Франция най-накрая си спомни, че символът й е напереният галски петел, че е имала Френска революция, Наполеон и Де Гол, и че е с география, заради която сегашният разрив със САЩ не е конюнктурен. Всъщност в Париж въздъхват с облекчение - този момент очаквахме отдавна, сега вече можем пак да сме французи.

Реално отношенията между Франция и САЩ са най-лошите сред 1942 г., когато американците стреляха по французите в Северна Африка. Сега все още не стрелят, но със сигурност вече не са съюзници. Оттук нататък Франция и САЩ ще бъдат съперници, защото за французите това е въпрос на живот и смърт.

Наполеон, който завладя цяла Европа, завърши с катастрофа, за която му помогна Англия. За по-сигурно Лондон поддържаше напрежението между Франция и Германия. Когато немците тръгнаха да завладяват Европа, Англия се съюзи с Франция.

Капанът стана още по-сложен след Втората световна война. Мястото на Англия беше заето от САЩ, зависимостта на Франция стана още по-голяма. Заедно с нея и нейната алергия към САЩ. Това не беше невроза, а геополитическа реалност, който не й даваше възможност да реализира своята европейска същност.

Тогава се появи друг голям политик на Франция - Шарл де Гол, който разбираше същността на своята страна и нейните вродени черти. Де Гол беше искрен противник на НАТО, доминиран от САЩ, които си присвоиха ролята на финален гарант срещу евентуалната агресия на СССР. Това вбесяваше генерала, защото Франция стана заложник на чужди интереси и друг взимаше вместо нея важните решения за мира и войната.

Изходът беше историческото решение на де Гол да изтегли Франция от военната структура на НАТО и да изгражда собствени ядрени сили. Диференцира и политиката спрямо Москва и Източна Европа, което, за съжаление, тогава там не беше схванато в необходимата перспектива.

Излизането на Франция от военната структура на НАТО вбеси САЩ. Това беше огромен пробив в тяхната стратегия на откъсване на Европа от СССР и Евразия. Франция не се подчини. Де Гол правеше всичко възможно да защитава френските национални интереси и да се възползва от играта между САЩ и СССР. Парадоксално е, че Москва се отнасяше към това с по-голямо уважение, отколкото Вашингтон. Де Гол обаче беше патриот-прагматик. За него нещата бяха ясни - САЩ стават суперсила за сметка на Европа, а НАТО ограничава все повече свободата на Франция да действа суверенно. Заради това малко по-слаби американци и малко по-силни руснаци бяха в интереса на Франция.

Прагматикът де Гол правеше всичко възможно да изгради обединена Европа, която да е балансът между САЩ и СССР.

След краха на СССР, целта на Франция беше преоценена. Сега най-важната задача е да се противопоставя на мощта на САЩ. Националните интереси отново са най-важни. Логичната крачка на Париж е да изгради коалиция за блокиране на американците. Периодът след студената война и утвърждаването на САЩ като световна суперсила беше лош сън. А станалото след 11 септември вече беше кошмар.

Франция иска да изгради антиамериканска европейска коалиция, в която нейният суверенитет ще бъде гарантиран, а националните интереси - неоспорвани.

Но Франция сама не е в състояние да ги гарантира и трябва да бъде част от нещо по-голямо. Логичният изход е съюзяването с Германия и с Русия.

Кризата със САЩ ще се задълбочава. Франция има важни интереси в Ирак. Париж разбира, че окупирането на Ирак от САЩ ще циментира дебаланса в световните сили.

Капанът на историята едва ли ще се повтори. Новите опасности пред Франция обаче са по-големи, отколкото при Наполеон и де Гол.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ