Евентуалното ни приемане в Европейския съюз през 2007 г. става все по-хипотетично благодарение на глупостите на управляващите.

Ако си въобразявате, че тяхната подкрепа за САЩ ще ни се размине, се лъжете. Германия, Франция и Русия тепърва ще ни наказват.

По принцип има два сценария:

• песимистичен, и
• оптимистичен.

Няма да ви разваляме пролетното настроение и ще се спрем само на оптимистичния - какво ще стане, ако ни приемат в ЕС през 2007 г.

Безработицата в България сега е 18 на сто. В оптимистичния вариант (т.е. при най-добри условия) през 2010 г. тя ще бъде 17 на сто, и през 2020 г. - 16,8 на сто.

За песимистичния сценарий, както се разбрахме, няма да говорим.

Това означава, че през 2020 г. (при положение, че през 2007 г. влезем в ЕС), 13 години след приемането ни безработицата в България ще бъде на същото ниво, както през 2000 г.

Реалностите обаче могат да са още по-лоши.

През 1980 г. Испания имаше безработица 11 на сто. Шест години по-късно беше приета в ЕС и безработицата скочи на 21 на сто. Остана до това равнище до 1996 г. Чак след 17 години членство Испания успя да се върне на нивото отпреди влизането си в ЕС.

Бившата ГДР, след влизането във ФРГ, влезе автоматично и в ЕС. 13 години по-късно безработицата на територията на ГДР е 18 на сто, а в цяла Германия - 8,7 на сто.

Най-висока безработица в ЕС има сред младежта на италианския район Кампания - в групата на 20-годишните - чак 60 на сто. В холандския Утрехт безработицата в групата до 25 години е само 2,5 на сто.

Защо младите италианци не отидат да работят в Холандия? Защо бившите жители на ГДР не намират работа в западните райони на Германия, още повече, че става дума за една и съща държава и език?

Това обяснение е за онези, които плещят наляво и надясно, че след влизането ни в ЕС безработицата ще спадне. И след 20 години едва ли ще има рационални предпоставки, които да направят българите по-работливи от германците или по-мобилни от италианците. Това е поредната заблуда - възможността да се търси работа в чужбина няма почти никакво влияние върху вътрешната безработица.

Както виждате, първата част от оптимистичния сценарий става твърде песимистична.

Да видим какво става с втората оптимистична част - че след влизането ни в ЕС средногодишният ни икономически ръст в периода 2007-2020 г. ще надмине 5 на сто. Даже ако бъде постигнат, разстоянието между България и другите страни от ЕС не само, че няма да намалява, но ще продължи да нараства. От компютърната симулация, направена от нашия икономически екип, се вижда, че ако ръстът на България до 2020 г. възлиза на 5 на сто, в Гърция - 2,5 на сто, в Испания - 2,9 на сто и Португалия - 3,2 на сто, по брутен национален продукт на човек ще настигнем Гърция през 2065 г., Испания - през 2089 г., а Португалия - през 2099 г. Което означава, че ако бъдем приети в ЕС, ще трябва да бягаме колкото се може по-бързо, за да стоим на едно място. В най-добрия случай ще се изравним с най-изостаналите сега страни от ЕС към края на този век, а с Германия, Англия или Франция - към края на хилядолетието.

Както ви обещахме, песимистичният сценарий не го разгледахме.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ