Основите на геополитиката

Войната в Ирак и последните събития в Европа и Централна Азия потвърждават правилността на геополитическите анализи на “Строго секретно”. Това се отнася и за Русия и нейната определяща глобална геополитическа роля.

В периода на противоборството между капитализма и социализма необходимостта от блокове или от така наречените Големи пространства беше очевидна. Разрушаването на едната супердържава - СССР, измени геополитическото пространство на Земята. Но принципът на Големите пространства не загуби своето значение.

Напротив, именно сега най-отчетливо се забелязва геополитическият проект на атлантизма, чиято цел е да бъде превърната цялата Земя в единно Голямо пространство, управлявано от американския център.

Проектът на американското атлантическо Голямо пространство, създаването на планетарен Pax Americana, или установяването на “нов световен ред” с единно “световно правителство” са геополитически синоними. Именно този план се реализира от администрацията на Буш. Очевидно е, че тяхната концепция за Голямото пространство изключва каквито и да било форми на държавен и политически суверенитет на които и да било народи и държави.

Двуполюсният свят даваше несравнимо по-големи възможности и по-голяма свобода и суверенитет на държавите, които имаха все пак избор да се включат в едното от двете Големи пространства - на СССР или на САЩ.

От своя страна, единното Голямо пространство на САЩ означава изчезването и на най-малкия суверенитет, тъй като силовото, военно или икономическо раздробяване и атомизиране на държавите ще бъде единственият начин на контрол. Даже ще отпадне необходимостта от подкуп на тези държави-сателити, т.е. това, което се наблюдава през последните години с реформите в България.

Ето защо актуалната ситуация поставя пред всяка държава алтернативата - или да се включат в Голямото пространство на САЩ с техния Нов световен ред, или да организират друго Голямо пространство, способно да се противопостави на последната супердържава - САЩ.

При приемането на първия атлантически вариант всякакъв суверенитет се изключва. Световното правителство става безалтернативно и центърът на властта ще бъде само планетарната псевдоимперия на новия световен ред - САЩ. Всички останали части стават колонии.

При организирането на друго Голямо пространство ще имаме относителен суверенитет в рамките на по-голяма геополитическа структура. Това означава, че народите и държавите, които ще влязат в този нов блок, ще могат да запазят поне своя етнокултурен суверенитет и пряко участие в създаването и разработката на макроидеологията, докато другият - американският вариант за новия световен ред, е окончателна идеология и предлага на всички народи само колониален аналог на либерално-пазарния американски модел.

Особеност на актуалната геополитическа ситуация е, че инициативата за разрушаването на Евразиатското Голямо пространство, съществуващо до неотдавна под формата на социалистическия лагер, излезе от самия център, от столицата на Евразия - Москва. Именно СССР, в лицето на Горбачов, стана инициатор за унищожаването на евразиатския блок и включването му в атлантическия американски проект. Идеите за “перестройката” и “новото мислене” на геополитическото равнище означаваха приемане на модела на американското Голямо пространство и съзнателно преминаване от двуполюсен към еднополюсен свят. Най-напред беше разрушен социалистическият лагер. След това геополитическото самоликвидаторство беше продължено и от Русия се отделиха онези райони, които сега са наричани “страните от близката чужбина”.

Но каквото и да става, Русия, като сърце на Евразия, в актуалната геополитическа ситуация най-добре от всички останали региони може да противодейства на атлантическата геополитика и да е център на алтернативното Голямо пространство. Но нейното геополитическо самоликвидиране я принуди за известно време да напусне една от централните роли на геополитическото противостоене.

Заради това толкова важни са всички други опити в Европа, Азия, Близкия Изток, насочени към създаването на геополитически пространства, без да се чака пробуждането на Русия.

Русия остава геополитическа “ос на историята” и всеки опит за геополитически избор на антиатлантическа алтернатива трябва да отчита и нейната ключова стратегическа и географска функция.

Коренните геополитически интереси на руснаците в културен, религиозен, икономически и стратегически аспект съвпадат с интересите на българския народ и на българската държавност.

На този фон особено внимание заслужава очерталата се през последните месеци тенденция в Европа, чийто изразители са Германия и Франция, и тяхното сближаване с Русия. Една от възможните алтернативи на атлантизма е Европа и нейното противопоставяне на англосаксонския свят, на първо място - на САЩ.

Такава антизападна Европа не е утопия. След Втората световна война подобен опит направи де Гол. На неговата политика Франция дължи факта, че днес не е член на НАТО.

Идеята за антиамериканската имперска Европа става все по-актуална. Присъствието на американските войски на европейския континент, което се оправдаваше с наличието на “съветска заплаха”, вече придобива характера на открита американска окупация, с което не е съгласна преди всичко Германия. Сега САЩ ще се опитат да окупират новите източноевропейски членки на НАТО - Полша, Чехия и Унгария, и кандидат-членките - България и Румъния, с което отново акцентират антируската си стратегия.

Основният геополитически сблъсък в близките години ще бъде не между САЩ и Китай (въпреки че това е неизбежно), а между Европа и САЩ. Обединена Европа има потенциал по-голям от американския. Европа не може да отстъпи както в миналото, защото на дневен ред е нейното съществуване. Именно заради това политиката (ако това въобще е политика) на актуалния режим в София е изключително опасна за България и не вещае нищо добро.

Тенденциите към политическа еманципация и към търсенето на геополитическа и идеологическа алтернатива в Европа ще се засилват. Паралелно ще растат и шансовете за създаването на независимо европейско Голямо пространство. То може да се изгради около най-континенталната от всички европейски държави - Германия, и по-точно около Средна Европа - Mittel Europa. Геополитическите интереси на Германия винаги са били противоположни на атлантическите тенденции на Англия и САЩ. Германия винаги е била противник на англосаксонските колониални завоевания. Mittel Europa, в лицето на Австро-Унгарската империя бе последната европейска следа на великата Римска империя, която обединяваше Западна и Средна Европа в един геополитически организъм.

И днес идеята за Европейска империя се свързва преди всичко с Германия. Към тази идея се присъедини и Франция.

От това може да се направи един важен геополитически извод - за да остане в Европа, България трябва да се освободи от неоколониалната политика на САЩ и да се насочи към оформящата се евразиатска ос Париж - Берлин - Москва - Пекин, която ще ни даде несрещани в миналото възможности и геополитически комбинации, включително геополитически неутралитет.

Другият вариант - влизането в оформящата се сфера на империално атлантическо влияние на САЩ ще има пагубни последици за България. Те вече се чувстват осезателно.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ