Това състояние има точно определение - период на лудостта. САЩ бяха в такъв период по време на макартизма и виетнамската война. СССР имаше аналогични периоди - Чехословакия и войната в Афганистан.

Но въпросът за умственото здраве на Америка сега е много по-тревожен и излиза извън рамките на традиционния и новия антиамериканизъм.

Какво става със САЩ? Как водят война без съюзници срещу държава, което не е никаква заплаха за Америка?

Но луда или не, тази война не е манията на внезапен импулс, а ратифицирането на стратегия, която беше генерирана от изключително влиятелна група в САЩ още след края на Студената война, т.е. много преди събитията от 11 септември 2001 г. Това беше цяла гама от тактически инструменти, които са елементи от новата външна политика на САЩ насочена към глобална хегемония.

За една велика нация, която реши, че най-доброто за нея “за да се спаси” е да започне война по пътя към империална експанзия, на която категорично се противопоставя целия свят, това е опасна форма на лудост.

На нейното острие беше поставен Джордж Буш-младши. “Поставен”, защото се оказа, че отнемането на победата от Ал Гор съвсем не беше случайно. Онези, които дърпат конците зад кулисите на Америка, са знаели, че Буш ще им служи по-добре.

По този начин, наред с въпроса за лудостта на Америка, се появява и въпросът за психическо състояние на президента на САЩ Буш.

Дали този човек е луд, каква е движещата му сила срещу цялата световна общественост? Как е възможно човек, който постоянно декларира, че е християнин, да отхвърли желанията на църковните световни лидери, начело с папата?

Този човек е тръгнал към преднамерено убийство най-малко на 500 000 невинни иракчани. Какво мисли човекът, който заплаши, че след Ирак ще нападне Иран и Северна Корея, което ги принуди да натиснат своя ядрен педал, което пък гарантира ядрен инцидент в близко бъдеще. Какво прави човекът, чиято авантюра, струваща досега над 5 трилиона долара, докара само за две години икономиката на САЩ до дефицит от 2 трилиона?

Дали това са действия на нормален човек?

Вероятно в САЩ си дават сметка, че след Ричард Никсън, чийто съветник Хенри Кисинджър нареди на военните да игнорират евентуалната му заповед за ядрена атака, Буш-младши е човекът, който заслужава по-внимателен психоанализ.

Дали тази лудост го съпровожда и в ежедневните му решения и дали човекът, който е наричан от други правителствени представители “идиот”, “имбецил” и “тъпак” е в състояние да ръководи американската военна мощ.

Не е тайна, че в миналото Буш (според неговите думи) беше наркоман и алкохолик, но се е отказал от пороците. В медицината това се нарича “сух алкохолик”. Специалистите обаче добре знаят, че двата порока остават върху мозъчната химия и клетни трайни поражения.

Според проф. Катрин ван Уормър, Джордж Буш демонстрира класически симптоми на “сух алкохолизъм”, неговото поведение се определя от годините на алкохолизъм и взимане на кокаин.

“Сухият алкохолизъм” е медицински жаргон, използван от членовете на “Анонимни алкохолици” за състоянието на възстановяващия се алкохолик, който вече не пие, т.е. вече е сух, но чийто мозък продължава да е замъглен.

Такъв индивид е сух, но не е трезвен и се стига до крайности като при Буш с неговото поляризирано мислене за “кръстоносни походи”, базиращи се върху “безкрайната справедливост” срещу “лошите хора” или “оста на злото”.

Параноя? Грандомания? Безотговорно поведение? Нерационален рационализъм? Свръхактивност? Неправилна оценка на събития и хора? Всичко това са чертите на “сухия алкохолик”.

Да припомним и други наблюдения. На предпоследната си пресконференция преди срещата на Азорите, когато излизаше на подиума в Източната стая Буш приличаше на дрогиран труп, бутан от вятъра. Озадачаващи бяха неговите забавени движения, изкуствено спокойствие и монотонни отговори. Той не използваше ръцете си по присъщия начин. Това беше странно, но не и за специалистите. Буш беше на хапчета, вероятно на Прозак, типично за хора, които не могат да издържат напрежението на събитията, обременени до краен предел.

Президентът Буш не обича да му се припомня чий син е, както и думата “династия”. Но династията на Буш е именно такава - наследствена, и в момента е най-мощният семеен клан в САЩ, в който властта преминава от поколение на поколение.

Защото Буш-младши е син на Буш-старши, който е син на Прескот Буш. Династията Буш не е една от многото в САЩ, които са около 20. Тя е най-силната.

Прародителите на днешния президент са дошли в САЩ през XVII век от Англия. Буш-първи се е оженил за Барбара Пиърс, дъщеря на пресмагната Марвин Пиърс, потомък на 14-тия президент на САЩ.

Към старите американски родове принадлежи и семейството Уолкър, с което дядото на Буш - Прескот се е обвързал чрез брака с Дороти Уолкър, щерка на Джордж Уолкър, банкер от Ню Йорк.

Материалния фундамент на клана е построил роденият през 1863 г. Самуел Буш, който в началото на XX век е създал фирма за части за вагони. Неговият син - Прескот, е завършил Университета Йейл, откъдето започва непрекъснатата връзка на клана Буш с тайното общество “Череп и кости”.

Роденият през 1924 г. баща на президента - Джордж Херберт Уокър Буш, през 1942 г. решил да отива на война като пилот. През 1944 г. е бил свален от японците и го е спасила американска подводница.

След войната се е оженил за Барбара Пиърс и започнал да учи в Йейлския университет.

Джордж Буш-старши е бил слаб в науката, но добър в спорта. След университета заминал за Тексас, където две години по-късно е създал своя фирма, нефтената Zopata. На 30 години вече е имал милиони.

Но истинската причина за богатството му е била връзката с ЦРУ. Въпреки че след това отричаше тези връзки, сътрудничеството е почнало още от университета, а след това в Тексас е взел участие, по един или друг начин, в убийството на Джон Кенеди.

През 60-те години Буш-старши реши да се включи и в политиката и стигна до Камарата на представителите. В конгреса го посрещнаха като свой. “Беше син на сенатор, ветеран от войната, капитан на отбора на Йейл и успешен бизнесмен” - написа неговият биограф Херберт Пармет.

Когато Буш-старши започваше своята кариера като конгресмен неговият син учеше в Академията Филипс. Беше още по-слаб ученик от баща си и по-лош спортист, но компенсираше със “социална активност”. След дипломирането беше приет, като баща си, в Йейлския университет. Там учеше заедно със Строуб Талбот - сетнешният заместник-държавен секретар, и с Джон Кери, днес сенатор и претендент за Белия дом през 2004 г.

“За разлика от баща си, Буш-младши не се интересуваше от политика. Но знаеше “къде играят карти, кои момичета организират купон, в колко часа започва мача по футбол” - пише неговият биограф Бил Минутальо.

Като баща си стана пилот, но не взе участие във Виетнам. В началото на 70-те години с диплома в джоба не знаеше какво по-нататък. В средата на 70-те години се записа в Бизнесшколата на Харвард, но в либералното училище не се чувстваше добре. С желание се върна в Тексас, където започна живот на провинциален плейбой. “Не му вървеше и в бизнеса. В семейството го гледаха с растяща загриженост.”, Оттогава, според американския журналист Шерман Школник, са и слуховете за хомосексуализма на Буш-младши.

Кланът започва да храни повече надежди с по-малкия брат Джеб (съкращение от Джон Елис Буш).

Междувременно кариерата на Буш-старши вървеше напред. Никсън го искаше за вицепрезидент, но накрая го назначи за посланик в ООН. Контактите със световните дипломати му послужиха 20 години по-късно. В аферата Уотъргейт лоялно защитаваше Никсън. Следващият президент Джералд Форд го изпрати посланик в Китай и след това го назначи за шеф на ЦРУ.

В края на 70-те години бащата на днешния президент вече се кандидатира за президент. Но не той, а Роналд Рейгън спечели номинацията на Републиканската партия. Въпреки това Рейгън предложи на Буш вицепрезидентското място.

През 1988 г., когато Рейгън излезе в пенсия, Буш стана кандидатът на републиканците. Имаше слаб противник в лицето на Майкъл Дукакис. От 1989 г. Буш-старши се пренесе в Белия дом.

Несъмнено най-големият му успех беше крахът на СССР. Тук личната му заслуга е особена спрямо наивника Горбачов. Буш умело координираше една глобална операция срещу СССР по всички невидими и видими канали. Изгради коалиция в ООН срещу Ирак през 1991 г., но настъпи рецесия и той загуби втория мандат срещу провинциалния губернатор от Арканзас Бил Клинтън. По същото време Буш-старши ръководеше десетки секретни операции за шпионаж или пране на пари чрез фалиралата банка BCCI или Carlylе Group.

През 1992 г. Буш-старши можеше да се оттегли и да лови риба. Но трябваше да се откаже, тъй като синът му издигна кандидатурата си за губернатор на Тексас.

Истина е, че Буш-младши вече се беше оженил, беше престанал да пие и като шеф на бейзболния клуб Texas Rangers постигна първите си бизнес-успехи. През 1996 г. тексасци го преизбраха, а баща му започна да го лансира в републиканската върхушка като бъдещ президент. Когато Grand Old Рarty (GOP), както наричат Републиканската партия, го издигна за свой кандидат, още от старта той имаше предимство, финанси и екипа на баща му - Чейни, Ръмсфелд, Бейкър. Буш спечели номинацията срещу МакКейн.

Последвалото помним добре. Буш победи в изборите с решение на Върховния съд на САЩ, въпреки че получи по-малко гласове. Спорната победа над Ал Гор беше семейният реванш за загубата на баща му от Бил Клинтън, чийто вицепрезидент беше Ал Гор.

Демаскаторът на аферата “Уотъргейт” Боб Удуард, автор на книгата Bush at war, призна, че даже той не е могъл да разбере какви съвети дава Буш-старши на сина си.

Ако 11 септември беше вътрешна работа, зад кулисите основен играч е бил Буш-старши и неговият екип в ЦРУ, ФБР и Агенцията за национална сигурност. И в Моссад. Малко хора знаят, че Буш-старши и Рокфелер бяха камуфлирани бизнеспартньори от много години.

Много вероятно е сред висшите американски военни да има опозиция срещу Буш-младши. Все повече генерали и адмирали са срещу клановата политика на Буш. Изненадващо в средата на март някои източници съобщиха, че висши военни са поставили “Буш-младши и баща му под някаква форма на функционално ограничение”.

Ще припомним, че такива слухове имаше и по времето на Клинтън, когато висши офицери се опитаха да го арестуват по обвинение в национално предателство, много преди скандала с Моника Левински. Но опитът на 24-те генерали и адмирали се провали след като десет от тях бяха убити, включително ген. Дейвид Макклод - шеф на военния район на Аляска, и адмирал Джереми Бурда - висшият морски офицер в униформа.

Някои източници твърдят, че френското разузнаване разполага с доказателства за участието на Буш-старши в убийството на Кенеди и че има видеозапис на срещата му в Париж през октомври 1980 г., когато се договори с представителите на Иран (което, според законите на САЩ, е национално предателство) да задържат 52-та американски заложници, заради което Картър загуби изборите, а Рейгън - Буш ги спечелиха.

Внимание заслужават и слуховете, че Буш-старши е използвал Carlyle Group, за да плати на британския премиер Тони Блеър ... 16 милиарда долара за сегашната му позиция. Парите са минали през банка в Обединените арабски емирства.

Кой всъщност е Буш-младши? Близките седмици със сигурност ще добавят нови щрихи.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ