През последните месеци написах толкова за тази война, че почнаха да ме декламират.

Ще припомня, че доста преди 11 септември 2001 г. прогнозирах, че “предстои голяма война”. Защо?

Изходът от огромната криза, в която навлизаше икономиката на САЩ, можеше да стане само по два начина - с масивни социални програми (като във Великата депресия през 30-те години) или с нова голяма война. Финансовото глобализиране на света, начело със САЩ, претърпя фиаско. Това беше най-голямата финансова катастрофа в историята на човечеството. Ограбени бяха руснаците, европейците, азиатците и самите американци. САЩ не можеха да допуснат повторение на 30-те години, защото щяха да се редуцират до второстепенна държава, в която социалният взрив ще е страшен.

Оставаше голямата война като начин за излизане от кризата. Но войната трябваше да се заслужи. Така дойде 11 септември, който трябваше да убеди всички в необходимостта от безкрайната атака срещу тероризма навсякъде по света. Светът трябваше да повярва. Част повярва, по-голямата част - не.

Но Вашингтон започна да си играе с неща, спрямо които 11 септември беше само антрето към ада. И продължиха напред. Измислиха бин Ладен и неговата Ал Кайда в пещерите на Афганистан. След това разшириха до “ислямската заплаха” и решиха, че именно сега е моментът да префасонират цялата геополитика, без да си дават сметка, че системата ще започне да се възпроизвежда сама, като компютърен вирус, и ще се стигне до момента, когато всичко ще се решава от силата.

Също така неведнъж съм писал, че пиенето не е полезно, защото от него се затъпява. Недооцених обаче обратния вариант - че много по-опасно може да стане, ако човек престане да пие. Особено, когато се казва Джордж Буш.

Самият Буш си призна: “За да бъда в Овалния кабинет, а не в бара, има само една причина - открих вярата и престанах да пия”.

Ще оставя настрана Бога като олицетворение на същността на вярата и като естество с непотвърден екзистенционален статут, заради което не е ясно дали именно той е внушил на Буш да престане да се налива с уиски. Но повече от ясно е, че вместо да си остане в бара, той влезе в Белия дом, където затъна в мозъчната депресия да спасява САЩ чрез война. Най-вече срещу Ирак.

Дали Буш отново пие, знае само охраната му, чиято основна задача е редовно да претърсва Белия дом и околностите не за терористи, а да не се появи някоя котка на бяло-черни петна, тъй като президентът е убеден, че тя е олицетворение на сатаната. Още едно доказателство докъде може да стигне човек, ако престане да пие.

Големите лидери могат да направят даже малките държави велики. Погледнете Ширак! Със сигурност много по-рядко се среща случай, в който малък лидер може да направи даже най-голямата държава смешна и жалка. Като например Горбачов.

Сега това се опитва да направи и Буш, който има проблеми с изговарянето на най-често употребяваната от него дума “Ирак” - И-райк, Ай-рак, Ей-рах. Но другата най-употребявана дума - Саддам, запомни, и го ругаеше където можеше.

Така започна ерата на Император бой Джордж, а заедно с нея и Третата световна война. Много хора не ми повярваха, защото или нямат опит, или са с къса историческа памет и не разбират, че последиците не винаги се виждат в началото.

Така например, малко хора схващаха през септември 1939 г., когато Хитлер удари Полша, че това е началото на Втората световна война.

И сега малко хора разбират, че войната срещу Ирак не започна на 19 март 2003 г., а още през 1991 г. чрез най-жестокото икономическо ембарго и четирите години редовни бомбардировки, под различни претексти. И че няма да завърши с разгрома на Ирак, защото в списъка са и други нации. На първо място - Ирак, Северна Корея, Либия и т.н.

Ако има все пак някакъв положителен аспект, той е в коренно различна посока. След 11 септември Буш заяви, че войната срещу тероризма ще продължи най-малко 20 години и целият свят ще участва в нея. Нищо подобно. Всичко беше опровергано само за две години. Вече няма човек, който да не разбира, че американският антитерор е супертерор.

Буш загуби своята война срещу тероризма. Двете негови противоположности - Ирак и САЩ, станаха неотличими, а останалият цивилизован свят беше изтласкан настрани, за да се забавлява със своите безполезни играчки, като ООН. Буш насочи своята демократична война срещу мюсюлманите, които в миналото не са успели да се пренесат от Азия в Европа и САЩ, и са останали да си живеят по своите обичаи, които станаха “опасни” за американците.

Заради това, след Афганистан, Буш се зае с още по-важно дело - да занесе демокрацията там, където ще бъде по-щедро заплатена.

Но Ирак стана второто поражение на САЩ, защото именно тук благородният мотив за борбата срещу тероризма и диктаторските режими потъна в миризмата на евтиния нефт и на новите американски геополитически сметки.

Но най-голямата загуба на Буш е безпрецедентното дипломатическо фиаско в абсолютно всички международни организации - ООН, НАТО, Европейския съюз. Буш последователно взриви стълбовете на международното право според принципа “за мен няма закони” и се превърна в основния международен терорист, по-голям от онези, срещу които се бореше.

Сега противниците са извън международните закони - първите - по собствена воля, Буш - заради своята природа.

Още отсега твърдя, че САЩ загубиха Третата световна война, защото в Ирак задвижиха механизма на разширеното възпроизводство на враговете на Америка за десетилетия напред.

Оттук нататък проблемът на света няма да е само Ирак, а новите въоръжени агресии на САЩ срещу поредните държави, чиито президенти, системи или оръжие няма да се харесват на Буш.

За късмет, нашата страна има премиер, президент и преди всичко външен министър, които му се харесват. В това отношение се различаваме от някакви Германии, Франции или Русии, на които ще им дойде редът. Ирак създаде прецедента, стимулиращ САЩ към радикално разнасяне по света на свободата, демокрацията и идеалите. Следващите войни ще позволят на САЩ да ги разнасят още повече.

По същество нещата са прости. Това е поредният претендент за световно господство и контрол над човечеството. Основното сражение тепърва предстои, но САЩ отсега правят всичко светът да няма време за въпроса кой е следващият по пътя към тяхната империя и нейното военно и финансово доминиране под знамето на глобализирането.

Днес - Ирак, утре - целият свят.

Нещо да ви напомня?

Този дневен ред обаче е невъзможен. Защото както има време за война, така идва и времето на справедливостта. Дотогава не само човечеството, но и самите американци ще схванат, че сегашната битка може би губят, но предстои войната за спечелването на целия свят.

Дотогава България или ще трябва да влезе в Европа, след като разкара любимците на Буш, или ще се превърне в американски балкански протекторат, аналог на Израел.

Виждате ли докъде може да я докара един човек, който е престанал да пие? И който вече е толкова трезвен, че не схваща, че ставащото е септември 1939 г., след което ще дойде май 1945 г.

Хора, не оставяйте такива като Буш да излизат от баровете. Нека се наливат колкото си искат. Защото тези трезвеници стават по-опасни и от най-големите пияндури.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ