Основние централи на световния шпионаж

Каквото и да се случи след Ирак основният геополитически съперник на САЩ ще бъде Китай. Американска победа ще намали рязко потенциалът на Пекин да съперничи на американското световно доминиране. Засега, прилагайки древната си тактика, Китай оставя другите на преден план, докато той укрепва своята икономическа, военна и социална тъкан.

В Пекин са много повече разтревожени от дългосрочните аспекти на атаката на САЩ срещу Ирак, отколкото от непосредствените преки последици. За Китай най-пряката ще бъдат цените на нефта. Евентуалният им скок ще се отрази върху китайската икономика, която е нетен вносител на петрол. По-лошото за Пекин обаче е, че ще се окаже под пълна зависимост от американските нефтени компании и ще трябва да се откаже от плановете да участва в разработката на нефта в Ирак, въпреки че Саддам му даде концесии.

Дългосрочните последици ще бъдат още по-сериозни. При успешна война САЩ ще постигнат пълен контрол над световния нефт, а оттам и над икономическото развитие на Китай, който няма да е в състояние да реши основния си проблем с Тайван и ще остане без достъп до Близкия Изток.

Китай е заинтересован САЩ да затънат в дълга военна кампания.

Прави впечатление, че през последните седмици Пекин се оттегли от първата редица на съпротивата срещу САЩ и зае традиционното място на наблюдаващия по-отдалеч. Китай е солидарен с Франция, Русия и Германия в Съвета за сигурност, но в сравнение с тях е по-мек. Това не е хитруване , а нормална китайска стратегия, дължаща се на геополитичесия им подход, различаващ се коренно от подхода на Запада.

Петте хиляди години държавна история са научили тази голяма страна един урок, който други по-съвременни държави все още не могат да възприемат - че бездействието често е по-добро от действието, особено ако липсва силата да се промени онова, което става. Нека другите действат, защото са по-заинтересовани.

В случая с Ирак обаче тази тактика може да изиграе на Пекин най-лошата шега за последните 100 години, защото сега нещата са коренно различни и основният враг - САЩ, за първи път ще има “обща граница” с Китай, което може да неутрализира старата му тактика. Каква е тя?

Ще припомним един от известните случаи. През третия век преди новата ера, когато хуните нахлули и заплашили да унищожат Китай, неговите дипломати решили проблема не с война, а с подкуп. Дали им пари и ги помолили да тръгнат на Запад. Атила се съгласил и унищожил Римската империя, точно на другия край на Евразия, а Китай продължил да се развива.

По-късно китайците не са оказали никаква съпротива на Чингиз Хан, но са асимилирали набързо своите монголски покорители.

Подобна тактика Китай прилагаше и по време на Втората световна война, докато основните му съперници - САЩ и СССР, водеха битки в Европа и Азия.

Философският вариант на този начин на мислене беше изразен от Мао - Китай е умна маймуна, наблюдаваща от хълма как два тигъра се бият в долината на живот и смърт.

Маймуната наистина беше по-умна от тигрите, или поне от единия от тях - СССР. По време на студената война Китай стоеше настрана от глобалната съветска-американска конфронтация и успя да спечели от лавирането, най-напред със СССР, а след това - със САЩ.

Сега, въпреки че СССР вече го няма, Китай не бърза да заеме неговото място на основен съперник на САЩ. Пекин със сигурност мрази глобалното превъзходство на Вашингтон, но не е готов да влезе в пряк сблъсък с него. Заради това тактиката му отново е да остави другите да воюват срещу САЩ, което ще му даде възможност да се концентрира върху икономическото си и военно развитие и да печели време, за да стане суперсила.

Този път обаче това е много по-сложно, тъй като Москва се опитва да възприеме същата тактика, а Китай - дали иска или не - става основен съперник на САЩ.

По отношение на войната на САЩ срещу Ирак, Пекин на първо място се опитваше да я предотврати или да я забави чрез подкрепата на другите в ООН, но поддържаше своя антивоенен глас доста приглушен. На второ място помагаше на Ирак да изгради своя защитен арсенал с надеждата, че той ще принуди американците да затънат в Близкия Изток. На трето място, докато Европа се вкопчи в дипломатическа и икономическа битка със САЩ, Китай постоянно подчертаваше своите предимства на най-привлекателен пазарен и инвестиционен партньор за американците.

Не е тайна, че Китай беше сред доставчиците на оръжие и технологии за Ирак. Китайски специалисти инсталираха фиброоптичната мрежа, свързваща иракската противовъздушна отбрана и снабдяваха Багдад с радари. Но администрацията на Буш не прекаляваше с натиска си върху Китай, за да не предизвика по-остра антивоенна реакция.

Това контрастираше рязко с огромното давление, което САЩ оказваха върху други държави, подозирани, че продават оръжие или технологии на Ирак, сред които и България. Така например САЩ спряха всякаква финансова помощ за Украйна заради подозрението, че Киев е доставил на Ирак усъвършенстваните радари “Колчуга”, които могат да следят американските самолети без да бъдат откривани. В официалния доклад за “Колчуга” Белият дом заяви, че Киев е изпратил системите на Китай, но не публикува декларация, с която да критикува Китай за включването в сделката. Украйна е продала 4 “Колчуги” на Китай, откъдето те са били изпратени на Ирак, въпреки че Пекин отрича.

В Пекин едва ли си мислят, че иракският тигър е в състояние да победи американският. Но китайските стратези гледат в перспектива и предвиждат, че това е само началото на глобалното затъване на САЩ във войната срещу целия ислямски свят.

Докато САЩ се фокусират върху военните решения Китай използва появилия се инвестиционен потенциал в района. Южна Корея и Япония вече инвестират в Китай повече отколкото в САЩ. Пекин премина от доларов към евро стандарт, което означава и насочване към европейските инвеститори и пазари. С това става основен регионален икономически играч.

Задълбочаващата се криза в Персийския залив принуждава Китай да диференцира бързо енергийните си доставчици. На първо място са Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран, Венецуела и Индонезия.

Русия е основният стратегически партньор. Продължават работите по руско-китайския проект в нефтената геополитика - изграждането на дългия 2400 км. (за 1,7 милиарда долара) нефтопровод от Ангарск до Дацин. Но напоследък в Москва надделява мнението, че запасите от нефт в източните райони на Русия могат да стигнат само за един от двата предложени експортни варианта - или към Китай, или към Техоокеанското пристанище Находка. Тук се намеси Япония, която заяви, че е готова да купува годишно от Русия - по трасето Ангарск-Находка 50 милиона тона нефт, което е 25 на сто от целия й внос. Япония иска да участва и в строителството на нефтопровода с дължина 3765 км. за 5-6 милиарда долара.

В света започва глобално пренасочване на нефтените реки. И страните, които не се отнесат внимателно към това ще плащат скъпо. Русия остава за Китай ключов фактор за осъществяването на тази стратегия.

На 18 октомври 2002 г. Пекин реши да купува годишно по 20 милиарда кубометра природен газ от Русия от Ковикта, започвайки от 2008 г. Пекин преговаря и с централноазиатските републики да изградят 2 000-километров газопровод, който ще свърже Централна Азия с китайския тръбопровод Изток-Запад.

Победата на САЩ в Ирак ще намали възможността на Пекин да се противопоставя на американското доминиране, но няма да ги елиминира. Съперничеството им ще става все по-открито и по-свирепо.

Избраният засега от Китай миролюбив път е оправдан от гледна точка на реалните възможности и на традиционната китайска философия. Но зад кулисите вече се очертава една основна тенденция. Китай постепенно измества САЩ от лидерското място на основна дестинация за световния капитал. Той е по-добро място за инвестиране от САЩ.

Засега Китай трябва да отговаря на две условия - на първо място да запази вътрешната си стабилност и икономическа динамика, и на второ - САЩ трябва да продължат по военната пътека и след Ирак.

Това означава, че Китай, а не Русия, ще бъде основният геополитически съперник на САЩ през този век с произтичащата от това неизбежна конфронтация.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ