Досега съм отразявал няколко войни и винаги съм се надявал, че последната ще е ... последна. Не познавах. Пак трябва да питам - кога и как ще завърши тази война и дали няма да стане Трета световна?

В момента отговорите са невъзможни. Едно нещо обаче е ясно. Американците не знаят какво правят. Вървят напред, защото не могат да се върнат назад. Началните им планове за светкавична война се провалиха, а от военна гледна точка са пълно фиаско, въпреки че приложиха старата си тактика - превърнаха сравнително слабия Ирак във военно чудовище, за да могат след това да се хвалят, че са го победили убедително.

Преди 19 март командващият в Персийския залив ген. Томи Франкс твърдеше, че американската атака “ще разбие армията на Ирак на пух и прах”. Началният удар с 3000 ракети трябваше да елиминира иракското командване и да доведе до бунт срещу Саддам.

Още през първата седмица американците трябваше да обкръжат Републиканската гвардия в Багдад. Първият удар трябваше да е последен. В него участваха 750 самолета и 600 крилати ракети от Бахрейн, Катар, Кувейт, Персийския залив, Арабско, Средиземно и Червено море.

На първия етап само за три дни трябваше да се реализира абсолютното превъзходство във въздуха и да се ликвидира държавното и военно управление на Ирак.

Паралелно се развиваше и безпрецедентната психологическа война чрез огромни дезинформационни кампании, подготвени много по-рано, като например за смъртта на Саддам, неговите близки, помощници и т.н.

Отчитайки предишната война, авиацията на САЩ се опитваше да повтори тактиката, която тогава й донесе успех. Според предварителното моделиране на бойните действия, за три дни на летищата и във въздуха трябваше да бъде ликвидирана цялата авиация на Ирак, 90 на сто от зенитните ракетни комплекси, цялата противовъздушна отбрана и т.н. Загубите на САЩ и съюзниците не трябваше да надминат 5 на сто, което е минималният норматив на САЩ и НАТО за такива операции. Разчитаха, че както през 1991 г., след началните удари иракчаните ще започнат да се предават с цели части, че първите атаки ще бъдат възприети като предложение за капитулиране.

Нищо от това не стана.

Но нещата могат да станат много лоши за американците. От началото личи, че неправилно са оценили обстановката и че коалицията ще даде най-малко 3000 убити. А цифрата, при която цялото американско обществено мнение ще бъде срещу войната, е максимум 1000 убити.

Заради това Буш не се обвързва вече със срокове и заяви, че войната може да завърши бързо, но може и да се проточи.

И аз твърдя това.

Но колкото и да се проточва, крайният срок за американците е три месеца. След това групировката от Персийския залив ще трябва да обнови бойния си състав, да попълни запасите от оръжие. Самолетоносачите ще се върнат в САЩ за зареждане. Ако войната не завърши до лятото, общественото мнение в САЩ ще започне да я сравнява с Виетнам.

Между сега и тези три месеца има няколко междинни варианта.

Първият е бърза победа на САЩ за 4-6 седмици. Той предполага да не се използва оръжие за масово унищожение. Има и други характерни черти, посочени по-долу в анализа за сценариите на войната. Засега е най-малко вероятният.

Вторият сценарий предвижда военни действия от 6 до 12 седмици. В началото му даваха 30-40 на сто шансове. Сега и те са нереални.

Остава третият сценарий - от 3 до 6 месеца, при свирепа съпротива на иракските войски, тежки улични сражения, огромни материални унищожения, използване на оръжия за масово унищожение, подпалване на нефтените кладенци, атака срещу базите в Турция и срещу съоръжения в САЩ и Англия.

Засега няма чисто реализиране на някой от тези сценарии. Налице е смесица на елементи от всеки. Изключено е американците да реализират светкавичната война, на която разчитаха. Все пак става дума за държава, която е колкото три Българии по територия и население.

Когато през 1999 г. започнаха бомбардировките на Югославия, челните натовци - Хавиер Солана и генерал Кларк, заявиха че операцията ще продължи максимум една седмица. Продължи 78 дни и щеше да продължи повече, ако не бяха влезли в действие различни политически комбинации. При това към момента на постигането на договореностите военният потенциал на Югославия беше пострадал от въздушните удари само в 30-40 на сто.

Засега никой не може да предвиди какво ще става на бойното поле в Ирак и около него. Но расте броят на експертите, които са убедени, че войната в крайна сметка ще бъде решена с дипломация, даже ако американците превземат Багдад, и че моментът, в който САЩ ще поискат да задействат политическия ресурс, не е далеч. Опитите за давление на Буш върху Путин със сигурност не са най-доброто решение, защото в интерес на всички (в това число и на САЩ) е моментът на необходимостта от политическия фактор да дойде колкото се може по-бързо и да влезе в ООН и Съвета за сигурност.

Защото най-уязвимата страна на САЩ е политиката за “узаконяване” на войната в Ирак. Как ще направят тази операция законна? Това е невъзможно.

Никой не може да предвиди и реакцията на Ирак. Ако се стигне до търсене на политическо решение, Багдад най-вероятно ще го бойкотира и ще иска възмездие. Това означава, че иракският фактор ще бъде решаващ, ако нещата на бойното поле не вървят според плановете на американците. На този етап с чистата информация, с която се разполага, може да се твърди, че войната ще бъде дълготрайна.

При всички условности тя прилича най-много на войната в Корея. Ако е увод на войната на САЩ срещу исляма, може да е началото и на Третата световна война за ново преразпределение на света.

Неслучайно веднага след 11 септември 2002 г. прозвуча фраза, която никой не помни - че “единственият отговор на тероризъм от такъв мащаб е новият колониализъм”.

За САЩ дневният ред не е толкова контролът над нефта и стратегическите транспортни трасета, колкото контролът над ставащото в света, което е предвестник на края на US-империята. Ирак е началото на процеса.

САЩ искат да ревизират цялата система на световното устройство след Втората световна война. ООН изживява последните си месеци или години. САЩ искат да си присвоят правото да станат Четвърти Рим. Това наистина е налудничаво. Проблемите ще се множат.

Единият не закъсня - Турция, най-верният съюзник на САЩ. Най-напред отказа базите на американците, след това навлезе в Северен Ирак с напълно различни планове. САЩ останаха без северен фронт. Военният им план колапсира. Това, което сега правят, е импровизация, която никой в Пентагона не знае как ще завърши. Разривът между САЩ и Турция може да е много по-голям, отколкото между господар и васал. Турция вероятно избра различна от досегашната геополитическа ориентация и иска да се измъкне от хватката на САЩ и Израел.

Турските войски в Северен Ирак преследват две цели - първата е да бъдат завладени нефтените полета в Мосул и Киркук. Втората е да се предотврати кюрдска автономия. Вероятността от нов конфликт между турците и кюрдите ще расте, а с нея и проблемите за целостта на Турция.

Войната вече създаде огромна хуманитарна криза, която ще продължи да се задълбочава. Ако САЩ победят, ще трябва да останат в Ирак дълго, заради стратегическа необходимост, и ще трябва да поемат цялата отговорност за тази страна, с което няма да се справят, защото винаги ще бъдат окупатори. Присъствието на външна сила в района ще предефинира драматично целия район. За да се задържат, САЩ ще трябва да ескалират използването на силата, която ще се изчерпа бързо.

Даже ако си мислят, че са новата империя, в Белия дом не са разбрали, че Рим никога не е бил обичан и че омразата е била началото на края на всички империи.

А това означава, че САЩ губят войната. Даже ако я спечелят. Защото Буш-младши не можа да схване едно просто нещо - че в историята на света няма военна победа, която да се е оказала трайна и че винаги за силовата победа най-много е плащал ... победителят.

И накрая, още нещо, което все още малко хора разбират. САЩ вече са загубили войната, защото и целият Холивуд се обяви срещу нея. Преди няколко месеца бяхме с жена ми пред Залата “Кодак”, в която се раздават “оскарите”, чието последно връчване наблюдавахме всички. Това е едно от местата, където се разбират думите на Мартин Лутър Кинг: “Няма на света нищо по-опасно от игнорацията, произтичаща от искрени намерения, и глупостта, дължаща се на принципи”.

Дали отново идват времената, когато Джейн Фонда във Виетнам се снимаше при картечницата, с която партизаните от Виентконг обстрелваха американците? Или на Мохамед Али, който през 1967 г. беше лишен от боксьорската си титла, след като отказа да замине за Виетнам като каза: “Тези хора нищо не са ми направили”.

Това е само началото и за обикновените американци, които са раздирани между патриотизма си и нарастващия глобален антиамериканизъм, който вече не вярва на американския идеал и отново счита Imagine на Джон Ленън за свой манифест.

(Анализът е приключен на 27 март)

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ