Стратегическа прогноза на "Строго секретно"

Основният двигател на войната срещу Ирак е американското нефтено лоби. През октомври 2002 г. при вицепрезидента Чейни се проведе среща на Exxon Mobil, Chevron-Texaco и Halliburton, на която предварително беше разпределен иракският нефт.

Неведнъж писахме за огромните нефтени залежи на Ирак. Тук обаче ще ви дадем друга аргументация, която показва различна дълбочина на този проблем и все още не се схваща.

Да започнем с аритметиката:

- Ирак добива ежедневно 2 - 2,5 милиона барела нефт, като максималният му добив в миналото беше 3,5 милиона барела.

- вътрешното американско производство днес е 5,8 милиона барела дневно, а печалбата от него (приходите минус разходите) възлиза на 20 милиарда долара годишно

- иракската нефтена промишленост може да даде годишно максимум 12 милиарда долара

- разходите по окупацията на Ирак (без разходите по самата война и периода до окупирането на страната), оценявани от американския Конгрес ще бъдат годишно 12-18 милиарда долара, като процесът до пълното окупиране е разчетен за година и половина.

От това може да се направи първият извод. Даже ако американците контролират всички печалби от реализацията на нефта на Ирак те ще покрият само разходите по окупирането на тази страна.

Към това обаче трябва да се прибавят и финансовите загуби:

- Първата война в Залива през 1991 г. струваше 62 милиарда долара, от които 7 бяха платени от САЩ, а останалите - от съюзниците. Втората война ще струва, според различните варианти, от 90 до 200 милиарда долара. В перспектива до 10 години САЩ ще понесат загуби от 100 милиарда (в най-добрия случай) до 2 трилиона долара (ако войната се превърне във втори Виетнам). Двата трилиона са двугодишният бюджет на САЩ и сума, която може да изхрани цяла Африка през 80 години.

Ако се осъществи лошият вариант, втората война срещу Ирак ще бъде (след Втората световна война - 2 трилиона и 896 милиарда по актуални цени) най-скъпата война в историята на САЩ (виетнамската беше 494 милиарда, а корейската - 335 милиарда).

- Загубите от първата война, включително унищоженият нефтен сектор в Кувейт, надминаха 20 милиарда долара. Загубите от тази ще бъдат огромни и САЩ няма да имат средства да възстановят и реализират потенциала на иракската икономика.

- САЩ, които сега внасят над 8 милиона барела нефт дневно, губят много от поскъпването му през последните месеци заради нестабилността около Ирак. От 20 долара за барел той достигна 34, като разходите на САЩ през последната година на нестабилност надминаха 30 милиарда долара само от ценовата разлика.

- Новите войни и контраоперации, които ще последват иракската война ще причинят още по-големи разходи, за които САЩ няма да имат средства.

Това е вторият извод. От геополитическа гледна точка водената война ще бъде разорителна за САЩ. Идеята, че те са мотивирани от осигуряването на контрола над иракския нефт, става неубедителна.

Така стигаме до същността на нещата. От тази война няма да спечелят САЩ, а само някои американци. Още през 1790 г. Том Пайн написа, че войните не се водят, за да обогатяват нациите.

Така е и сега. Ще забогатеят само някои американци за сметка на разхищението и разоряването на други. Обществото на САЩ отново ще бъде разделено на две категории - на онези, които получават, и на онези, които дават безвъзмездно.

Войната срещу Ирак не е за достъпа или за контрола до нефта на Ирак. САЩ могат да си купуват целия нефт от който се нуждаят сега, и в бъдеще. Още повече, че въпреки изострената ситуация в Близкия Изток там нямаше обективна заплаха за американските нефтени интереси като ембаргото през 1973 - 1974 г. Саддам искаше да продава повече нефт, а не по-малко.

Войната трябва да доведе до по-евтин нефт не само в САЩ, но и на световния пазар. Но 12-15 долара за барел (каквато се очаква след няколко години) ще имат тежки последици не само за Русия и ОПЕК, но и за американския нефтен отрасъл, защото ще бъде затворена по-голямата част от вътрешното производство, а зависимостта на страната от вноса (което е сегашният основен проблем) не само че няма да се намали от сегашните 50 на сто, но ще стигне 66 или даже 75 на сто.

Ако Америка спечели войната, тя ще получи нефтени контракти за около 40 милиарда долара (това е стойността на контрактите, които сега имат руските нефтени компании в Ирак), които са твърде малко.

Това означава, че иракският нефт би трябвало да има някаква друга стойност за американските корпорации.

По този начин се стига да въпроса за приходите и разходите на ... империята.

В историята империалните сили са се разширявали чрез войни и колонизиране повече, отколкото са печелили от тях. Войните на САЩ в Индокитай са най-пресният пример какви огромни диспропорции може да има между разходите и печалбите.

Разходите на империята обаче се понасят от обществото като цяло, а печалбите на империята се делят между малцина. Заради това за последните войната е рационална, въпреки че за първите тя е напълно безсмислена.

Разходите за войната се социализират, а приходите - се приватизират.

Още няколко цифри. Производствените разходи за един барел нефт от Северно море са 3-4 долара. Иракският барел струва 95 цента. 95 цента е барел, който се продава за 25-30 долара. Това е печалба от ... 3000 на сто. Това е смисълът.

Това пък вещае лоши новини за онези, които са изключени - Русия, Китай, Европа.

Американците винаги са гледали към Близкия Изток. Standard Oil of California се осигури първата концесия в Саудитска Арабия още през 1932 г. След това консорциумът IPC, доминиран от английските BP и Shell, укриваше години наред нефтените открития в Ирак и всячески спираше производството там, за да държи цените на световния пазар високи. Тази рестриктивна практика продължи до 60-те години, докато се стигна до умереното национализиране в Ирак през 1961 г., което отстрани нефтените права на IPC. Конфликтът между корпорацията и правителството се изостри през 1972 г., когато Ирак национализира собствеността на IPC. След остра битка, на 28 февруари 1973 г. тя подписа договора за национализирането, за да получи компенсации от Багдад.

Сега на сцената са същите играчи на IPC-BP, Shell, Exxon Mobil, които искат да използват отстраняването на Саддам, твърдейки, че национализирането през 1973 г. са подписали по принуда. Това означава, че ще представят на новото правителство нов компенсационен договор.

Мястото на руските и френски фирми ще бъде заето отново от американските и английските. Точно преди Нова година шефът на BP - Джон Браун, заяви, че неговата фирма само чака момента, в който да се върне над Тигър и Ефрат.

САЩ от тази война не могат да спечелят. Но някои американски фирми ще направят там прекрасен бизнес.

Какво ще стане с нефтения пазар?

Има няколко възможности.

При кратка война цените на нефта ще се възстановят, ако американците завладеят нефтените кладенци. В този случай цената постепенно ще започне да пада заедно с възстановяването на добива в Ирак.

Вторият сценарий е при трудна военна операция, багдатското ръководство минава в нелегалност, иракската армия оказва съпротива с партизанско-диверсионна тактика. В този случай цените ще достигнат 45 долара за барел и след това могат да се върнат на 30 долара.

Третият сценарий е ако съпротивата на иракчаните е упорита и повсеместна. Ако унищожат кладенците цените на нефта могат да стигнат и 80 долара за барел.

Четвъртият сценарий е рязко спадане на цените ако ембаргото срещу Ирак бъде отменено и правителството му успее в 1-2 години да възстанови добива на равнището от 1990 г. от 3,5 милиарда барела дневно, за което ще са необходими около 5 милиарда долара инвестиции. Вторият етап от този сценарий ще се нуждае от 5-6 години за модернизиране на нефтения отрасъл на Ирак, като към 2010 г. западните нефтени концерни ще добиват около 7 милиона барела дневно. Цената на световния пазар може да бъде 15-20 долара, което означава пълен контрол над световния нефт и огромни печалби.

Това не е война за нефта. Това е война за печалбите от нефта.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ