В няколко броя на “Строго секретно” ще публикуваме отново (първата публикация беше през 1996 г.) архивната единица, съдържаща интервюто с известния банкер и политик Атанас Буров, човекът, който е знаел най-много за потайностите на кобургския двор, за истинския лик на Фердинанд, Борис, Стамболов и за кулисите на онова време.

Ако най-големият банкер не знаеше това, кой щеше да знае?

Интервюто с Буров най-изненадващо е актуално в много аспекти, включително отношението към Русия и другите европейски сили и мястото на България.

То съдържа и някои остри или нецензурни изрази на Буров, или оценки за съвременниците му, които оставяме без редакторска намеса, на която нямаме право, тъй като и те са отражение на неговото време. В много отношения то има продължение и днес, като например присъствието на Симеон Кобургготски на сцената в България, което поставя много въпроси...

***

- Господин Буров, а как стана убийството на Христо Белчев?

- Там имаше и любов, и интереси, но главно страсти... Мръсни любовни страсти. А където Стамболов намесваше мръсните си любовни страсти, там падаше кръв. Жената на Христо Белчев - Мара Белчева, бе най-красивата жена на България, не на София.

- Вие бяхте ли близки с нея?

- Не, беше нещо като фройлина на княгиня Клементина до 1906 г. След това се оттегли от двореца, когато Фердинанд се ожени за царица Елеонора.

- Защо?

- Защото Елеонора беше самотна и грозна жена. Тя не обичаше красавиците, веселите забавни жени като Мара Белчева.

Спомням си един ден бяхме поканени в двореца на дине през 1906 г., когато Фердинанд беше още вдовец. С баща ми в черен смокинг, официално, а Мара Белчева ни посрещна като слънце, “лъчезарна”, както казваше баща ми.

- Много често споменавате баща си. Той разбираше ли от дворцов етикет?

- Не, но аз го ръководех. Защото бях учил във Франция. В Париж имаше школа и за това.

Увлякох се в тази школа и узнах тайните на властта. Тайните на човешката душа. Такава школа минах, и когато влизах в двореца, аз бях вече подготвен. Това е много важно да влизаш навред подготвен. А не профан, новак или дилетант.

И когато отидохме в двореца, срещна ни Мара Белчева. Съвсем скромно облечена - цялата в черно. Тя така ходеше и източена, тънка снага, извило се едно кръшно телце, върти глава, хм... да го изхрускаш... Аз мълча. Баща ми също мълчи. Аз сядам, баща ми не сяда. Гледа Мара Белчева. Пламна му крастата. Беше тогава на петдесетте. Таман възраст да му пламне келя. Аз му казвам: “Не я гледай ... друг я гледа!”

Седна до мен и нито хапна, нито пийна нещо. Все гледаше Мара Белчева. Такава хубава жена беше тя...

Той бе мъдър. Не обичаше демагогията. Уважавах баща си, защото той ме беше научил на най-важното в живота - да ценя хората според способностите им. Да отгатвам намеренията им, да вниквам в душата им. Той ме караше да седна и да напиша една книга по психология. Да има вътре и социология и политика. “Психология на политиката”. Аз я почнах и я зарязах.

- Защо?

- Книги пишат само наивните хора, умните управляват и карат другите да пишат за тях. И вие пишете, записвате ... това уморява. А докато записвате, умните, хитреците, ще се научат да управляват. И ще ви управляват и ще живеят на ваш гръб. Защото умните живеят на глупаците. Глупаците от работа...

- Всеки с призванието си.

- Призвания няма. Това са глупости. Стамболов реши, че трябва да управлява. И започна да управлява. Ботев реши, че трябва да стане духовен водач на народа си. И стана. Бенковски реши, че трябва да вдигне въстание. И го вдигна. Волов не бе решил това и остана зад него. Вазов не бе за управник.

Военен управник беше генерал Рачо Петров. Той искаше да управлява и управляваше. Три пъти съставя кабинет, за ден, за два го съставя. Всичко е в желанието и в ума. Умен ли си, ще си намериш мястото в политиката. Само глупаците пропадат в политиката. Глупаците и наивниците, които си въобразяват, че могат да станат големи, без силата на една голяма страна, на една голяма силна държава, която да стои зад тебе.

Зад Начович стоеше Турция.

Зад Иван Гешев - Англия, там бе учил човекът.

Зад Стамболов - Австро-Унгария, той бе неин агент.

Зад крал Петър и Карагьоргевичите в Сърбия стоеше Русия. Д-р Данев също се крепеше на Русия - мамата му да еба и простак! Той беше една от грешките на България, но за това после.

- Каква грешка?

- Една от трите грешки на България.

- Как една от трите?

- България има нещастието да попадне на двама сексуални маниаци - Фердинанд и Стамболов, и на един евнух - професор като д-р Данев. Ако той в 1913 г. бе успял да намери човек да убие Фердинанд, България сега щеше да бъде на Мидия, Енос, Драма, Кавала, в Македония, Кочани, Прилеп. Ето това е неговата грешка в 1913 г.

През 1913 г. месец март, Фердинанд трябваше да бъде убит, както “Бялата ръка” уби през 1903 г. крал Александър Обренович в Сърбия. Сърбите знаят кого и как да убиват. Ние не знаем. И затова сега сме свити в черупка. А през 1913 г., когато се подписа мира и стана въпрос за спорната зона, Фердинанд трябваше да умре. Гешев щеше да поеме управлението. Тогава щяхме да вземем част от спорната зона, другата част щяха да вземат сърби и гърци. Защото ние бяхме силни и Русия бе зад нас... Когато Русия е била зад България, България винаги е печелела. Това е нашата съдба. Когато се обявим против нея, ние винаги губим. Това е също историческа съдба. Аз ви казвам, че д-р Данев е свиня над свинете. Той знаеше, че се готви нападението на 16 юни, защото сърбите се готвеха преди нас. Но не уби Фердинанд, не го премахна, за да предизвика ново правителство и да се направят отстъпки. В политиката без отстъпки не може.

- Г-н Буров, как стана убийството на Христо Белчев?

- Там имаше страсти и любов. Имаше интереси. Зад всяко политическо убийство стоят интереси и страсти. В Мара Белчева бяха влюбени като млади пръчове... Сумтят и налитат. Тя отблъсква и двамата.

Преди да продължа, трябва да Ви кажа едно нещо, което го зная само аз и Павел Груев. Фердинанд бе сексуален маниак. И едно недоразумение на природата.

- В какъв смисъл?

- Той беше педераст, но двуфазен.

- Какво значи то?

- Ебеше и го ебеха. А в същото време ебеше и жени... Жена му от това умря, защото узна истината, но бе много късно. Тя искаше да се разведе, говоря за Мария-Луиза, но католическата религия абсолютно забранява разводите. И понеже в техния брак се бе намесил и папата, тя не можеше да помисли за развод. А на всичко отгоре беше много грозна... отвратително грозна. С лоши зъби, устата й беше голяма. А имаше претенции да бъде красавица и светица... Залюби се с адютанта си и Фердинанд го обеси - ротмистър Денко Бойчев се казваше - ... обеси го като куче. Ето защо ви казвам за Данев, че не уби Фердинанд през 1913 г. А Фердинанд убиваше всеки, който му пречеше. Не се спираше пред нищо. Мария-Луиза научи истината за Фердинанд и го удари на ебня. Започна да се ебе наляво и надясно. Нито едно от децата не прилича на никое друго. Борис е сух, слаб, кльощав, като майка си. Принц Кирил ротмистър Бойчев го е правил, двете княгини са коренно противоположни и по характер, и по маниер...

Но Фердинанд беше болен на тема “неотразим красавец”, той се смяташе за такъв. И която жена погледнеше, тя трябваше да стане негова любовница. Най-малкото да преспи с него.

Той иска това, това ще стане.

Поглежда Мара Белчева, тя не го поглежда. Вика я в двореца на вечери, ходи, но не остава да пренощува там. Това го вбесява.

В същото време Стамболов й прави мръсни предложения. Той реже направо: “Дай да се наебеме”. Повече нищо. Не е научен да прави тънки намеци и политика. Повечето български политици са били такива, искат си направо: “Дай да ти го отпера”... Те това си знаят. Затова ние нямаме рицарска литература с образи на гениални любовници като Д’Артанян примерно, или като братя Ванцео Атуда Нанто на Балзак.

У нас в България само един Вазов е прославил своя роден град, и Тодор Влайков, мой приятел, сговорист беше... За какво говорехме? За Мара Белчева и Фери..., за Стамболов. Фердинанд като княз тогава искаше да я има пръв. Стамболов дава клетва пред Георги Живков, че той ще я има пръв.

В това време (1891 - 1893 г.) под краката на Стамболов гори. Всички са против него - народът... студентите... интелигенцията, всички. Само полицията бе с него и то не цялата. Армията бе с княза и Рачо Петров.

Трябва да се удари някой, за да се усети удара на Стамболов. Зад него е Австро-Унгария. Тя заповядва на Фердинанд да го пази, защото той й служи. Русия също е против Стамболов и Фердинанд - това пък ги сближава. И ги обединява да се крепят взаимно. Противоречия големи. А им се ебе. И то от една и съща жена. Стамболов реши да й покаже, че има... И започва да изселва, интернирва, убива. Стана жесток, нетърпим. Грубите по дух хора започват да доказват силата си с жестокостта на Тамерлан...

Това е също човешка слабост и черта.

Фердинанд го тласка към грубости и насилия, за да го катурне по-лесно. Стамболов не вижда това... Смята се за всесилен. Няма всесилни управници. Има сила до време...

Стамболов решава да изнасили Мара Белчева. Праща мъжа й във Франция да изучава финансите там. А той кани жена му на обед в своята къща на ул. “Тетевенска”, на любовна среща.

Това съм го чул от устата на самия Георги Живков. Той имаше най-богатата колекция на скъпи картини в България. Той имаше най-многото албуми с български песни. Той имаше всички издания на всички учебници, издавани в българските земи, Велес, Самоков... Букурещ. Хр. Г.Данов ги нямаше, дето ги е издавал. Георги Живков ги имаше.

Той пък беше сводникът на Стамболов. Падение. Необясними неща за един голям ум като неговия. Тоя Георги Живков вика Мара Белчева на гости. Това става на Гергьовден, да му отиде на имен ден, да ядат печено агне...

Тя отива, като се надява, че това е внимание към нея. И там заварва - кого мислите? Стамболов. Няма Георги Живков, няма слуги, няма печено агне... Има един настръхнал х..., нищо друго.

Стамболов - простакът, се спуща към нея, но тя бе здрава. Раздира му ризата, скъсва му палтото и грабва свещника. Трясва Стамболов по главата и го поваля. След това си отива и бие телеграма на мъжа си: “Връщай се веднага, Мара умира, майка ти...”

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ