятно някъде отново са разтревожени, че истината за драматичните изстрели на площада Свети Петър в Рим по папата може най-накрая да изплува.

Този път Импозимато се сети за съдбата на Емануела Орланди и за евентуалните шпиони на бившата източногерманска ЩАЗИ във Ватикана като се опитва да насочи отново нещата по лъжлива следа, вероятно по поръчка на централите, които го ръководеха и по времето на процеса срещу Сергей Антонов.

Какво се опитва сега да внушава Импозимато?

...Рим, 22 юни 1983 г. В 19.20 ч. изчезна 15-годишната Емануела Орланди, гражданка на Ватикана, дъщеря на Ерколи Орланди, висш ватикански чиновник. 45 дни по-рано изчезна и 15-годишната Мирела Грегори.

Двете момичета никога не бяха намерени. Въпреки изминалите оттогава години, те не са забравени, най-малкото заради тайнствените комюникета, които похитителите изпращаха до папата. Те настояваха той да уреди освобождаването от италианските власти на Али Агджа, турският терорист, който стреля по него и даде лъжливите показания за връзката си с Антонов и българските специални служби.

Дали тези ултиматуми към папата идваха от истинските организатори на атентата или от някои хора във Ватикана?

Похитителите тогава дадоха доказателства, че Емануела е в техните ръце. Документите, които изпращаха до редакциите на някои вестници несъмнено бяха при нея в деня на отвличането.

Папата няколко пъти призова похитителите да освободят момичетата. Без резултат. На 26 декември 1983 г.той посети дома на Ерколе Орланди и заяви, че отвличането на Емануела е дело на “международния тероризъм”. Характерно е, че този термин беше пуснат по онова време в обръщение от президента на САЩ Роналд Рейгън, по-точно от неговия вицепрезидент Джордж Буш - старши. Кой е посъветвал папата да го използва? По-късно станаха известни неговите връзки с ЦРУ и лично с неговия тогавашен шеф. През Войтила минаваше и помощта на ЦРУ за полската “Солидарност”.

Италианските медии правеха също всичко възможно в тази насока - пишеха, че Емануела и Мирела са били отвлечени в рамките на голям “международен заговор”, чиято цел беше да се навреди на папата и т.н.

Пишеха за всичко, но не и за истината - че това беше продължение на заговора на определени западни централи за прикриване на истинските извършители на атентата. Вероятно сега те отново са се разтревожили и са решили да пуснат в действие Импозимато с поредната му версия за отвличането на двете момичета и за атентата срещу папата.

Преди месец Импозимато написа, че основна фигура в отвличането на Емануела и Мирела е бил... Гюнтер Бохнсак, който през 1964-1990 г. беше служител на ЩАЗИ, шеф на HVA Abt.X - отделът за активни мероприятия, чиято задача беше дестабилизирането на Запада, в това число “на Ватикана и лично на папата”. За тази цел Бохнсак е “осъществил няколко паралелни и отвличащи вниманието операции, които е трябвало да насочат следите към ЦРУ”.

И тук Импозимато отново се сети за България. “Взех няколко копия от архивите на ГДР с писмата на българския вътрешен министър Димитър Стоянов до Ерих Милке - министъра на вътрешните работи на ГДР и шеф на ЩАЗИ, и ги показах на Бохнсак. Той беше изненадан и призна, че писмата за Емануела и Мирела бяха измислени и подготвени от ЩАЗИ”.

Изводът може да е само един - ЩАЗИ е отвлякла момичетата, за да помогне на българската Държавна сигурност.

Но изненадите за Импозимато не свършвали дотук. Най-неочаквано Бохнсак споменал и името на коменданта на Швейцарската гвардия на Ватикана - Алоис Естерман, намеквайки, че той е изиграл ключова роля в отвличането на двете момичета.

По този начин Импозимато намесва в един сценарий всичко, което може да тревожи определени центрове.

С Естерман медиите се занимаваха през пролетта на 1998 г. Неговото тяло, труповете на венецуелската му жена и на члена на гвардията Цедрик Торнай бяха намерени на 4 май 1998 г. във Ватикана. “Бохнсак ми каза-пише Импозимато - че Естерман е бил контактът на ЩАЗИ във Ватикана и че е бил вербуван от офицер на ЩАЗИ в посолството на ГДР в Берн, когато Естерман е бил още млад”.

Тъй като ЩАЗИ отдавна я няма, никой не може да опровергае казаното от Импозимато.

Но той постига една от целите. Човекът, който 20 години е бил най-близко до папата е работел за ЩАЗИ, която, както е известно, имаше добри връзки с КГБ и българската ДС. Наистина нелошо съчинено. За наивниците.

Естерман постъпи в Швейцарската гвардия през 1980 г., няколко месеца след избирането на Йоан Павел II за папа. Във вътрешната йерархия бързо стигна до четвъртото място и стана най-доверения човек на папата. Щом в отвличането на двете момичета е била замесена ЩАЗИ, значи в това е участвал и нейният човек във Ватикана - Естерман, който вече не е жив, за да каже нещо друго. Край.

За всеки случай Импозимато намеква, че в атентата срещу папата Естерман също е могъл да играе важна роля.

За да стане всичко още по-убедително Импозимато намесва и френското разузнаване, което, както и известно, предупреди Ватикана както за предстоящ атентат срещу папата, така и за предстоящи отвличания през 1983 г. Най-напред е трябвало да бъде отвлечена дъщерята на иконома на папата Рафаела Гугел. Френското SDECE съобщило, че “ атаката срещу Ватикана продължава и че ще бъде отвлечен ватикански служител”.

Това - според Импозимато - било предадено от шефа на френското разузнаване де Маренчес на кардиналите Казароли и на Анджело Гугел - споменатия иконом на папата.

И тук Импозимато отново набърква българите. Според него тази информация де Маренчес е получил от български източник, небезизвестният Йордан Мантаров -търговско аташе в Париж. Мантаров бил съобщил на французите, че в “ Москва е било взето решението за убийството на папата”.

Информацията на Мантаров е била потвърдена и от... Николае Чаушеску, който през януари 1981 г. разбрал за българския план да бъде убит папата и се опитвал да разубеди Живков да не прави това.

Не е необходимо да сте големи експерти, за да се убедите в пълната глупост на тези фантазии.

Де Маренчес през 1982 г. написа, че три седмици преди атентата срещу папата - на 13 май 1981 г., е получил от Мароко потвърждение от проверен източник, че е подготвяна акция срещу папата. Това било съобщено на Йоан Павел II, но Ватикана не е взел необходимите мерки

Импозимато не свършва дотук. Сетил се е, че в Москва през 1981 г с всички средства са искали да спрат визитата на папата в Полша. Агентите на Изтока получили задачата да намерят цели, за да имат аргументи за шантаж. Двете момичета имали постоянен контакт с папата. Но основната цел е била Рафаела Гугел, дъщерята на иконома, известен с безграничната си вярност към папата. Похитителите я следели 15 дни, но тя ги усетила и казала на охраната на Ватикана. Тогава похитителите се насочили към Емануела и Мирела.

“По това време наближаваше процеса на Али Агджа. И от Москва започна контраофанзивата - пише Импозимато. Източните служби използваха отвличането на момичетата за разгръщането на една от най-големите следвоенни дезинформационни операции. Вероятно щях да се справя с всички тези лъжи, но най-напред трябваше да се оттегля от следствието след убийството на брат ми - Франко, а по-късно това направи съдията Мартела под страшни заплахи срещу неговото семейство. Българската следа се разтопи”.

Какво да добавим? Именно Импозимато беше един от онези, които участваха в изфабрикуването на “доказателствата” срещу Антонов и България. Сега той като че ли не е чул за думите на Йоан Павел II, че никога не е вярвал в българската следа”. Или именно тези думи са разтревожили онези, които са дали поредната поръчка на Импозимато?

Защото въпросът кой и защо стреля по папата продължава да е на дневен ред. Отговорът, който рано или късно ще дойде, ще обясни едно от най-мръсните престъпления на 20-ти век, в което преднамерено и цинично беше намесена и България, а един невинен човек - Сергей Антонов, трябваше да плати висока цена.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ