Какво стана с Германия? Та нали именно американците им помогнаха след войната с плана Маршал и ги защитаваха от “съветския империализъм”? Нали именно американците изградиха през 1948 - 1949 г. въздушния мост до Западен Берлин и още от времето на Хари Труман правеха всичко възможно да закотвят ФРГ в евроатлантическата система?

Отговорът е лесен и в голяма степен се дължи на горните въпроси.

Германия най-накрая стигна до точката, в която трябва да помисли отново за своите интереси. Изразител стана канцлерът Герхард Шрьодер, който говори открито за собствен германски път, независимо че той може отново да доведе страната до крах. Германия обаче не иска да се примири с отредената й роля. Заради това Шрьодер се дистанцира от Буш и напоследък постигна няколко успеха. Излезе на ринга и може би спечели битката за Германия и Европа, въпреки че това ще се разбере след години.

Първата победа беше неговият нов мандат, когато спечели с финален спринт след като направи няколко антиамерикански изявления, които се очакваха от повечето немци, с което потвърдиха, че техният антиамериканизъм е “генетически”.

Суперсилите никога не са били обичани. Но отношението на германците към САЩ е ноторично. Не само защото Германия загуби шанса си да стане суперсила, но защото сега би искала пак да опита, на което отново пречи САЩ.

Втората победа на Шрьодер беше офертата към Франция двете страни да създадат съюзна държава и да доминират останалите 23 държави от ЕС. По-малките играчи започнаха да протестират, но едва ли ще спрат немско-френския булдозер.

Всичко това обаче е нищо в сравнение с битката, която Шрьодер започна със САЩ и Буш, който се оказа и доста обидчив, когато бившата министърка на правосъдието Дойблер Хмелин го нарече “Хитлер”.

Но нещата са по-сложни от епитетите. Дипломатическите маневри на Шрьодер са много по-важни.

Германия се опитва да отреже от атлантическия пакт неговата атлантическа част, т.е. САЩ и Англия, и да ги изолира от нова Федерална Европа, която ще бъде доминирана от Германия и Франция. Само този съюз може да се противопостави на американската геополитическа атака, която ще маргинализира Европа. Нищо чудно, че американският и английският печат все по-често критикуват Шрьодер за ... имперски амбиции. Но Шрьодер едва ли ще прости официалните изявления във Вашингтон, с които заплашваха Германия със санкции, а него поставяха наред с Куба.

Критиката срещу Шрьодер ще се засилва. Не трябва да се забравя, че той е социалдемократ и неговите опоненти - християн-демократите, са десни съюзници на управляващите сега американски републиканци и че във Франция управлява дясно правителство с десен президент, въпреки че голистите, които са представлявани от Ширак, винаги са били антиамериканисти.

Германия иска да се откъсне от задушаващите я 50 години атлантически ограничения и да тръгне отново на Изток, в нова версия на Drang Nach Osten.

Ако не направи това, икономическата криза ще се задълбочава. Навлизането на немския капитал в Полша, Чехия и Унгария вече има решаващи параметри, а Шрьодер преди изборите заяви: “При нужда брутално ще представлявам немските национални интереси”.

Нуждата се появи много бързо...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ