Полското име Троцки не беше фамилията, с която той се беше родил. Истинското му име беше Леви Давидович Бронщейн, роден през 1879 г. в еврейско семейство в Южна Украйна. В края на 1888 г. на 9-годишна възраст беше изпратен в Одеса, където завърши гимназия. След това влезе в колеж в Николаев, където попадна на еврейски социалисти. Започна да чете Маркс. Беше арестуван, заради което реши да си вземе псевдоним. По ирония на съдбата прие името на полски затворнически надзирател - Троцки.

През 1899 г. беше преместен в затвор в Москва и беше осъден на 4 години заточение в Сибир. Преди да го изпратят се ожени за еврейката-агитатор Александра Лвовна Соколовская.

След като заминаха на заточение в Сибир им се роди дъщеря. Последва втора - през 1902 г. По това време чу за Ленин и започна кореспонденция. Ленин го посъветва да избяга в чужбина. Това не беше трудно.

Троцки замина за Виена, където му помагаше комунистът-еврей Виктор Адлер, след това за Цюрих - където беше друг еврейски комунист - Пол Акселрод. Жената и децата си Троцки остави в Сибир. След Париж той замина за Лондон, където се срещна с Ленин. Той го назначи за издател на комунистическата “Искра”. В Лондон Троцки живееше с украинката Наталия Ивановна Седова, която му роди още две деца.

През 1905 г. Троцки и Наталия с фалшиви паспорти се върнаха в Русия. След няколко месеца агитация той беше арестуван и изпратен в Петропавловския затвор в Петербург, заедно с двама други еврейски марксисти Леон Дойч и Александър “Парвус” Хелпхенд. След VIP-процес тримата агитатори бяха отново заточени в Сибир. Но Троцки се качи на първия влак и замина при втората си жена Наталия във Финландия.

След разходки в Западна Европа той стигна до Ню Йорк, където започна да работи за комунистически вестник “Новый мир” с офис в сърцето на еврейския район на Манхатън - East side. Вестникът беше собственост на двама евреи - Вейнщайн и Брайловски. Но Троцки работеше предимно с Емма Голдман и Александър Берман.

През 1917 г. обстановката в Русия започна да става гореща и Троцки почувства, че е време да се връща. За революцията обаче му трябваха пари. Тук, така наречените врагове на капитализма нямаха проблеми да ги получат от американския еврейски капитал. Зад кулисите Троцки работеше за техните интереси, преди всичко за Якуб Шиф и Кун Льоб, който, както призна по-късно, му дадоха 20 милиона долара, като си даваха сметка, че това е идеална ситуация за интересите им не само в Русия.

Споменатият Парвус беше брокер на въглища и пътуваше по Балканите, изпълнявайки задачи на германското правителство.

В Скандинавия друг еврейски банкер - Олаф Ашберг, също събираше пари за еврейската група, участваща в болшевишката революция.

На 26 март 1917 г. Троцки тръгна от Ню Йорк за Русия с големи количества злато от Якуб Шиф. Но когато корабът спря в Халифакс - Канада, той беше арестуван от англичаните под предлог, че заминава за Русия, за да прави революция, която щеше да я изкара от голямата война, с което щеше да облекчи германците на западния фронт. Но изненадващо президентът на САЩ Удро Уилсън се намеси и англичаните пуснаха Троцки, който продължи към Русия с американски паспорт.

Когато пристигна в Русия, революцията вече беше станала. Царят беше свален от демократично правителство. Но като добър комунист-ционист Троцки искаше нещата да са по-различни. Демократите на Керенски издадоха заповед за арестуването на Троцки и Ленин, под предлог, че са немски агенти. В това имаше основание, тъй като Ленин беше изпратен в Русия в пломбиран немски вагон, а Троцки беше изпратен от Якуб Шиф - братовчед на вътрешния министър на Германия - Феликс Варбург. И двамата евреи.

След укриване, Троцки и Ленин излязоха на светло и поведоха въстанието срещу демократите. С помощта на няколко души взеха контрола над правителството. Скоро след това делегация на комунисти-евреи, начело с Троцки, се срещнаха с немските генерали и подписаха мирен договор с огромни отстъпки от страна на Русия.

Но проблемите на комунистите тепърва започваха. Докато се налагаха в структурата на Русия започна Гражданската война, в която Бялата армия воюваше срещу комунистите. Анархистите, начело с Нестор Махно, правеха същото. Белите, заедно с Украинската армия, бързо завладяха големи райони на Украйна. За да ги неутрализират, болшевиките се съгласиха да признаят Украйна за автономен анархистки район. Договорът беше подписан от тримата еврейски комисари - Бела Кун, Сергей Гусев и Михаил Фрунзе. След това Червената армия отново се насочи срещу украинския автономен район. Махно избяга в чужбина и завърши като работник в една парижка фабрика.

Опозицията срещу комунистите се характеризираше с антисемитизъм.

Имаше и недоразумения през Гражданската война. Еврейката Фани Каплан се опита да убие Ленин в Москва, а неин приятел уби Мойсей Урицки, първият шеф на ЧеКа - тайната полиция.

Троцки се погрижи за своите многобройни семейства. Баща си направи директор на държавната мелница в Москва. Втората му жена стана ... министър на музеите в Москва, а първата изпрати като политически работник в Петроград.

След победата над Белите, ЧеКа започна терор срещу каквато и да било вътрешна опозиция. По това време Троцки вече подготвяше подобни комунистически въстания в съседните страни. Те завършиха неуспешно.

През януари 1919 г. еврейското комунистическо въстание в Берлин завърши със смъртта на неговите ръководители - евреите Роза Люксембург и Карл Либкнехт. През март 1919 г. съветският евреин Бела Кун установи контрол в Унгария, но след няколко месеца и той се провали. Въстанието в Мюнхен, под ръководството на еврея Курт Айснер, също беше потушено.

В началото на 1921 г. в морската база в Кронщад също имаше въстание. Преди това моряците въставаха срещу царя и демократите, сега срещу Троцки, който изпрати срещу тях Червената армия. Скоро след това самият той беше на дневен ред.

Ленин умря през 1924 г. и мястото му зае Сталин. Той разбра за престъпленията на Троцки и го изпъди в Туркестан, а след това в чужбина. Най-накрая, през 1940 г., хората на Сталин убиха Троцки в Мексико.

Имаше съмнение, че така наречената Октомврийска революция в Русия беше еврейски преврат. Чърчил написа: “Основна роля в нея изиграха международните евреи, с изключение на Ленин”. Но Чърчил не знаеше, че Ленин също беше евреин, а моминското име на майка му беше Бланк, дъщеря на евреин.

Цялата система за вътрешни репресии и терор беше превзета от евреите. Английските и американски дипломати по онова време изпращаха анализи, в които се сочеше, че повечето болшевики бяха евреи. Реално болшевизмът беше еврейска структура, от горе до долу.

Най-жестоки те бяха в ЧеКа, съставена в 99 на сто от евреи. Първият шеф на комисията беше евреинът Мойсей Урицки. Негов наследник беше полският евреин Феликс Дерзин-Дзержински, чиято дясна ръка беше евреинът Уншлихт. След това контролът над този апарат на терора премина към други евреи - Генрик Ягода, Лаврентий Берия, Юрий Андропов.

Случаят с Ягода е показателен, тъй като той беше екзекутор на двамата си колеги - евреите Каменев и Зиновиев. След това и Ягода беше ликвидиран.

Първите концлагери бяха измислени и построени от турския евреин Френкел, известен като краля на дървесината на Черно море. Той стана консултант на болшевишкото правителство и го съветваше какви диаманти и ценни метали да крадат от руснаците. Повечето от тях бяха изпращани на Якуб Шиф в Ню Йорк в отплата на неговата “инвестиция” в Троцки. По-късно Френкел създаде и трудовите лагери, като източник на най-евтина работна сила в целия свят. Архитекти на робските трудови-ликвидационни лагери бяха евреите Яков Рапопорт, Матвей Берман, Лазар Коган, Семьон Фирин, Сергей Жук.

Междувременно Троцки, Ленин и Зиновиев (Апфелбаум) пишеха статии и възхваляваха терора. “Кръвта и жестокостта трябва да са нашите лозунги” - заяви Троцки на конгреса на комунистите през 1920 г.

А Зиновиев написа на 1 септември 1918 г.: “Кръв за кръв. Ще правим нашите сърца жестоки. Безмилостно и безпощадно ще убиваме нашите врагове. Нека да бъдат хиляди, нека се удавят в собствената си кръв. Нека има наводнение от кръв. Колкото се може повече”.

На този фон би трябвало да се очаква, че симпатията към болшевиките на Запад ще изчезне веднага. Нищо подобно.

Този огромен “принос” в прогреса на човечеството имаше и други страни. Нито един съветски гражданин не можеше да бъде наречен евреин. Нито един от всичките евреи-лидери на болшевиките не използваше еврейското си име. Всичките те приеха руски или полски псевдоними.

Как да се обясни това? По най-простия начин, Троцки и неговите приятелчета бяха убийци, психари, крадци и мошеници. Именно тях Джордж Оруел описа като свинете в своята “Животинска ферма”.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ