Едно от най-големите престъпления на управляващите след 1990 г. е унищожението на българската образователна система и училище.

В България няма образование, има недообразование. Ставащото в училищата и университетите е престъпление.

Сривът в образователната система е безпрецедентен. В момента училищата могат да “улавят” само 3 на сто от талантливите деца. За сравнение в САЩ този процент е 50 на сто.

Какво е реалното състояние в българското образование? Анализът е направен на основата на изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОЕСD), обхващащо 4030 ученика в 38 държави в три раздела - умение да се разбират текстове, математическо и научно мислене.

Картината на българската младеж е трагична. При средна от 500 за проучените държави, при нас средната е 450.

Трагедията е както в световна, така и в европейска пропорция. В Европа сме на едно от последните места, а в света сме зад държави, които допреди няколко години изпреварвахме убедително.

Ако се вземат средните оценки от американския тест SAT, оценяващ компетенциите в края на средното образование, у нас те са под 300 точки, в САЩ над 500 (при максимум 800). Тезата за доброто българско училище е мит. Обратното. То е на едно от последните места, въпреки твърденията на някакви министри, политици, професори или учители.

Има и още един аспект. Пренесените български деца в английски или американски училища в началото наистина се представят добре, но след това, ако не се научат на самостоятелност и активност, бързо се свличат на ниски позиции, защото са научени пасивно да присвояват информацията, а не да я използват за решаването на проблеми.

Американското училище, въпреки че не блести с нищо, е насочено към създаването на успешни хора, учи ги как да постигат успехи преди всичко в живота.

Българското училище не учи на самостоятелност, абсолвентите му имат проблеми с взимането на елементарни решения. Но как да се подготвят за бъдещия живот, когато самите учители не знаят какво е успех в живота? Всеки трети от тях не си купува нито една книга годишно, всеки пети не е прочел нито една нова книга, 45 на сто не четат вестници, а 90 на сто - специализирани издания.

Всеки долар, похарчен в американската образователна система дава 17-20 долара печалба, а в най-добрите средни и висши училища - до 90 долара.

В Европа този показател е 2-3 долара, а в добрите - 9-10 долара.

Това показва, че само ефективното образование е източник на висок жизнен стандарт.

Трагично е и положението при интелекта на българите. Ако коефициентът му, според последната теория, има пряко влияние върху равнището на брутния национален продукт на човек от населението, става ясно защо при нас годишно е само 3500 долара.

След като избрахме пазарната икономика трябва да е ясно, че и в образованието действат нейните закони. “Образованието е същата стока като компютрите и обувките, действа в рамките на пазара и е подчинено на неговите закони. Но в много страни тя не е третирана като стока, а като обществена услуга. “Изваждането на образованието от пазара обаче води до неговото дегенериране” - написа нобелистът-икономист Милтън Фридман.

В България нещата са много по-лоши. Защото дегенериращото образование действа в дегенерирал пазар и още по-дегенерирала обществена среда.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ