В края на 2002 г. в САЩ и Русия едновременно бяха направени изявления, които дават основание да се постави под въпрос тезата за прекратяване на надпреварата във въоръжаването.

На 17 декември 2002 г., една година след съобщението, че САЩ излизат от Договора за противоракетната отбрана от 1972 г., Джордж Буш нареди да започне нейното разгръщане. Основните му тезиси бяха следните:

- министерството на отбраната на САЩ трябва да започне разгръщането на противоракетната отбрана, с която ще бъдат отразени новите заплахи за сигурността на САЩ;

- първата част от системата трябва да се появи през 2004-2005 г., в нея ще влезнат противоракетните системи с наземно и морско базиране, нови комплекси Patriot - PAK-3, и системи за откриване с наземно, морско и космическо базиране;

- изгражданата система на ПРО е за защита на територията на САЩ, на американските войски в различни райони на света и за защита на съюзниците на Вашингтон

- Вашингтон ще води преговори с Англия и Дания за модернизирането на радиолокационните системи за предупреждение за ракетна атака, намиращи се в тези страни.

Смисълът на казаното от Буш имаше политически характер, тъй като за експертите е очевидна липсата на готовност на американците за разгръщане на тази система.

Оттук за Русия следват няколко важни извода:

- първият е, че Вашингтон иска да създаде глобална противоракетна система;

- нейната ефективност ще се ограничава от техническите възможности, а не от политически съображения;

- изграждането на системата ще става без консултиране с Москва.

Реакцията на Москва беше сдържана и се ограничи до изразеното “съжаление”. Според първия зам.началник на Генщаба на Русия Юрий Балуевски, изграждането на глобалната ПРО до 2010 - 2015 г., а и до 2020 г., не представлява заплаха за сигурността на Русия. Същата оценка повтори и министърът на отбраната Сергей Иванов.

Но реалните мерки на руското ръководство говорят за нещо друго. Най-концентриран вид им даде командващият ракетните войски със стратегическо назначение ген.-полк. Николай Соловцов на 15 декември 2002 г., който обобщи програмата за развитието им. Основните тези бяха следните:

- според решението на Съвета за сигурност на Руската федерация нито една междуконтинентална ракета няма да се снема от бойно дежурство до изтичането на удължения срок на нейната служба

- предвижда се продължаване (максимално до 25-27 и даже до 30 години) на ресурса на съществуващите междуконтинентални балистични ракети

- с приоритет ще се ползват стационарните ракетни комплекси, които имат максимални възможности за преодоляване на противоракетната отбрана на САЩ

- тежките ракети РС-20 (SS-18, Satan) ще останат на бойно дежурство до 2016-2020 г.

- в по-далечна перспектива основната групировка ще включва ракетните комплекси Топол-М в стационарен и мобилен вариант. Решението за разгръщането на последния ще бъде взето през 2005 г.

- въвеждането на бойно дежурство на шахтения вариант на Топол-М се забавя заради преразпределянето на ресурсите за продължаване на срока на старите балистични ракети. Предвижда се покупка на 6-10 Топол-М годишно и въвеждане на един полк с Топол-М на всеки 2 - 2,5 години. През 2003 г. на бойно дежурство в Татищево ще влезе четвъртият полк с 6 ракети.

В Русия се водят работи по специално ядрено въоръжаване, но радикални крачки няма да се предприемат. Поставена е задача за въоръжаване на мобилния вариант на Топол-М с три бойни глави:

- обликът на бъдещия ракетен комплекс ще бъде определен през близките години, неговата ракета няма да е тежка, но досега не е решено какви двигатели ще има - с твърдо или течно гориво

- железопътните ракетни комплекси на двете от съществуващите дивизии - Красноярск и Перм, ще бъдат приведени в режим на оперативно дежурство (без ядрените глави)

- в организационната структура на ракетните войски няма да има съществени изменения през 2015 - 2020 г. В техния състав ще има 2 армии и 10-12 ракетни дивизии (сега са 18)

- засега не се предвижда сливането на различните ракетни войски.

Тази програма има редица политически, военни и технически аспекти, които заслужават по-внимателен анализ.

През лятото на 2000 г. в Москва имаше остра дискусия между тогавашния министър на отбраната Игор Сергеев и началника на генщаба Анатолий Квашнин. Последният предложи форсирано съкращаване на стратегическите ракетни войски до 4 дивизии и 150 ракети до 2003 г. Сергеев беше съгласен с необходимостта от съкращаване, но да се стигне до 150-200 ракети през 2006 - 2008 г. Утвърдените през лятото на 2000 г. параметри предвиждаха пълно ликвидиране или разоръжаване на многокасетъчните ракети като центърът на стратегическите сили се пренесе в морето. Преди две години победи Квашнин, но сега ализираният вариант е според идеята на Сергеев. Тезата за приоритета на морските ядрени сили изчезна. В началото на 2002 г. Сергей Иванов вече подчертаваше значението на “балансираната триада”, и че “приоритети не трябва да има”. През лятото на 2002 г. той вече говореше, че Русия ще запази и в бъдеще ядрената си триада, но приоритет и в бъдеще ще имат “наземните стратегически ракети”. Явно е, че след едностранното излизане на САЩ от Договора от 1972 г. Русия има намерение да запази нарушения стратегически баланс.

Всъщност картата с тежките ракети РС-20 руското ръководство се опита да разиграе и по-рано. На 18 май 2002 г., няколко дни преди визитата на Буш в Москва, ген.-полк. Балуевски заяви за нежеланието на Русия да съкрати РС-20 под 150 единици и посочи възможността за сближаване по въпроса за демонтирането на ядрените бойни глави. Вашингтон не се съгласи и в подписания договор беше отразен американският подход (така наречената концепция за оперативно разгънати бойни заряда).

Москва отговори с приетото през юли решение 2002 г. за максимално удължаване на ресурса на РС-20. Тогава Сергей Иванов заяви: “Съхраняването в бойния състав на “Сатана” в никакъв случай не е свързано с излизането на САЩ от Договора за ПРО. Ние своевременно уведомихме американската страна за решението да запазим нашите тежки ракети до 2016 г.”

Така или иначе решението за запазването на многокасетъчните съветски ракети беше взето. Какви ще бъдат неговите военни последици? В бойния състав на руските ядрени сили, според данни на Вашингтон, в средата на 2002 г. имаше 5483 бойни глави на 1119 носители. Най-голям дял в този потенциал имат стратегическите междуконтинентални ракети - 3115 бойни заряда на 709 носители, военно-морският флот - 332 ракети с 1744 ядрени глави, ВВС-624 крилати ракети - на 78 стратегически бомбардировачи.

Да се опитаме да оценим облика на руските ракетни войски към декември 2012 г., когато ще трябва да приключи изпълнението на Договора за съкращаване на ракетния потенциал на Русия и САЩ.

Оценката се прави от следните предположения:

- срокът на експлоатация на ракетите РС-20 и РС-18 ще бъде продължен до 30 години, а на Топол и на железопътните РС-22 - до 15 години

- темповете на въвеждане на новите мобилни балистични ракети Топол-М ще бъде 8 ракети годишно в периода до 2010 г. и 10 ракети годишно до 2020 г., като до 2011 г. мобилният вариант няма да се разгръща

- нови шахтени установки няма да се правят заради високите разходи.

На тази основа, към 2013 г. стратегическите войски могат да запазят комплекси от три вида - Топол-М, РС-18 и РС-20. Топол, чието разгръщане започна през 1985 г. и приключи през 1995 г., към тази дата ще бъдат отписани.

Броят на Топол-М ще нарасне до 2013 г. до 100-200 единици в моноблоков вариант. Няма да се форсира въвеждането на нови ракети с три бойни глави, което ще стане възможно след 2009 г., когато ще изтече срокът на Договора за съкращаване Старт-1.

Масовото сваляне на въоръжение на РС-18 ще приключи към 2015 г. и ще бъдат заменени от Топол-М.

По-старата модификация на РС-20 (Р-36М-УТТХ) към 2013 г. ще бъде свалена от въоръжение. Тъй като съотношението на двата вида “Сатана” не е известно, засега е трудно да се оцени колко ракети РС-20 ще останат на въоръжение. Но по-новият вариант няма да е по-малко от 50 на сто от тежката групировка и ще има срок на експлоатация до 2020 г.

По този начин към 2013 г. руските стратегически ракетни войски ще имат:

- 100-120 Топол-М (100-200 бойни глави)

- 70-100 РС-18 (420-600 бойни глави)

- 50-70 РС-20 (500-700 бойни глави)

Общо броят на носителите ще бъде 200-290, а на бойните глави 1000-1400.

Няма никакво съмнение, че такава групировка ще е в състояние напълно да преодолее американската противоракетна отбрана.

Но дали това ще важи след 2020 г.?

Избраната стратегия при всичките и достойнства има и рискове, преди всичко технически, тъй като продължаването на срока на тяхната служба два или три пъти изостря проблема с безопасността на експлоатацията им.

Ако трябва да се обобщи, могат да се направят няколко извода. Променяйки през 2002 г. посоката на развитието на стратегическите си ядрени сили Кремъл избра нова концепция, което означава, че:

- Русия е решена да запази режима на ядрено възпиране в отношенията си със САЩ

- паритетът на стратегическите ядрени възможности вече не е критерий за достатъчността на стратегическите ядрени сили

- новият критерий за достатъчност на тези сили е способността на групировката да преодолее разгръщаната от САЩ национална противоракетна система.

Новата концепция е своевременна. Нейният политически смисъл отсрочва за около 10 години окончателното решение за перспективно развитие на стратегическите ядрени сили. Дотогава Русия в отношенията си със Запада ще трябва да премине или към режим на символично възпиране, подобен на този, който имат Франция и Англия, или към форсирано строителство на качествено нови и скъпи ядрени сили. Показателно е, че тази стратегия предвижда запазването към 2010 г. на 10-12 дивизии, което е повече от необходимите за поддържането на 300 ракети.

Реално това означава, че ядреният стратегически паритет, в атакуващ и възпиращ смисъл, между САЩ и Русия ще се запази поне до 2020 г., въпреки разгръщането на американската противоракетна система. Въвеждането на мобилните Топол-М с три глави ще означава, че този паритет ще се запази и до средата на XXI век, като Русия ще продължи да бъде основната ядрена противотежест на САЩ и втората ядрена свръхсила с всички произтичащи от това геополитически последици.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ