Войната срещу Ирак

Американска победа над Ирак ще има унищожителни последици за целия Близък Изток и за арабския свят в психологически, икономически и стратегически аспект. Геополитически, Сирия и Саудитска Арабия ще бъдат напълно обкръжени от американска военна сила. Иран - частично. Другите четири държави, граничещи с Ирак са Кувейт, Йордания, Сирия и Турция. От тях само Турция и Кувейт открито помагат на американците в техните военни операции и по един или друг начин ще навлязат със свои части в Ирак.

Но Иран, Саудитска Арабия и Сирия са срещу войната или са открити врагове на САЩ.

На челно място е Иран. Техеран е срещу войната, защото знае, че ще бъде следващата цел на американците. Ако успеят да вземат и нефта на Ирак, САЩ ще имат и огромно икономическо давление върху Иран, който ще бъде изправен пред най-сложния избор след ислямската революция от 1979 г. В този случай САЩ едва ли атакуват Иран, тъй като новото им нефтено оръжие от Ирак ще доведе до криза и падане на режима в Иран.

САЩ и Иран са врагове от 1979 г., но оттогава те не са стигали до опасността от въоръжен конфликт. Последна беше кризата с американските заложници в Техеран в началото на 80-те години. Сега обаче опасността е реална. Ако победят в Ирак, американските войски ще могат да осъществят масивна сухопътна акция срещу Иран и да атакуват със стратегически бомбардировачи и ракети от Персийския залив, Централна Азия и Афганистан.

Иран е много по-силен от Ирак, но лидерите му си дават сметка, че присъствието на американците в Ирак ще ги направи много уязвими. Контролът на САЩ над нефта на Ирак може да унищожи цялата икономика на Иран. Американска победа в Ирак ще задвижи протестите на религиозните и етнически малцинства в Иран, които никога не са били доволни от управлението на местното шиитско мнозинство, както при шаха, така и при аятоласите. Най-опасни ще бъдат азерите, кюрдите и арабите в западната част, и балучите в югоизточната провинция Балучестан, в която живеят 70 на сто от иранското сунитско население.

Ако тези малцинства бъдат подкрепени от американците (а това със сигурност ще стане), не само режимът в Техеран, но и териториалната цялост на Иран ще бъдат застрашени.

След войната влиянието и стратегическите позиции на Иран ще бъдат ограничени. Даже последните му приятели в района - Таджикистан и Туркменистан, ще трябва да редуцират връзките си. Заради това, Иран е категорично срещу присъствието на американците в Ирак и района. Техеран не крие, че предпочита Саддам в Багдад, отколкото американците там. Причината е, че САЩ имат потенциал да победят Иран, а Ирак - не, което беше доказано през Иранско-иракската война през 1980-1988 г.

Ръководството на Иран не е монолитно. Така например бившият президент Абкар Рафсанджани е с проамерикански възгледи. Говори се, че има общ бизнес с Дик Чейни. Но погледите на иранчани са обърнати към сегашния духовен лидер Хаменей и към президента Мохамед Хатами, които отхвърлят американското глобализиране, агресията спрямо Ирак, и са за “диалог на цивилизациите”. Те са убедени, че САЩ не могат да спечелят войната срещу Иран и Ирак, и че ако Техеран не подкрепи сега Багдад, той ще бъде следващият унищожен. Има информация, че Иран продължава да изгражда инсталации, които могат да бъдат използвани за производството на ядрено оръжие. Техеран ги отхвърли като “провокация на еврейското лоби във Вашингтон”.

През последните дни ирански лидери призоваха към атаки срещу американските части в Близкия Изток. Ако това стане, първата цел ще бъде Бахрейн, в чиято столица Манама е щаб-квартирата на 5-ти американски флот, а населението му - от 650 000 души, е предимно шиитско, но ръководството - сунитско.

Друга потенциална цел ще бъде Кувейт, и третата - южен Ирак, в района на Барса.

Сирия има подобно отношение към Ирак и конфликта. Кланът Асад не понася Саддам идеологически, политически и на лична основа. Сирия се включи в антииракската коалиция през 1991 г., което означава, че за отстраняването на Саддам няма да плачат в Дамаск. Но Сирия е категорично срещу войната или появата на кюрдска автономия в северен Ирак, защото това ще постави и пред нея сложни въпроси. Сирия може и да няма добри отношения със Саддам, но окупираният от САЩ Ирак за тях е най-големият кошмар. Тя ще е заобиколена от реални врагове - Израел, Турция, Йордания и САЩ, а в Средиземно море - от 56-ти американски флот. По този начин Сирия няма да е в състояние да гарантира националната си сигурност.

Още по-сложна е ситуацията на Саудитска Арабия, която беше един от основните стълбове на американската политика в района след 1950 г. САЩ я закриляха както срещу арабските радикали и Ирак, така и срещу собственото й население. Сега обаче нещата се променят. Ако войната на САЩ е успешна, те ще окупират Ирак официално най-малко за 18 месеца, а неофициално - до края на света, ще изградят бази и ще разположат окупационни части, с което ще предотвратят териториалното разпадане на Ирак.

Това променя цялата геополитика в района. Всяка страна около Ирак вече ще има по границите си огромното военно съсредоточение на САЩ и Англия. Това означава, че победа на САЩ в Ирак ще промени напълно баланса на силите. Срещу Саудитска Арабия има и друга опасност - пряка военна интервенция на американците директно от Персийския залив. Това е възможно, ако се вземе предвид, че те продължават да преследват Ал Кайда и радикалните ваххабисти от Саудитска Арабия. Да не забравяме, че 15 от всичките 19 “терористи” на 11 септември бяха от Саудитска Арабия.

Що се отнася до Йордания, тя е един от най-близките съюзници на САЩ и Израел и от нейна територия действат специални американски и израелски части.

Същото се отнася за Катар (където е голямата американска база Ал-Удейд) и за Обединените арабски емирства.

По този начин се появява ситуация, в която потенциално от войната могат да спечелят Турция, Кувейт, Йордания, Катар и ОАЕ. Но дали е така?

Със сигурност Сирия, Иран и Саудитска Арабия няма нищо да спечелят. Не е изключено Саудитска Арабия (а при определени обстоятелства - и Турция) да бъде обявена от САЩ за държава-ренегат или да бъде причислена към “оста на злото”. Заради това САЩ не свалят от дневния ред Ал Кайда, за да имат претекст за военна намеса в Саудитска Арабия и не издават своите планове за решаването на кюрдския проблем, от което косите на политиците в Анкара са щръкнали.

Но Саудитска Арабия, Сирия и Иран все пак са най-големите и най-силни икономически държави в района.

Лъжат се обаче онези, които си мислят, че могат да спечелят от войната. Тя ще има унищожителни последици за икономиките на всички страни в Близкия Изток. През следващите месеци и години те ще навлезат в жестока криза. Намирайки се почти на дъното на глобалната икономическа рецесия Близкият Изток ще изпадне още повече след войната. Политическата и стратегическа нестабилност ще изпъди оттук всички инвеститори.

Вашингтон ще има най-малко 60 милиарда долара преки военни разходи при краткотрайна кампания срещу Ирак, и над 140 милиарда - при продължителна операция. Съпътстващите непреки разходи ще бъдат около 200 милиарда. Тези разходи след войната САЩ ще трябва да си възстановят, а не да разпределят сред своите победени врагове или съюзници.

Близкият Изток и без това вече е почти на равнището на субсахарска Африка по отношение на дела си в световната икономика. Според Арабската лига брутният национален продукт на всички арабски държави през 2001 г. е бил 712 милиарда долара, което е само 2 на сто от брутния световен продукт. През същата година субсахарските икономики даваха 1,5 на сто. Делът на Близкия Изток ще продължи да намалява и заради нестабилността и липсата на инвеститори в дълъг период от време.

Парадоксално, но закономерно най-големите съюзници на САЩ ще бъдат най-големи губещи. Египет вече съобщи, че ще загуби 8 милиарда от туризма и износа. Това ще доведе до политическа нестабилност в страната, в която безработицата вече е 16 на сто.

Военната вихрушка ще засили и вътрешните проблеми на Турция, където безработицата вероятно е над 20 на сто.

Огромни загуби ще има и Израел, където икономиката е в руини от 28-месечната интифада, която ще продължи заради политиката на Шарон срещу палестинците в Газа и Западния бряг.

САЩ и Израел си дават сметка, че войната ще ескалира съпротивата срещу тях в целия район. Но вероятно в Белия дом си мислят, че в дългосрочен план геополитическите плюсове ще доминират над реалните загуби.

Окупирането на Ирак от САЩ няма да е незначително събитие в историята. Обратното. То ще бъде увод към появата на нова империална сила в Близкия Изток и Централна Азия, която ще предефинира всичко. От глобална сила САЩ ще станат и основен регионален фактор, който сам ще определя бъдещето на целия район.

Това ще се съпровожда от дезинтегрирането и на европейския блок, където САЩ ще налагат нови процеси на “разделяй и владей”.

Единственият изход в Близкия Изток ще бъде тоталната съпротива на арабските народи срещу САЩ и Израел. От това ще зависи съдбата им. Без изключение...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ