Зад войната в Ирак се води още една битка - между долара и еврото. Доларът продължава да отслабва и мястото му се заема от еврото. Русия промени структурата на златните си резерви в полза на еврото. Същото прави и Китай. Преди години САЩ имаха монопол върху нефтената търговия на Ирак. Но от 1999 г. Багдад започна да продава своя нефт в евро.

Същото правят и други страни. В рамките на ОПЕК нефтът се продаваше в долари от 1971 г., което утвърди американската валута.

През последните години обаче бягството от долара към еврото се засили. Войната в Ирак, наред с всичко друго, е и война между долара и еврото.

Но и в Европа не всичко е наред. Европейската централна банка намали на 0,25 на сто рефинансирането, което достигна абсолютен минимум. Според банката, тази мярка трябва да пренасочи парите от банките към производството. Но засега икономиката на всички страни от Евросъюза продължава да е в депресивно състояние. Ръстът на брутния национален продукт през 2002 г. беше само 0,8 на сто, въпреки планираните 2 на сто. Безработицата надмина 10 на сто, като в Германия достигна рекордните 5 милиона души.

На този фон укрепването на еврото спрямо долара, въпреки огромния платежен дефицит на САЩ, е парадокс. Подемът на европейската валута не се дължи на реални фактори, като ръст в сферата на икономиката, а на политическата конюнктура на войната в Ирак.

На второ място, заради високия курс на еврото, износните сектори на икономиката на Европа търпят загуби, тъй като вносителите трябва да се разплащат с евро, които купуват с долари.

При това състояние на нещата високият курс на еврото едва ли ще се запази и може да се върне до равнище 1:1.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ