Въпросът, който си задавам от 30 години, през които обиколих света, е защо едни нации са богати, а други - бедни. Задавам си го и сега, когато американците с техния American dream са хукнали да забогатяват в Ирак, а ние, с нашия Bulgarian dream, се чудим как да оцелеем.

Как става така, че САЩ, където статистически живеят едни от най-големите тъпаци на света, са потънали в богатство, а в Русия, където шахматът е най-масовият спорт, си правят супата от камъни?

Природните богатства също не са причината. Африка има злато, диаманти, уран, а Скандинавия - само студ и сняг. Но каква е разликата?

Може би културата? Глупости. Богатите нации са най-просташките, а бедните раждат гениите. И какво от това?

Може би трудът? Нищо подобно. Бедните народи бъхтат много повече от богатите. Без резултат.

Е, защо тогава едните са богати, а другите бедни? По едно време започнах да се досещам, че по-богат е онзи, който има повече пари, а щом като те никога не са изкарвани по честен начин, богат е онзи, който е по-голям бандит, или който си печата парите сам. Нещата с бандитизма и с печатането при САЩ съвпадат.

Преработвахме тази политикономия на богатството с покойния Тодор Живков по време на неговия домашен арест на “Секвоя”. Тогава внучката му Жени още не се беше сетила да интерпретира думите на дядо си, вместо да си гледа шева и кройката, а храбрият Бойко отваряше вратата преди да се пренесе пред вратата на неговото невеличество.

Старецът се обаждаше и казваше: “Я ела да си поговорим”. Аз му казвах - дай да правим нова партия. Той отговаряше научно: “Каква партия бе, момче? Аз я правих 50 години и виж докъде я докарах. Историческата задача сега е да се правят пари.”

Което на фона на споменатото по-горе означаваше, че трябва да станем големи бандити или да си печатаме сами парите. Първото успяха само някои от нас, въпреки масовия мерак, а с некачествените ментета се издънихме.

Правихме това упражнение и при комунизма. Стигнахме до преводните рубли, но те бяха такава абстракция, че никой не схвана за какво става дума. С бандитизма също правехме каквото можехме, но на Запад се оказаха по-добри и ни биха. Заради това те забогатяваха, а ние обеднявахме.

Всъщност целият наш народ до 1990 г. беше съставен от икономически идиоти, заради простата причина, че бяхме нормални хора. Финансовото ни образование се свеждаше в крайна сметка до извода, че в живота има смъртност 1:1 на човек от населението, а за парите, особено зелените, бяхме чували, че е хубаво да ги имаш в колкото се може по-големи количества, без да питаш откъде идват.

В политическата журналистика съм от началото на 70-те години и бях един от нелошите икономисти (за когото Тодор Вълчев казваше, че “каквото напише Иванджийски, е като бръснач”, само че не знам защо този човек още не е в затвора). Едновременно и аз бях от безметежното поколение на 60-те години. Но постепенно, като международен кореспондент, започнах да забелязвам икономиката и да си задавам въпроса за бедността и богатството. Виждах, че на много места, които посещавах, нямаше нещо, което да бъде наречено икономика. Светът се ръководеше по онова време от икономически неграмотници като Никсън, Картър, Мао, Уилсън, Помпиду, Брежнев, за които думата икономика беше почти псувня. Преобладаваше класовата борба и битката между двата лагера, броят на ракетите и на дивизиите. Авторитет в икономиката по онова време беше Пол Самуелсън, който в началото на 60-те години откри, че Маркс е бил най-големият критик на капитализма и на пазарната икономика, но че е грешал за много неща, което намаляваше неговото значение като икономист.

Тогава се досетих, че с Маркс нещо не е наред (не ставаше дума само за прислужничката му, забременяла от него) и че теорията му за забогатяването няма нищо общо с реалностите. Оказа се, че богаташите бяха някакви извънредни хора, които вършеха някакви извънредни неща и ставаха или извънредно богати, или отиваха в затвора. Най-често и двете, т.е. бандити и половина.

Теоретично всички сме на един косъм от невероятното забогатяване - милиард китайци, милиард индийци, индианците в бразилската джунгла, ескимосите на полюса... Но как да забогатеем? Много просто. Като правим точно обратното на онова, което ни учеха нашите родители, като ни втълпяваха, че до богатството може да се стигне по следните начини:

- чрез работа;

- чрез много работа;

- чрез добро образование;

- чрез лична отговорност;

- чрез спазване на закона.

Повечето от вас, като прочетете това, ще ме помислите за кретен. Не е така, защото ви казвам, че трябва да се прави точно обратното. Защото и децата днес знаят, че с тези качества човек не може да стане и просяк.

Но не всяка простотия е ирационална. Така например, бедният човек е идеалното опитно поле на всякакви политици. Те обичат бедността, защото бедните хора са най-лесната плячка на демагогията. Заради това все повече хора по света са все по-бедни, тъй като вярват на политиците и на техните глупости.

Така стигам до най-съществената част на капитализма - така наречения свободен пазар. Неговата най-важна част е онази, която е свободна. В началото тя беше свободна за кралете и императорите, които управляваха света през по-голямата част от неговата история с убеждението, че всичко свободно им принадлежи. Заради което бяха избесени.

Другите не вярват в този свободен пазар. Това са лоши хора. Те мислят, че той съвсем не е свободен и още по-малко морален. Замисляли ли сте се за това? Защо всички казват: “богатите стават все по-богати, а бедните - все по-бедни”? Аз лично не съм чул друга сентенция, което означава, че богатството няма нищо общо с морала. Той липсва даже в библията. Дали сте питали защо 10-те божи заповеди са все ограничителни? Особено десетата: “Не пожелавай къщата на съседа, жената на съседа, слугата на съседа, магарето на съседа, магарицата и въобще нищо на съседа”?

Защо Господ, давайки ни десетте заповеди, така се е загрижил за магарицата на съседа? Защото десетата заповед изпраща послание към всички наивници като мен, които си мислят, че богатството трябва да бъде по-справедливо? Тази заповед гласи: “Вървете на майната си”.

Проблемът за разликата между богатството и бедността е в бедността, а не в разликата.

Ако имахме богатство, и ние щяхме да сме добри, красиви и здрави. Но то е притежание на малцина.

Какво тогава трябва да правим? Предполагам, вече сте разбрали - трябва да станете бандити или сами да си печатате парите. Но при бандитите е доста гъсто, както и при печатарите.

Заради това трябва да се върнем към най-стария и проверен начин, още от времето на човекоядците. За да забогатеем, трябва да изядем богатите. Въпросът, така да се каже, е диалектичен - или те, или ние. Започвайте веднага.

Това са некои кратки съображения на фона на атаката на САЩ срещу Ирак и на ставащото у нас през последните 12 години.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ