Едва ли има човек, който може да предвиди как ще завърши най-голямата криза в историята на НАТО и Европейския съюз през последните 53 години.

Реално Франция, Германия и Русия започват да изграждат нов съюз, сравняван с Антантата, с която трите държави решаваха съдбата на Европа преди Първата световна война.

Този път обаче новата ос не е заслуга на СССР (или на Русия), чиято цел от десетилетия беше разбиването на НАТО. Сега атаката дойде от Германия и Франция.

Би могло да се каже, че НАТО, във формата в която беше създаден от САЩ след Втората световна война, вече не съществува и беше заменен от нов европейски договор между Берлин, Париж и Москва. Доста изненадващо, но логично начело на този съюз излезе Франция.

Американците нарекоха Жак Ширак “плешив пигмей, играещ ролята на Жана Дарк”. Французите им го върнаха: “Буш е просташки каубой, опасен за целия свят”.

Гордостта на Свободния свят - Атлантическият съюз, започна да потъва.

Вече не е важно кой започна - американците или европейците. Но именно секретарят на отбраната на САЩ - Доналд Ръмсфелд, се опита да вбие клин между “стара” и “нова” Европа и спомена канцлера Шрьодер наред с Либия и Куба.

Кризата обаче не е персонална. Буш, Шрьодер и Ширак може и да не се харесват. Но залогът не са симпатиите или антипатиите.

САЩ искат да изместят центъра на световната геополитика към Централна Азия и Близкия Изток, и да контролират енергийните ресурси на света. Това ще постави в зависимост другите основни световни играчи и ще маргинализира Европа. Франция и Германия постепенно ще започнат да излизат от сцената.

Буш се опитва да обърна цялата световна геополитика нагоре с краката. Резултатът беше дестабилизирането на НАТО и Европейския съюз. Дали това беше измислено в Белия дом или стана по стечение на обстоятелствата? Склонни сме да поддържаме първата теза.

Дали това е криза в НАТО? Най-вероятно това е краят на НАТО. Досега целта на съюза беше противопоставянето на САЩ и Западна Европа срещу СССР. Днес СССР вече го няма. Няма и заплаха за мира в Европа. Конфликтите в бивша Югославия, Албания, на територията на баските или в Ирландия бяха успокоени или могат да бъдат неутрализирани.

Религията на Европа е мирът, нейните спорове са за квотите на доматите или за риболова в шелфа.

Първата сериозна пукнатина се появи на срещата в Прага през ноември 2002 г., когато под давлението на САЩ, беше взето решение за разширяването на съюза на Изток и по принцип беше постигнато съгласие пактът да действа и извън Северния Атлантик. Но това си остава теория.

Налице е не конюнктурен, а фундаментален разрив между Европа и САЩ. Това е сблъсък на противоположни интереси.

Интересът на САЩ е ясен и добре дефиниран - Америка защитава своята субстанция, мощта и ценностите си, и иска да ги разшири в сегашната благоприятна, според нейните лидери, обстановка - слаба Русия, неукрепнал Китай, затънала в рецесия Европа, изпокарани мюсюлмани. Кога друг път САЩ ще имат по-подходяща ситуация за реализирането на своята световна хегемония? Затова се готови даже да останат сами. Вероятно са направили разчети, че могат да се справят и с най-отрицателните последици от войната в Ирак, ако тя не се развива според плановете на Буш.

В Европа ситуацията е коренно различна. Тук трябваше да се роди единна външна и отбранителна политика чрез намаляване военната същност на НАТО и укрепване на неговото политическо съдържание. Но заради САЩ тези намерения в най-добрия случай потънаха в хладилника, а в най-лошия - отидоха на сметището.

Франция и Германия бяха дълбоко оскърбени. Най-напред Вашингтон им заяви, че са неблагодарници. След това се появи “бандата на осемте” - Англия, Испания, Италия, Португалия и Централна Европа, като тази “нова Европа” трябваше да обори тезата, че Америка е изолирана на Стария континент.

Но даже глупаците знаят, че лидерството на Берлин и Париж в Европа няма алтернатива. Потенциал имат англичаните, но те сами се изолират от Европа. Почвата под краката на Берлускони и Азнар вече се клати. Коя страна в Европа може да се развива без фондовете, захранвани предимно от Германия и Франция?

България пък е на път да направи най-голямата глупост - да приеме изтеглящия се от Германия американски корпус, което ще е трайно откъсване от Европа и унищожение на българските национални интереси от шепа маргинали.

Франция излезе от военната структура на НАТО още през 1966 г. и оттогава се стремеше пактът, в неговото американско разбиране, да не е твърде силен. Германия през това време беше политически слаба, за да води самостоятелна политика.

Французите, поне от времето на генерал де Гол, градяха своята международна политика върху съперничеството си със САЩ. Следващите президенти по един или друг начин се опитваха да ограничат американското присъствие в Европа.

Ширак наистина заслужава особено внимание, защото познава нещата по-добре от другите. Преди 28 години, през септември 1975 г. като премиер на Франция младият Ширак посрещаше на Орли лидера на иракската БААС 38-годишния Саддам Хюсеин. Франция обеща да помогне на Ирак в изграждането на неговите атомни реактори. Това днес се използва за атаки срещу Ширак, като атакуващите забравят, че бащата на сегашния президент на САЩ тогава беше най-големият бизнеспартньор на Саддам.

Разбира се, Ширак е пълен с противоречия, като самата Франция, но в нейната история той е първият президент, който получи в изборите 82 на сто от гласовете.

Да се разбере френската европейска перспектива не е много трудно. Почти половин век Франция се опитваше да си върне предишния блясък и влияние на континента чрез неговото обединяване. Европейската икономическа общност от началото беше под контрола на институциите в Брюксел, където се говори френски език, а в организацията дълго време не членуваше Англия. След това Европейският съюз разработи собствените си закони според законите на Франция. Започна да се говори за европейска армия, която щеше да е под командата на френски генерал, и за европейска външна политика, независима от американската.

В Париж най-много съжаляват за разпадането на СССР.

След 1991 г. ситуацията започна да става все по-неблагоприятна за Франция и нейните интереси.

На първо място компютърната революция потопи надеждите на французите и германците, че ще могат да достигнат технологически американците. На второ място победата на САЩ в първата война в Залива и неуспехът на европейците в кампанията на Балканите разкри разликите между американските и европейски въоръжени сили. Отгоре на всичко европейската икономика влезе в десетгодишен период на стагнация, докато в САЩ бяха създадени 30 милиона нови работни места. Войната в Афганистан пък накара Париж да се прости с надеждите, че Европа ще приеме френското военно ръководство. Франция имаше и има огромни интереси в Ирак и Близкия Изток на своите нефтени и оръжейни концерни. Заради това и позицията на Франция в Съвета за сигурност беше главната бариера пред опитите за САЩ да легитимират войната.

Френската дипломация не си губеше времето и се дистанцира от Вашингтон. “САЩ са бездушни и империални, Франция е отворена и сътрудничеща, САЩ са егоисти, ние сме с простите хора, САЩ прилагат военна сила, Франция залага на културата и образованието.”

С други думи Франция не иска да капитулира пред глобализацията, разбирана като американизация, и отхвърля американската теза, че Европа има само един избор - технологическата революция по американски образец.

На тази основа Ширак отправи критиката към някои източноевропейски страни, в това число и България, за “липси в тяхното образование”. Ако някой в Европа все пак може да прави забележки за културата или за етиката на дипломацията, това със сигурност е Франция. Ще припомним, че в Париж само на един квадратен метър има повече кандидати за безсмъртие, отколкото в целия Холивуд. Някои, които не познават Франция, казват, че генерал де Гол е измислил Франция. Това донякъде е истина. Защото именно интелектуалците, тези “фабриканти и търговци с обществено мнение” измислиха Франция.

Разбира се, това са само част от мотивите за еволюцията на позицията на Франция през последните месеци. Въпреки трудната ситуация Париж стигна до извода, че реално налице е много благоприятен момент за неговите стремежи, може би най-добрият след Втората световна война.

През последните години и Германия вървеше в същата посока. Тактиката на предишния канцлер Хелмут Кол обаче беше по-различна. Той искаше да възстанови позицията на Германия бавно и без конфликти. Спечелването на властта от социалдемократите в началото не предвещаваше радикална промяна. Появи се и силно съперничество за влиянието в страните, кандидатстващи за НАТО и ЕС, докато в Париж и Берлин не разбраха, че вече са изпреварени от САЩ, които им пробутваха своите троянски “магарета” - Полша, Чехия и България.

Тогава “бензинът” за новия френско-немски мотор стана антиамериканизмът. Канцлерът Шрьодер спечели изборите в Германия под лозунга: “Не на войната с Ирак” и влезе в остър конфликт със САЩ. Париж също реши, че моментът е подходящ, за да се реализира общ френско-немски фронт срещу американците, още повече, че двете държави отделно нямат никакви шансове.

Всичко това прекрасно оправда последвалите събития - общите сесии на френския и немския парламент и на правителствата, и създаването на общ секретариат. Тези действия водят към френско-немска конфедерация и към гаранции, че след разширяването на ЕС, Франция и Германия ще продължат да доминират в Европа (което не вещае нищо добро за актуалната политика на България). Сега Франция и Германия може да са изолирани, но в близко време към тях ще се присъединят Австрия и Белгия, а след това и останалите. Във Вашингтон ги нарекоха “оста на предателството”.

Кризата в НАТО ще се отрази и върху Литва, България и Словакия. За какво да влизат в НАТО, който се занимава с всичко друго, но не и със защитата на своите членове? Какво ще стане например ако бъде заплашена София? Отсега може със сигурност да твърдим, че съюзниците ще откажат да гарантират нашата сигурност.

Всъщност това не е спор само между Франция и Германия - от една страна, и САЩ - от друга. Всички европейци са срещу войната в Ирак и каубойската политика на САЩ, която се подкрепя само от няколко правителства.

За Вашингтон такъв НАТО вече няма смисъл и вероятно ще се изтеглят като престанат да плащат за неговата издръжка. Но според френските и немските експерти НАТО вече се е разпаднал.

Никой не знае как ще изглежда съюзът в новата му форма.

Възможни са няколко варианта.

Франция и Германия, с подкрепата на Русия, ще започнат да изграждат европейската ос, която ще получи своето гигантско продължение през Евразия към Китай. Тъй като Европа няма стратегическият потенциал, само такова съчетание може да осигури противотежестта на хегемонизма на САЩ, и да възстанови полюсността в света. Това е кошмарът за САЩ и те ще правят всичко възможно, за да го предотвратят след войната в Залива.

Ако я спечелят, САЩ ще се опитат да си върнат ролята на гарант на европейската сигурност, използвайки разделението на “стари” и “нови”, и тяхното разиграване, което ще маргинализира Европа и ще я лиши от потенциала да бъде икономически конкурент на САЩ. Европа или ще изгради свои самостоятелни въоръжени сили за бързо реагиране или ще се превърне в една голяма и неутрална Швейцария, доминирана от САЩ.

Ситуацията може да се промени рязко и да се ускори изграждането на европейската ос, ако войната на САЩ срещу тероризма премине в Трета световна война, която ще бъде краят на САЩ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ