На пръв поглед Владимир Путин регистрира голям успех. След внимателно изграждания евразиатски триъгълник Русия - Китай-Индия в навечерието на войната на САЩ срещу Ирак се появи нов триъгълник-Париж-Берлин-Москва. Свързването на тези две геополитически фигури - от една страна - Европа-Русия, а от друга - Русия-Евразия, може да създаде структурата, която ще определя бъдещето на човечеството.

Реално НАТО вече не съществува, или поне не в онази форма, която искат да му дадат американците - вместо регионален, на глобален военен инструмент за реализирането на техните интереси по света. Едва ли някой е очаквал толкова бърз срив между Германия/Франция и САЩ и кристализиране на техните противоречия.

Но рязката промяна в акцентите на САЩ към световен диктат не можеше да не доведе до конфликт и в пакта. Той се задълбочи на срещата в Прага, където пролича, че САЩ искат да използват НАТО за своята силова политика. По този начин се появи историческият шанс за изграждането на оста Европа-Русия-Евразия.

Но причините този път са по-скоро от европейската страна. Европа е пред опасността за елиминиране от новата световна голяма игра. Тя се превръща в тил на американската политика, чийто фронт се измести дълбоко в центъра на Евразия, където се оформя новият геополитически център на света.

На изток от него е Китай, на запад - нефтените Иран, Ирак и Саудитска Арабия, на юг - Индия и Пакистан, на север - Русия. В тази нова схема ролята на Европа е незавидна. Това се разбира в Берлин, Париж, Брюксел. Те трябва да се включат в големия евразиатски проект с Русия, като противотежест на САЩ, които изграждат своя “евразиатски коридор” - Балканите, Близкия Изток, Централна Азия, Пакистан, Япония. Между тази и другата почти успоредна геополитическа линия Европа-Русия-Китай ще бъде огромният сблъсък през XXI век.

Европа и Русия са естествени съюзници ако приемат, че целта им е противопоставяне и неутрализиране на огромната атака на САЩ за завладяване на световните енергийни ресурси.

Това пък, въпреки актуалните скромни възможности на Русия, й предопредели ролята на интегриращ център на Евразия.

Все по-важен ще остава и военно-стратегическият вектор. Атаката на САЩ неизбежно ще се засили и срещу Русия, независимо какво иска Путин. Нарастващата стратегическа нестабилност в света постави под въпрос опитите му да провежда външна политика на основата на “равноотдалечеността” от другите световни центрове.

Все по-неизбежен ще става въпросът “С кого и срещу кого е Русия” - във външнополитическата и военната област.

През 2000 г. Путин подписа няколко документа - новата Концепция за национална сигурност, новата Военна доктрина, новата Концепция за външната политика...

Приемането на документи продължи и през 2001 и през 2002 г. - морската доктрина на Русия до 2020 г., Държавната политика за военно строителство до 2010 г. и т.н.

Путин внесе в стратегическите документи порядък. Но причините за събитията от 11 септември 2001 г. и последвалите процеси не бяха предвидени в тях.

Нещата са качествено нови. Глобализирането измени същността на сътрудничеството между богатия и бедния свят. Първият започна разрушително неоколонизиране на втория с изземване на финансите и интелекта му. Появяват се “мъртви държави”, ликвидирани от механизма на западната конкуренция.

Проблемът се отнася не само за Русия. Технологическият прогрес продължава само в развитите държави. Но изострянето на конкуренцията води до свиване на кръга и ограничаване на пазарите. Това е процес на самоунищожение на целия свят, иницииран от САЩ.

Заради това основната причина за 11 септември (независимо кой беше конкретният реализатор) се дължеше на политиката на САЩ, които се опитват да спасят своето богатство и благополучие чрез дестабилизиране на останалия свят.

Тази самоубийствена със своя разрушителен егоизъм стратегия на САЩ ще продължава с износ на нестабилност. Тя ще се разширява и ще атакува и Русия. Човечеството ще има ужасен късмет, ако след 5 години се отърве само с няколко милиона жертви.

Войната, която Буш започна срещу тероризма, се води далеч от САЩ, но в сърцето на Евразия, до Русия. Нанасяйки удар по мюсюлманския свят САЩ провокират отговор, който най-напред ще дестабилизира страните в близост до ислямската “дъга на напрежението” - Русия и Китай.

Геополитическият проблем на САЩ е, че мирното разпадане на СССР ги лиши от оправданието за световен диктат и създаде заплаха за статута им на свръхдържава. Външната опасност изчезна заедно със СССР. Не се получи и сценарият СССР да се разпадне според кървавия югославски сценарий, за да се появи още по-голямата заплаха от “постсъветски хаос”, което отново щеше да оправдае глобалното доминиране на САЩ като единствен защитник на човечеството.

Опитите да бъде назначен нов общочовешки враг не успяха. Русия беше твърде слаба и дружелюбна, Ирак - твърде незначителен, Китай - твърде силен.

Тогава САЩ се спряха на терористите, които са като бълхите - всеки си ги има, и могат да бъдат преследвани до края на света.

Преди това трябваше да се случи 11 септември. И докато в Москва зяпаха, САЩ превзеха тяхната бивша инфраструктура в Централна Азия. В рамките на концепцията им за управляемото дестабилизиране американците ще останат там дълго.

Това е невероятно, но логично - супердържавата САЩ си изгражда такава система от координати, която я поставя между Господа и останалото човечество.

В центъра на Азия те създадоха зона на ислямска нестабилност, като онази, която създадоха на мястото на бивша Югославия. Югославската подкопава мира и конкурентноспособността на Европа, азиатската - на Русия, Китай и Индия.

Путин продължава да прави една основна грешка. Опитва се да работи според логиката на разума, докато САЩ работят според съображенията на интересите си. Заради това разделиха света на “свои и чужди” и обявиха война на всички, които не са техни васали и не се отказват от своите национални интереси.

Русия започва да разбира, че никога няма да стане “свой”. Не само защото по дефиниция продължава да е враг, а защото руското общество не подлежи на западнизиране. Опитът да стане “свой” доведоха до националната катастрофа от 1992 г., и до финансово-идеологическата катастрофа през 1998 г. Щом Русия не може да стане “своя” тя ще продължи да е “чужда” и да бъде потенциална заплаха.

САЩ ще продължават да нарушават своите обещания и ще ескалират атаката срещу териториалната й цялост.

Заради това отношенията на Русия с Европа ще стават все по-важни. Европа по никакъв начин не е заинтересована в продължаващото отслабване на Русия или в нейното разпадане. Това наистина ще бъде огромният хаос.

Разбира се, никой не твърди, че има процес на териториално дезинтегриране на Русия. Но именно това ще бъде целта на САЩ от техния нов геополитически център в Централна Азия.

Дали има предпоставки за разпадането на Русия в далечна перспектива? Това не трябва да се изключва - слаба държавност, демографска криза, динамично развиващи се съседи на юг и изток, и появата на САЩ до руските граници.

Обективно Русия никога не е била толкова слаба, колкото е сега. Заради това не липсват и крайно оценки, че тя върви към края на своята история. Процесът още няма необратимия характер, но някои признаци са налице.

Разбира се, това е оценката, за онова, което се появи в Русия през последното десетилетие и като конструкция беше построена в руското пространство от Международния валутен фонд и различните американски съветници. Тази конструкция наистина е нежизненоспособна и ще рухне. Резултатът може да бъде разпадането на Русия и страшен социален взрив.

Това дава и отговорът - Русия трябва да направи всичко възможно да се освободи от онова, което я тласка към пропастта. Нещата са ясни. Икономическият модел сега е такъв, че само 7 на сто от руските богатства принадлежат на 85 на сто от населението, а на останалите 15 на сто принадлежат 93 на сто от богатствата. Такава система нито едно общество в света не може да издържи.

Заради това Русия трескаво търси своя Руски проект. Опитите вървят в няколко посоки - като се почне от реставрирането на социализма и се свърши с патриотичния модел.

Расте и необходимостта от формулирането на същността на руската национална идея. Ситуацията на Русия наистина е тежка. Но не е безнадеждна. Обратното - процесите в световната геополитика ще бъдат в нейна полза. Въпреки цялата слабост, Русия ще бъде основен световен играч. В качеството си на противотежест на САЩ, тя е необходима на Европа и на всички други райони на света. Руската позиция се очаква от Китай и Индия, от ислямския свят, и Латинска Америка.

Днес, и в обозримото бъдеще, Русия получава нов шанс да се съвземе и да играе ведуща роля на световната арена.

В условията на дълбоката духовно-нравствена световна криза Русия би могла да предложи нова философия на сътрудничеството на цивилизациите.

Това означава качествено ново разположение на историческата карта на света и нова геометрия на планетарната геополитика, в която на оста Европа - Русия - Евразия ще се пада решаваща роля.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ