Отдавна никой не помни френския генерал Пиер Камброн, но политиците не са забравили неговата дума merde (лайно), която той хвърли в лицето на англичаните под Ватерло, когато те му предложиха да се предаде.

Това “лайно” оцеля в политическия речник. За да се появи в почти същия контекст, но този път не към англичаните, а към американците. Онова, което измисли географът-секретар на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, като нарече Франция и Германия “стара Европа” наистина ги засегна. Но не ставаше дума за емоции. Само няколко дни преди това, на 6 февруари, Конвентът на Европа, форумът, разработващ общата Европейска конституция, начело с бившия френски президент Жискар Д’Естен публикува първите 16 члена на своя проект.

Преди това Германия и Франция решиха да дадат на европейската интеграция и на самите себе си нов импулс чрез изграждането на съюзна държава. С инициативата за обединяване излязоха двамата комисари на ЕС - Гюнтер Ферхойген (Германия) и Паскал Лами (Франция) в статия, публикувана едновременно във френския и немския печат. Те призоваха към създаването на съвместни правителствени институции, обща армия, единна външна политика и т.н.

Ферхойген и Лами предложиха двете държави да станат локомотив, т.е. лидери на европейската интеграция, което беше посрещнато без особен ентусиазъм в Лондон, Рим и Мадрид.

Но тази идея има отдавнашни корени. Още през 20-те години на XX век се говореше за създаването на Обединените щати на Европа, като съюз на Франция и Германия срещу британския хегемонизъм.

Сега двамата президенти - Шрьодер и Ширак, даже не се опитват да укриват, че моторът на тази нова Европа трябва да стане антиамериканизмът. Те виждат шанс за трайно вписване на съперничеството със САЩ и Англия в политиката на ЕС и в неговото разширяване.

Това съвпадна с публикуването на началните текстове на Европейската конституция, в която евроинтеграционистите използват антиамериканизма, за да оправдаят създаването на Обединените щати на Европа, европейската свръхдържава, която може да се противопостави на американската глобална стратегия.

Сърцевината на новата конституция е до каква степен ще бъде централизиран ЕС. Основният орган на ЕС е Съветът на министрите. Другите структури са или церемониални, или с ротационно председателство - Европейската комисия, или безсмислени - Европейският парламент.

Новата конституция ще е основа на нова властова структура, която да засили интегрирането. Тя предлага Конгрес на народите на Европа, който ще трябва да замести Комисията, Съвета на министрите и парламента. Идеята се подкрепя от Германия, Белгия и Гърция.

Срещу нея са Англия, Португалия, Испания, Дания и Италия. Няколко дни по-късно, под давлението на САЩ, и 10-те кандидатки се присъединиха към опозицията.

Това очертава фронтовата линия между истинските стари и нови в Европа. Шансовете за финализиране на конституцията преди юни 2004 г. не са големи, но шансовете й след юни 2004 г. ще са още по-малки.

Във Вашингтон добре разбраха намеренията на Париж и Берлин, и не закъсняха с оценката си. Това бяха думите на Ръмсфелд, който нарече Франция и Германия “стара Европа”. Йошка Фишер му отговори, че когато тази стара Европа вече е имала прекрасна култура, в нова Америка по прериите са се надбягвали бизони и банди от апачи.

Американците не останаха длъжни. Появиха се отзиви, че Франция иска да бъде суперсила, която не е отдавна, а Германия - иска да редуцира влиянието на САЩ в Европа, за да може да свири отново първа цигулка, което веднъж вече свърши трагично.

В думите на Ръмсфелд обаче нямаше глупост. В тях се крие виждането на САЩ за разделянето на Европа на “стари” и “нови” и за тяхното противопоставяне.

Ако се вгледате в картата ще видите, че центърът на тежестта американците искат да преместят на Изток, там където се премества центърът на техните интереси - към Близкия Изток и Централна Азия.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ