Следващите часове и дни ще бъдат решаващи дали ще има война или няма да има. (Приключваме този анализ на 25 февруари.) Заради това се движим вече в изключително тесни граници на прогнозиране.

Вероятно началото на войната беше планирано от Пентагона за 21 февруари. САЩ нямаха намерение да търсят втора резолюция в ООН. Защото кошмарът за Белия дом е повторение на световния протест, както по време на войната във Виетнам.

Той вече е налице. Войната бе отхвърлена от човечеството преди да е започнала. Протестът ще се засилва до безпрецедентни размери.

Но във всяка война най-важен е военният фактор. САЩ разположиха почти целия си ударен потенциал в Близкия Изток и не могат да го държат там безкрайно. В тази война, времето (в атмосферния смисъл) е решаващ фактор и всичко се върти около него - разписанието на ООН, инспекторите, работите в Съвета за сигурност и т.н.

Атмосферният прозорец постепенно се затваря за САЩ. Към края на април температурите в юга на Ирак ще бъдат високи - около 40 градуса, и носенето на химически предпазно облекло ще бъде невъзможно. САЩ би трябвало да приключат войната до 15 април или да я отложат за есента. Или да воюват през нощта, ако Саддам им помага и не ги напада през деня.

Под внимание се взема и ... Луната. Безлунните нощи, удобни за началото на войната, в Ирак са между 27 февруари и 4 март. САЩ едва ли ще атакуват при пълнолуние в средата на март. Но ако искат да приключат до 15 април, САЩ едва ли ще се вместят в този двуседмичен лимит.

Това означава, че атаката може да започне между 28 февруари и 4 март. Средата на март също е възможна. Възможен е и краят на март, при условие, че американците се надяват да приключат операцията бързо и че летните горещини ще закъснеят.

Неслучайно Франция настояваше следващият доклад на инспекторите на ООН да бъде на 14 март, а САЩ искаха 28 февруари.

Следователно през следващите една-три седмици може да се случи едно от следните четири неща:

- САЩ могат временно да спрат разгръщането си в района;

- Еволюцията в Багдад може да направи войната от американска гледна точка ненужна;

- Резолюция на ООН може да оторизира войната;

- САЩ започват войната независимо от ООН и от световния протест.

Засега най-вероятен е последният сценарий. Защото ситуацията е такава, че САЩ вече не могат да се откажат от войната, тъй като сами се поставиха без друг изход. Изчерпва се и атмосферният прозорец.

Евентуалното едностранно разоръжаване на Ирак едва ли ще промени нещата от гледна точка на Вашингтон. Другите варианти, като например преврат в Багдад или оттегляне на Хюсеин са нищожни. В Багдад разчитат не само на световната обществена подкрепа и на позицията на Франция, Германия, Русия и Китай, но и на предвиждането им, че войната ще нанесе такива загуби и жертви на САЩ, че европейците ще трябва бързо да се намесят с предложение за прекратяване на огъня, и САЩ ще трябва да го приемат.

Ситуацията вече се измерва не с дни, а с часове. САЩ нямат друг изход, освен пълна и бърза военна победа. Тя трябва да изпревари проблемите, които ще са огромни.

Световната реакция към войната ще доведе до глобален политически хаос. Проамериканските диктаторски режими в арабския свят ще бъдат свалени. Американските бази в района ще са застрашени от тълпите, от дезертирали войници или местните правителства ще ги затворят. Терористични групи ще започнат да нанасят удари срещу “твърди” и “меки” цели.

Специалистите твърдят, че военната сила на САЩ е много по-голяма, отколкото през войната в Залива през 1991 г. Наистина има увеличения - предимно в морето, но сериозните организационни проблеми остават. ВВС на САЩ се надяват на новите насочвани с GPS-системи бомби JDAM. Но те са ефективни само когато целите са разпознати, както беше в Афганистан. Досега това в Ирак не бе направено. Сегашната военна кампания започна още през 1998 г. с операцията “Пустинна лисица”. Въпреки това, след всичките тези години, Ирак има дузини ракети земя-въздух, изтребители и стотици други обекти, които не бяха унищожени. Бомбите JDAM ще бъдат също неефективни срещу иракските цели, ако иракчаните използват обикновени GPS-заглушители, продавани на световния пазар, като УКВ-трансмитери.

Стратегическата ситуация е коренно различна от тази през 1991 г., когато иракските части бяха разположени в пустинята на Кувейт и воюваха срещу коалицията на целия свят, включително арабските страни. Бомбардирани от въздуха седмици наред, те бяха без морал и гладуваха. Повечето американци си мислиха, че тогава са победили 1-милионната армия на Ирак. Но след това се оказа, че половинмилионната армия на коалицията е воювала срещу 183 000 иракчани, а не срещу 547 000, както твърдеше Пентагона. Това се дължеше на недоокомплектоването на повечето части на Ирак и на дезертирането на 153 000 войници. Бяха убити 9000 войници, 17 000 бяха ранени и 63 000 - пленени. 120 000 успяха да се върнат в Ирак, преди всичко от елитната Републиканска гвардия.

Атаката срещу Багдад сега ще бъде най-трудната и опасна мисия на американската армия след амфибийната атака и десант в Инчон през 1950 г. по време на Корейската война.

Предизвикателство е самото съсредоточаване на достатъчно голяма сила срещу Багдад. Първата стъпка на американците ще бъде завладяването на нефтените кладенци и на основните мостове преди да бъдат взривени от иракчаните. Липсата на мостове ще забави придвижването на американските части, тъй като нямат достатъчно амфибии за преодоляване на водните препятствия, а за изграждането на големи понтонни мостове са необходими няколко дни.

Междувременно САЩ ще се опитат да нанесат унищожителен удар даже с ядрен минизаряд по бункера на Саддам, за да го елиминират.

Вторият фактор, действащ срещу американците, ще бъде изненадите на Ирак под формата на акции на техните командоси навсякъде в района. Ако те предизвикат контраакция на Израел нещата ще станат трагични.

Иракчаните могат да хвърлят в паника целия Персийски залив с антикорабни ракети, морски мини, въздушни атаки. Тъй като Ирак има Миг-ове американските самолетоносачи трябва постоянно да бъдат охранявани от изтребители. Иракските ракети в Басра могат да бомбардират Кувейт. Основните нефтени терминали в района също са в обсега на иракските Скъд-ове и на дузини други ракетни системи.

Третият фактор ще бъдат различните племенни и етнически групи в провинцията на Ирак. Последният път, когато чужда армия се опита да превземе Багдад беше през Първата световна война. Тогава англичаните навлязоха по Тигър откъм Персийския залив, за да изпъдят турците, които контролираха днешния Ирак. Много англичани бяха убити от местните племена, докато превзеха Багдад през 1917 г.

Повечето племенни групи са лоялни на Саддам и са въоръжени. Разбира се, те няма да са препятствие за американските танкови съединения, но със сигурност на втория етап с партизански акции ще създават сериозни проблеми за фланговете на американците.

Четвъртият фактор е евентуалното използване от Ирак на химическо или биооръжие. Американските части имат защитни средства, но те могат да бъдат носени само няколко часа. Доктрината предполага бързо напускане на заразената зона и обеззаразяване на комбинезоните с вода.

Петият проблем е как ще реагират останалите на “оста на злото”. Иран заяви, че американското присъствие на неговите граници е по-лошо, отколкото присъствието на Саддам. Заради това може да затвори Персийския залив и да прекъсне американските снабдителни линии. Части на Иран вече преминаха в южен Ирак и оттам могат да преминат в Кувейт и да излязат в гърба на американците, воюващи за Багдад. Засега това е считано за невъзможно. Но какво ще стане, ако Иран съсредоточи частите си по границата? Дали тогава американците ще продължат на север? В най-добрия случай те трябва да очакват появата на хиляди радикални ислямски партизани, търсещи своите цели даже ако Багдад падне бързо.

Последният проблем е, че няма лесен начин за превземането на отбраняващия се Багдад. Иракската армия може да е по-слаба от американската, но тя не е трето качество. Те устояха срещу силната армия на Иран през 80-те години. Големите американски танкове М1 превъзхождат в битките на открито, но не са предназначени за градски сражения и нищо не може да ги предпази от гранатите, изстрелвани от 40 метра. Освен това американците нямат никаква подготовка за градски сражения. Нямат и логистичен опит в подкрепата на големи битки през няколко седмици, на 600 км. от най-близкото пристанище.

Багдад може да бъде обкръжен и принуден да капитулира с глад. Това не е добра идея заради няколко причини. Иракчаните складират отдавна вода, храни и муниции в Багдад. На второ място местните приятелски на САЩ правителства ще стават все по-нестабилни с всеки ден на продължаващата война. Американците ще тъпчат на място около Багдад и ще изглежда, че губят войната, а пребиваването на войските им в пустинята след началната светкавична кампания, логистично ще бъде сложно и деморализиращо.

Но най-големият проблем ще бъде напускането на Багдад от два милиона жени и деца по хуманитарни причини. Американците ще трябва да хранят собствените си войници. Какво ще правят с тези два милиона бездомни жени и деца?

Даже древните китайци са знаели, че най-лошата тактика е да се атакуват градове и че това трябва да се прави само когато няма друга алтернатива. Атаката срещу Багдад ще бъде кошмар, ако иракчаните изберат варианта да се бият. Израел победи няколко пъти арабите в битки на открито. Но през 1982 г. влезе в Бейрут, за да приключи с ООП и след няколко седмици кървави боеве беше принуден да се изтегли без резултат.

Историческите прилики между битката за Багдад през 2003 г. и битката за Сталинград през 1942 г. са очевидни. Немската 6-та армия, която напредваше към Сталинград, имаше същите габарити като днешните американски сили и също атакуваше вътре в сушата на 600 км. от най-близкото пристанище със силна въздушна подкрепа. Те бяха много по-добре въоръжени, подготвени, обучени и мотивирани от набързо събраните руски части. Към края на битката немците загубиха 147 000 убити, а 91 000 бяха пленени от руската “селска армия”.

Но има и разлики. Багдад е поне два пъти по-голям от Сталинград, а иракчаните днес са много по-добре въоръжени от тогавашните руснаци.

Тревожен е и съвременният руски опит. Когато руснаците се опитаха да потушат вълненията в Чечения през 1994-1996 г. те дадоха много жертви в градските сражения.

Несъмнено американците могат да превземат Багдад, но въпросът е колко бързо и с какви жертви. Заради това бившите шефове на Централното командване - Антони Зини и Норман Шварцкопф, са срещу атаката. Освен това войната срещу Ирак без одобрението на Съвета за сигурност на ООН е нарушение на Хартата на ООН, която задължава страните-членки да защитят нападнатия, а агресорът става военопрестъпник. Заради това всички арабски нации и повечето европейски са срещу войната.

Ето защо, ако започне войната, трябва да завърши бързо, а иракчаните да не оказват никаква съпротива. Но това е невъзможно.

Силовият вариант срещу Ирак американците нарекоха “Шок и трепет”.

Най-красноречиво е оперативното разгръщане в зоната на кризата на атомните самолетоносачи на САЩ, които са основната ударна сила на Пентагона. Сега в Залива се намират “Констелейшън” и “Хари Труман”, в Арабско море са “Линкълн”, “Рузвелт” и “Кити Хок”. По този начин авионосните ударни групи вече са пет, което е достатъчно, според американците, за съкрушителен удар срещу Ирак.

Общо военноморската групировка на САЩ и Англия възлиза на 70 бойни кораба, в това число 15 носители на 430 крилати ракети. През Пустинна буря бяха изстреляни 273 такива ракети. Военновъздушната групировка в зоната на кризата наброява над 500 бойни самолета, от които 160 - палубна авиация, и 350 - с наземно базиране, 12 стратегически бомбардировача В-52Н в базата Диего Гарсия и 8 самолета В-1В, в Марказ Тамарид в Оман. Именно тези самолети могат да хвърлят тактически ядрени оръжия, ако Саддам използва оръжие за масово унищожение.

Според “Шок и трепет” по територията на Ирак ежедневно ще се нанасят по 300-400 ракетно-бомбени удари. През първите 3 дни се очаква най-мощното въздействие върху иракските армейски групировки и инфраструктурата на Багдад. Пентагонът се надява да унищожи въздушната защита на Ирак през първите 48 часа на войната чрез изстрелването на 3000 самонасочващи се ракети.

Основната атака към Багдад ще започне от Кувейт. Бързото напредване трябва да окуражи шиитите в юга на страната да въстанат срещу Саддам.

Хиляди войници (американски или турски) ще навлизат и откъм Турция. Тяхната цел ще бъде завладяването на Мосул и Киркук и техните нефтени полета.

Сухопътните части трябва да навлязат в Ирак 3-4 дни след въздушните атаки, а някои специални части едновременно с бомбардировките. В западната пустиня на Ирак специалните части ще издирват ракетите Скъд преди да бъдат изстреляни срещу Израел. Пентагонът се опасява, че изстрелването на химическо или биооръжие срещу Тел Авив ще предизвика ядрен удар на Израел срещу Ирак.

Американците ще използват активно и електромагнитната пулсова бомба, която унищожава дистанционно незащитената електроника.

4-та пехотна дивизия на САЩ е водещото съединение в кибервойната. Тя е така наречената цифрова дивизия, тъй като е въоръжена с най-съвременното високотехнологично оръжие в американския арсенал. Главната ударна сила на 4-та дивизия са модернизираните танкове Abrams, които бяха произведени преди 2 години. Те имат GPS-системи и цифрови системи за бойното управление, даващи възможност на всеки командир да вижда на дисплея къде се намира на бойното поле спрямо другите танкове на своя батальон и къде е противникът.

Именно тази възможност за наблюдение се счита за най-важната промяна от времето на войната в Залива през 1991 г. Същото оборудване дава възможност на танковата бригада да действа на по-голям участък - 40х50 км., което е два пъти повече от стандартно отделяното бойно пространство.

Цифровата система за бойно управление се прилага и в друг крупен елемент на дивизията - в бойните пехотни машини Bradley. Използват я и ударните вертолети Apаche Longbow, които са с нова модификация след 1997 г.

Целта е интегрирането на всички оръжейни системи на армейското съединение в единна база-данни, което дава възможност на всяка от тях да снабдява бойното поле и да различава своите от чуждите на дисплеите в реално време.

Американската армия обаче се нужда е от амфибии. Bradley и танковете М-113 могат бавно да преминават водни прегради, но получават течове при по-сериозни условия.

Основното оръжие на САЩ са самолетоносачите. Американците нямаше да бъдат световна суперсила без тях. Те са най-големите кораби на света и носят десетки самолети и вертолети. “Джордж Вашингтон” от класа Nimitz има водоизместимост 100 000 тона, дължина - 330 метра, широчина - 40,8 метра, височината му е като на 24-етажна сграда, скорост - 67 км/час, има 18 палуби, висшата е с 18 000 кв. м., екипаж от 6000 души, от които 2800 ВВС - персонал. Самолетоносачът никога не е сам. Той е ядрото на ударна група, в която влизат ракетни кораби, унищожители, подводници и транспортни кораби. Радарите им контролират радиус от 400 км. и могат да следят едновременно 2000 цели. При опасност, от палубата за 10 минути излитат 30 самолета.

Най-новият самолетоносач “Роналд Рейгън”, сега комплектова състава си. Струваше 4,5 милиарда долара, самолетите му ще бъдат още 4 милиарда, годишната му експлоатация ще поглъща 2 милиарда.

САЩ имат 11 самолетоносача, от които 10 са атомни. Става дума за “Ентърпрайз” и девет от класа Nimitz. Всичките возят по 10-14 изтребителя F-14, F-4 Tomcat, 36 бомбардировачи F/A-18 Hornet, 6 самолета за борба с подводници S-3 Viking, хеликоптери SH-60 Sea Hawk, 4 самолета за ранно предупреждение Е-2С и още толкова за радиоелектронна война ЕА-6В.

Екипажът е облечен с различни жилетки:

- “жълтите” отговарят за движението на самолетите на палубата и в хангарите;

- “зелените” са механиците, които отговарят за техническото състояние на самолетите, катапултите и въжетата за спиране;

- “белите” осигуряват излитанията и кацанията;

- “червените” са аварийните и спасителни екипажи и отговарят за въоръжаването на самолетите;

- “кафявите” са шефовете на механиците.

Това е огромна военна сила. Заради това Доналд Ръмсфелд твърди, че войната може да завърши само за 100 часа и че предишната война през 1991 г. реално е продължила само 100 часа, през които иракчаните бяха изтласкани от Кувейт.

Това е истина, но се забравя, че тогава иракското ръководство не направи опити да защитава Кувейт. Укрепленията не бяха готови и бяха лошо планирани. След започването на сухопътната война, Саддам изтегли Републиканската гвардия и я разположи около Багдад.

След войната армията беше намалена с 50 на сто. Идеята беше да е по-малка, по-дисциплинирана и идеологически мотивирана. Саддам си даваше сметка за потенциалната опасност от армията. Заради това нейното ръководство е пълно с близки, приятели и земляци. Повечето офицери са сунити като него. Освен това членовете на местното население Албу Насир от района на Тикрит, където е роден Саддам, доминират в армейските и държавни специални структури. Това изключва всякаква вероятност от преврат.

За разлика от 1991 г., войната няма да е за чужда територия, а за оцеляване.

Атакуващата армия на САЩ ще е посрещната най-малко от 375 000 войници и над 2200 танка, от които Т-72 - 700 броя, Т-62 - 500 броя, Т-54 - 500 броя. Ирак разполага с 1900 БТР-а и 1900 тежки артилерийски установки, и поне 375 бойни хеликоптери.

Въпреки усилията, армията вероятно е само в 50 на сто в бойния си потенциал. Това обаче не се отнася за Републиканската гвардия, която е основната сила на режима. Разположена на трите основни пътни магистрали към Багдад тя наброява между 50 000 и 70 000 души. Те са много по-добре платени от редовните войници и ще останат лоялни. Такова беше тяхното поведение и през 1991 г.

Един от основните проблеми през войната на Ирак с Иран беше невъзможността на иракчаните да действат по собствена инициатива. За да предотврати това Багдад децентрализира армейското си командване и контрол до възможното най-ниско ниво. Отговорността за всеки град - от Басра до Мосул - е делегирана на местен висш офицер.

Заповедта на Буш за войната срещу Ирак ще бъде най-важното президентско решение в САЩ през последните 50 години и най-важното в света - след Втората световна война. Единственото сигурно нещо сега е, че ако започне тя няма да е толкова проста, колкото твърди Ръмсфелд.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ