Визитата на Путин в България имаше и “газов” акцент. Най-важната му декларация беше за желанието на Русия да разшири газовото присъствие в България, да елиминира посредниците, да увеличи транзита, да участва в изграждането на газовата мрежа и газифицирането на нашата страна.

Малко хора сред актуално управляващите разбират, че това може би е големият шанс да се включим в ... общоевропейската политическа и икономическа структура.

Руският газ е основно средство за интегрирането на Русия с Европа и на самата Европа. Ще припомним, че развитието на руската газова промишленост съвпадна по срокове и темпове с формирането на газовия пазар на Европейския съюз. Заради технологическите особености връзката между производителя на природния газ - Русия, и западноевропейските потребители е особено тясна.

Доставките на руски газ в крупни обеми помогнаха на Западна Европа да запази високи темпове на развитие през 70-те и 80-те години и да формира рационална структура на енергопотребление. Парадоксално, именно СССР помагаше на Европа да намали енергийната си уязвимост при острите енергийни кризи през 1973-1974 г. и 1979-1980 г. От своя страна СССР внасяше от Западна Европа тръби с голям диаметър, заедно с необходимите машини и оборудване, и осигуряваше допълнителен стимул за европейската промишленост.

Руски газ се доставя в момента на 20 държави в Западна и Централна Европа. През 2001 г. Русия продаде 127 милиарда кубометра газ. Основните клиенти са държавите от ЕС, които през 2001 г. внесоха над 80 милиарда кубометра, т.е. три пети от целия обем на руския газов износ. Делът на руския газ в потреблението на ЕС е над 20 на сто. Най-големите вносители са Германия - 33 милиарда, Италия - 22 милиарда и Франция - 12 милиарда кубометра.

Даже само тези параметри са достатъчни, за да се разбере, че газът не е само държавна политика, но и енергийно и политическо оръжие.

Руският газ се доставя на Западна Европа според контракти за 25 години, които обикновено се сключват на правителствено равнище. Действащите сега ще са валидни още 6-21 години, което означава, че енергийното интегриране на Русия и Западна Европа ще продължи да се разширява. Според прогнозите, делът на газа в структурата на енергопотреблението в района ще нарасне от 22 на сто през 2000 г. на 29 на сто - през 2010 г. Едновременно ще расте и зависимостта на ЕС от вноса му - към 2020 г. ще бъде 70 на сто спрямо 40 през 2000 г. Това означава, че минималните доставки на руски газ за Европа към 2010 г. ще бъдат 160 милиарда кубометра, а максималните - 210 милиарда.

В тази ситуация всяка промяна на утвърдените правила на играта, която осигурява функционирането на европейския газов пазар, а оттам и на цяла Европа, или опитите за намеса на нови играчи могат да са особено опасни.

Доставките от Русия са най-важни, защото европейският газов пазар практически е закрит регионален пазар и последиците от прибързани или необмислени решения могат да доведат до изключително остри проблеми в контекста на глобалната конкуренция на основните световни икономически центрове.

Едва ли са необходими големи доказателства. Току-що започна XXI век, а светът има втората война на това столетие. И двете - в основни нефтогазови райони на света. И двете - недалеч от Русия. И двата пъти решението за войната се взима във Вашингтон.

Това е първата тенденция на започналия XXI век, която трябва да се отбележи, за да може да се прогнозира къде ще започне поредната война.

Ако някой се опита да се намеси там, където не му е мястото, плаща скъпо. Това вече почувстваха Полша, Украйна, Беларус, Литва...

Централна Европа (в по-малка степен Балканите) е основното транзитно трасе на руския газ на Запад. От двете страни са Москва и Берлин, които са жизнено заинтересовани в това сътрудничество. Всички помежду им трябва да се съобразяват.

Значението например на “Газпром” за руската политика беше подчертано от факта, че през 2001 г. беше отстранен Рем Вяхирев - човекът на Елцин, и заменен с близкия на Путин Алексей Милер. Руското правителство неведнъж декларира, че износът на енергоносители е един от най-важните инструменти за външната политика на Кремъл и не крие, че една от целите му е да защитава позицията на “Газпром” на централноевропейските и постсъветски пазари. Досега успява. На опитите за политическо диференциране на доставките на газ за Полша, Хърватска, Унгария или Словакия бяха противопоставени акции на руските държавни структури.

Само пълни игноранти в София можеха да си позволят изявления, че България ще се опита да разнообрази доставчиците на газ и нефт. От гледна точка на Москва това е чиста политическа провокация, още повече, че там си дават сметка, че такова решение не може да има икономическа база, тъй като България още много години няма да може да си осигури по-евтини и по-изгодни доставки в сравнение с руските.

В тази огромна битка вече пострадаха доста страни, политици и бизнесмени. Минаха 13 години откакто правителството на Полша прие решение да изгради газова връзка с Норвегия. Решението не беше отменено, но връзката я няма. Шегите отдавна свършиха заедно с “братската дружба”. Условията са различни, сантименти няма.

Може и да се затвори газовото кранче. Най-добре през зимата, защото тогава в жилищата ще стане студено, промишлеността ще спре или газовите електроцентрали ще имат проблеми. Обикновено кранчето се “разваля”, когато някой се опитва да действа срещу Москва и нейните интереси. Така се случи в Литва в началото на 90-те години, което доведе до изборната победа на левицата. Гражданите се държаха рационално и гласуваха за онези, които можеха да им осигурят топлина в жилищата.

Газът е и политическо оръжие. За един и същ газ различни цени плащат Беларус, Словакия, Полша, Германия. Но цените имат граници, тъй като всяко увеличение е не само с икономически, но и с политически характер.

Характерен е случаят с Украйна, през която транзитно всяка година преминават над 100 милиарда кубометра руски газ към Западна Европа. Украинците крадяха от тях доста големи количества и те не стигаха до Западна Европа. Москва обясни “крадат го в Украйна” и авторитетът на тази държава беше подкопан.

Важно за газовата енергетика е наличието на адекватна инфраструктура, т.е. на транзитните трасета.

В Русия основните газови залежи са разположени зад Урал и в континенталния шелф на арктическите морета. С изтощаването на действащите сега залежи разработката трябва да навлезе все по-дълбоко в газоносните пластове на Земята. Това води до нарастване на цените за потребителите. Разходите по усвояването на Щокмановския залеж и изграждането на инфраструктурата за доставките са 25-30 милиарда долара, а стойността на проекта Ямал - Европа, включващ усвояването на месторождението на полуостров Ямал, е още по-голяма.

Газопроводната Ямалска система, която трябва да свърже Русия с Германия, е предмет на политически спор между Русия и Полша. Построена беше едната от нишките с по-малък капацитет от предвиждания. Заради спора, Путин и Шрьодер се договориха второто трасе да мине по дъното на Балтийско море и да избегне Полша, която няма да получава нищо за транзита.

Това се съпровожда от предложението да се изгради разклонение от Беларус към Словакия, което ще блокира връзката на Полша с Норвегия.

Това е само един пример до каква степен “газовият” пистолет може и да е политически.

Заради високата цена за изграждането на газовата инфраструктура Русия поставя въпроса за участието на Европа във финансирането й. Важно значение има и достъпът на руските компании, преди всичко на “Газпром”, до дългосрочното финансиране. Заради сравнително ниския кредитен рейтинг на Русия и високите изисквания на западните кредитори, “Газпром” получава по-скъпи кредити в сравнение със западните корпорации. Не е тайна, че актуалният дълг на “Газпром” е доста висок и само през 2003 г. компанията ще трябва да плати 7,5 милиарда долара кредити, което ще доведе до още по-силно изостряне на битката на газовия пазар.

През последната третина на XX век Русия инвестира огромни средства в газоосигуряването на европейските страни. Сега ще настоява за изработката на баланс на интересите между страната-производител и потребителите, и за създаването на механизъм за гарантиране на западните капиталовложения в газовите й проекти.

Интересите на Русия и Западна Европа съвпадат, заради което едва ли някой ще има неблагоразумието да се опитва да печели от евентуални противоречия между тях.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ