Ирак притежава 112 милиарда барела нефт, вторите доказани резерви в света след Саудитска Арабия. Ирак има и около 50 трилиона кубически метра природен газ.

Към споменатите 112 милиарда барела доказани залежи Ирак има още 220 милиарда барела потенциални резерви. Те могат и да са по-големи, тъй като заради ембаргото не се извършваха никакви проучвания.

Дълбоките залежи са предимно в западния пустинен район и вероятно съдържат над 100 милиарда барела. Себестойността на нефтения добив в Ирак е сред най-ниските в света. Качеството му е много добро.

Добивът идва от двата основни залежи - в Киркук и Румайла. Южният - в Румайла, произвежда три потока Басра - редовен, тежък и среден. Северният - в Киркук, беше открит още през 1927 г. и произвежда качествен нефт.

Доказаните резерви не са равномерни в цялата страна. Преди войната с Кувейт през 1990 г. две трети от производството идваха от южните Румайла, Зубаир и Нахр-Умр.

Други огромни залежи, като Западна Курна и Мажноон, също са в южната част. Там доминира шиитското мюсюлманско население. Саддам Хюсеин е сунит от централния град Тикрит. Въпреки че повечето инфраструктури инсталации бяха разрушени по време на първата война, потенциалът на този район е огромен.

През септември 1999 г. над 50 чужди компании присъстваха на нефтената изложба в Багдад. Повечето фирми бяха от Канада, Франция, Италия и Англия. Нямаше американски, въпреки че Ирак ги беше покачил.

След войната с Кувейт и ембаргото, добивът на нефт падна до 300 000 барела дневно (от 3,5 милиона през 1990 г.).

Експертите оценяват целият капацитет на 3 милиона барела дневно с износ от 2,3-2,5 милиона. През юли 2002 г. нефтеният министър Амер Рашид заяви, че страната има износен капацитет от 3,3 милиона барела, даже без помощта на чужди компании. Но заради остарелите технологии производството в Киркук спадна с 50 на сто през последните 12 месеца - до 500 000 барела дневно. Същото се отнася и за Южна Румайла.

Ирак имаше намерение да противодейства и сондирането на нови кладенци беше дадено на руснаци, китайци и румънци.

Що се отнася до износа, Резолюция 986 на ООН от април 1995 г. позволява на страната да продава определени доларови количества през 6-месечни периоди срещу покупка на храни и лекарства в схемата “нефт срещу храна”. През декември 1999 г. с постоянното нарастване на приходите от износа, Съветът за сигурност гласува да премахне лимита върху количествата, които Ирак може да изнася.

Сегашната фаза започна на 30 май 2002 г. и завърши на 25 ноември като на Ирак беше позволено да купува стоки, които не бяха в списъка. Над три четвърти от приходите от нефта отиваха за храни, а 25 на сто за репарации на жертвите от Войната в залива, за транзитни плащания на Турция, която твърди, че ембаргото на иракски нефт й е донесло загуби от 35 милиарда долара след 1990 г. Въпреки растящия износ, в края на 2002 г. Ирак не можа да реализира над 1200 позволени контракта за внос, струващи над 2 милиарда долара, заради липса на средства.

През 2001 г. Ирак имаше средно износ от около 2 милиона барела нефт дневно, но той падна до 1,5 милиона през 2002 г.

Освен 90 000 барела, отиващи легално за Йордания, и 460 000 барела - за вътрешно потребление, останалите са изнасяни по трасето Ирак - Турция или към пристанището Мина-ал-Бакр в Персийския залив. Въпреки че според Резолюция 986 поне половината от нефта трябва да минава през Турция през последните месеци по-голямото количество се изнасяше през Мина-ал-Бакр, а не през Джейхан.

Около 30 на сто от иракския нефт е продаван на руски фирми - Емерком, Калимнефтгаз, Машиноимпорт, Роснефтимпекс, Славнефт, Татнефт, Зарубежнефт.

Останалите 70 на сто са купувани от Кипър, Судан, Пакистан, Китай, Виетнам, Египет, Италия, Украйна. Обикновено иракският нефт след това е препродаван на други компании и посредници преди да стигне до крайните клиенти. През 2001 г. 80 на сто от Басра-лек и над 30 на сто от нефта на Киркук стигнаха до САЩ чрез Exxon Mobil, Chevron, Citgo, BP, Koch, Premcor. През първите 7 месеца на 2002 г. САЩ внасяха от Ирак най-малко 600 000 барела дневно.

Наред с това се осъществява и нелегален трафик на нефт предимно през Йордания и Турция с цистерни или по 170-километровия нефтопровод до Задра - Йордания.

През ноември 2000 г. беше съобщено, че Сирия и Ирак са пуснали отново дългия 750 км. нефтопровод Киркук - Баниаш. През януари 2002 г. Англия обвини Сирия в нарушаване на санкциите и покупка на 100 000 барела дневно без разрешение на ООН.

Нефтената промишленост в южните райони на Ирак беше унищожена по време на войната в Залива. Унищожени бяха компресорните станции на Румайла с капацитет за транспортиране - 1,6 милиона барела дневно, износният терминал Мина-Ал-Бакр, помпените станции по Стратегическия нефтопровод.

Залежът в Киркук, който има най-малко 10 милиарда барела, е базата за нефтеното производство в Северен Ирак. Около 60 на сто от Северната нефтена компания в северен и централен Ирак бяха унищожени през 1991 г. През 2001 г. производството на всички северни залежи беше 1 милион барела дневно. През декември 2001 г. Турската петролна корпорация спечели контракт за сондажи в Северен Ирак - в Курмала до Киркук. Две руски компании - Татнефт и Зарубежнефт, спечелиха контрактите за Бай Хассан, Киркук и Саддам. Татнефт трябваше да направи 78 нови кладенци като по този начин беше най-голямата чужда компания след 1990 г. През 1999 г. Зарубежнефт съобщи, че сондира в Киркук като се надяваше да достигне капацитет 1,1 барела дневно.

Южните залежи, предимно в Северна и Южна Румайла, произведоха около 1,5 милиона барела дневно през 2001 г. Зарубежнефт имаше контракт за 100 кладенци в Северна Румайла. През октомври 2002 г. Ирак съобщи, че е подписал няколко милиардни договора с компании от Китай, Франция и Русия, като новите залежи могат да дадат 4,7 милиона барела дневно. Ирак настояваше тези компании да започнат работа веднага, но те имаха проблеми с ембаргото на ООН.

През последните седмици Ирак подписа договори с компании от Италия - Eni, Испания - Repsol, Русия - Татнефт, Франция - Totаl/Fina/Elf, Китай, Индия, Турция.

Русия, на която Ирак дължи няколко милиарда долара за предишни оръжейни доставки, има интерес в нефтодобива на Ирак - 3,5 милиардна 23-годишна програма за разработката на залежа от 11 - 15 милиона барела дневно в Западна Курна, намиращ се до Барса в близост до Румайла. Договорът беше подписан още през 1997 г. и Лукойл (68 на сто участие) инсталира оборудване за 100 000 барела дневно. Западна Курна има капацитет най-малко 1 милиона барела дневно. През 1999 г. Ирак се съгласи с руското предложение за забавяне на работата заради санкциите на ООН. Последва заплаха, че Лукойл може да загуби контракта, ако Западна Курна не започне веднага да работи. До октомври 2002 г. Лукойл не беше започнал никакви работи, заради което Багдад съобщи, че договорът е разтурен. След намесата на Путин нещата бяха върнати до предкризисното състояние.

През октомври 2000 г. Министерството на нефта на Ирак изрази недоволство от бавната работа на руските и китайски фирми. През януари 2001 г. Shell съобщи, че преговаря с Ирак за залежа от 1 милиард барела в Ратауи.

През октомври 2001 г. съвместната руско-беларуска компания Славнефт подписа договор за залежа от 2 милиарда барела в Суба - Южен Ирак. Но до март 2002 г. Славнефт очакваше разрешение от ООН да сондира. Най-големият нефтен залеж е Мажноон. Той е с капацитет 12-20 милиарда барела, на 50 км. северно от Сабра, на границата с Иран. Френската компания Total/Fina/Elf съобщи, че е подписала договор за неговата разработка с перспектива до 600 000 барела за 4 милиарда долара.

По-малки залежи (под 2 милиарда барела) бяха дадени на компании от Румъния, Испания, Виетнам и Китай.

Общо Ирак е подписал договори за нови или стари залежи, възлизащи на 50 милиарда барела, за 4 милиона барела дневен добив и за инвестиции в 20 милиарда барела. Това означава, че от сегашните 112 милиарда барела залежи Ирак има договори за 70 милиарда. Сред тях основните партньори са френската Total/Fina/Elf (за 12,5 - 27 милиарда барела), руските Лукойл, Зарубежнефт, Машиноимпорт (7,4 - 15 милиарда барела), Китайската национална нефтена компания (около 2 милиарда барела) и италианската Eni (2 милиарда барела).

Сред тях липсват американски и английски компании.

Що се отнася за износната нефтена инфраструктура (тръбопроводи, пристанища, помпени станции) те бяха унищожени във войната между Ирак и Иран и в Пустинна буря през 1991 г. В момента дългият 800 км. нефтопровод Киркук - Джейхан е най-голямото износно трасе. Ако работи има капацитет от 1,1 милиона барела дневно.

Вторият паралелен нефтопровод е за 500 000 барела от Басра, но не е в действие. Двата имат оптимален капацитет от 1,5 милиона барела дневно.

Нефтопроводът от Киркук до сирийското пристанище Баниас и до Триполи (Ливан) работеше в края на 2002 г. като двете страни преговаряха за изграждането на ново трасе.

За да оптимизира износа си на север и на юг, през 1975 г. Ирак построи Стратегическия нефтопровод за 1,4 милиона барела дневно, който има две паралелни нишки. Трасето Север - Юг дава възможност за износ от Северен Киркук към Персийския залив, а южното - от Румайла, към Турция. По време на войната през 1991 г. престана да работи заради унищожени помпени станции. През 2001 г. те бяха възстановени.

Ирак има и около 50 трилиона кубически фута доказани залежи от природен газ, добиван предимно в нефтените райони в Киркук, Айн Залах, Бутма и Бай-Хассан, Румайла и Зубар.

През август 2001 г. Ирак съобщи, че е постигнал договореност с Турция за изграждането на газопровод за 2,5 милиарда долара до Турция, а оттам - за Европа. Целта е да увеличи износа на газ като Турция стане транзитен център.

Това са основните енергийни параметри на войната срещу Ирак. На техния фон може да се разбере истинската причина и прикриване с приказки за “война срещу тероризма”, производство на оръжия за масово унищожение и т.н.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ