Проблемът с Турция в НАТО и ЕС отново показва, че тази държава продължава да е разкрачена между Европа и Азия, между евроатлантизма и САЩ, между Ататюрк и исляма.

Какво е Турция - Европа или Азия? Каква е самоличността на тази държава?

За разлика от елита, обикновените турци нямат проблеми със своята самоличност. Те са мюсюлмани, които още не са изминали пътя от феса до бомбето. Именно те донесоха победата на Партията на справедливостта на Ердоган, който преди години беше член на фундаменталистката Партия на благоденствието, стигнала до властта през 1993 г., преди армията да я свали. Но сегашната победа на Ердоган се дължеше не само на ръста на религиозните настроения, а на дълбоката криза, в която страната навлезе при правителството на Бюлент Еджевит, когато банкрутира и курсът на долара стигна до 1 676 500 лири.

На срещата на ЕС в Копенхаген Турция разчиташе, че през 2004 г. ще я поканят да преговаря и през 2008 г. ще бъде приета. Не стана. Мнението за нея в Европа не е добро. Не става дума само за историята или за сегашното окупиране на Северен Кипър. Повечето европейци са единодушни, че ако Турция има шансове да влезе в Европа те са твърде малки и това е въпрос на далечно бъдеще.

“Влизането на Турция в Европейския съюз ще означава самоубийство на Европа и край на западната цивилизация. Турция никога не е била в Европа и няма да бъде” - каза бившият президент на Франция Валери Жискар Д’Естен, който оглавява работата над конституционния трактат на ЕС.

Друг известен французин - Ален Бесансон, заяви: “Европа и Турция са две отделни цивилизации и тяхното смесване ще бъде вредно за едната и за другата”.

Нещата са сложни и ще стават все по-сложни. Европа не иска Турция, което е шамар не толкова за нея, колкото за САЩ и Англия. Защото Турция е основната крепост на американците на стиковката на Балканите, Кавказ и Близкия Изток. Да не забравяме и Израел, за когото Турция, въпреки че е мюсюлманска, е стратегически стълб и съюзник.

Турция има голяма армия и бази с ключово значение за войната срещу Ирак. Оттук ще мине и транзитът на нефт и газ от Каспийско море към турското пристанище Джайхан, а оттам - към Южна Европа и Израел.

Европа обаче не може да покани държава, в която армията всяка година прави преврати и е готова по всяко време да ги повтори по заповед на САЩ. Даже ако беше допусната в ЕС, дали след няколко години, заради бързо растящото си население, Турция няма да иска да доминира в Брюксел, като най-голям член на ЕС?

Турция е член на НАТО от 1952 г. По онова време на НАТО и американците не пречеха ислямът, дългите ръце на военните или нарушаването на правата на човека в тази страна. През 1959 г. Турция внесе молба за асоцииране с тогавашната Европейска общност. Договорът беше подписан след 4 години. През 1987 г. Турция внесе молба за приемане в ЕС. Оттогава чака 16 години и ще чака поне още толкова, ако въобще някога бъде приета.

Едва ли има политик в Западна Европа, който да знае какво ще правят със 70-милионното население на Турция и с нейните претенции да бъде лидер на така наречените тюркоезични народи - азерите (8 милиона), казахите (15 милиона, киргизите (5 милиона), узбеките (25 милиона), тюркмените (5 милиона).

Но всеки европейски политик разбира, че евентуално членство на Турция в ЕС ще е пълна ревизия на целите и задачите на съюза.

Сегашната подкрепа на Турция за САЩ и кризата в НАТО потвърждават, че Турция още дълго няма да има европейска самоличност.

Дали Европа ще поеме риска да легитимира “европейска Турция” с нейните неевропейски сегашни и бъдещи проблеми? Със сигурност - не.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ