Основните централи на световния шпионаж

През февруари Ватикана съобщи, че ще разсекрети някои документи от предвоенния период. Но до тях едва ли ще бъде допусната широката публика.

Разполагаме обаче с информация за спецслужбите на Ватикана, които също участваха в провокацията срещу България и Сергей Антонов.

Много от тези неща се публикуват за първи път в България. До тях нямаше достъп и българското разузнаване до 1989 г., въпреки че тогава щяха да са полезни...

На герба на Ватикана са изобразени скръстени ключове. С единия от тях католическата църква като че ли отваря достъпа до всичко, което я интересува, а с другия - заключва всичко, което й противоречи. Това изображение е символично. За да имат достъп до най-големите тайни в международната политика римските папи създадоха глобална разузнавателна мрежа.

Разузнаването на Ватикана обслужва цялата католическа църковна йерархия. Над 50 дипломатически представителства, 1600 архиепископи и епископи, ръководещи католическото духовенство в различни страни събират различна информация от десетки хиляди свои подчинени и от по-низшите църковни чинове и я изпращат във Ватикана.

Със събирането на разузнавателна информация се занимават много монашески ордени създадени от Ватикана. За тази цел се използват и различните католически организации, обединени в асоциацията “Католическо действие”, както и католическите политически партии.

Ватикана има разузнаване. Но за разлика от своите “колеги” от другите страни то не се интересува от военни или промишлени тайни. Ватикана е твърде особена държава и в тайните си операции се придържа към своя по-специален порядък.

Най-важните центрове на ватиканското разузнаване са резиденциите на папските дипломати - нунциите (посланиците), интернунциите (пълномощните министри) и апостолските легати (църковните представители на папата). Това показва, че шпионската структура е доста широка.

Целият поток постъпва в специалното ведомство на Ватикана - Конгрегацията на свещената канцелария, учредена през 1542 г. и заменила Великата инквизиция. В този главен информационен център работи огромен апарат от чиновници, които ежедневно изучават и класифицират постъпващите сведения.

Конгрегацията на източните църкви от деня на своето създаване през 1917 г. действаше като пета колона на Ватикана в Съветска Русия.

През октомври 1939 г., един месец след началото на Втората световна война, Ватикана създаде при своя държавен секретариат Бюро за информация, което се оглавяваше от бившия католически епископ в Царска Русия - Евреинов, който беше един от най-старите дейци в шпионажа. Това бюро организираше филиали в най-важните световни центрове, особено в районите, в които имаше военни действия. Мрежата от филиали се разширяваше към Вашингтон, Токио, Кайро, Бангкок, в неутралните страни и в пунктовете окупирани от хитлеристите. Стотици агенти изпълняваха възлаганите от бюрото задачи. Под претекста за благотворителност ватиканската агентура проникваше в лагерите за военопленици и интернирани, установяваше връзки с бежанци и емигранти, снабдяваше с радиоприемници, с литература. Всичко това беше параван за широка шпионска дейност.

Към края на войната Бюрото за информация се превърна в крупна разузнавателна организация, обслужваща не само САЩ, Англия, но и Германия, с център, който наброяваше над 150 души.

Още от началото на Втората световна война Ватикана установи шпионско взаимодействие с американските централи. Един от католическите йерарси в САЩ - епископ Джймс Райан, публикува през май 1940 г. статия, в която доказваше целесъобразността за Вашингтон от установяване на дипломатически отношения с Ватикана, с мотива, че “това е най-информираната в целия свят организация”.

САЩ установиха неофициални дипломатически отношения с апостолската столица. През 1940 г. там пристигна Майрон Тейлър, бившият президент на стоманения концерн US Steel Corp., директор на First National Bank в Ню Йорк и глава на други фирми, контролирани от банкерския дом на Морган.

Връзката беше ценна, тъй като Ватикана от началото на войната разполагаше с непрестанно постъпваща информация за вътрешното положение в редица европейски страни. Тейлър получи информация, която предаде на президента Рузвелт.

По същото време се появи и Opus Dei - Прелатурата на светия кръст и божието дело, която от 1940 г. досега е основната шпионска централа на Ватикана, най-напред с подкрепата на режима на Франко в Испания, по-късно - на администрацията на Роналд Рейгън, а сега - на ФБР и ЦРУ.

След края на войната разузнаването на Ватикана беше подложено на реорганизация и се обедини с разузнавателната служба на Ордена на йезуитите - “шпионинът на Ватикана на всички времена...”.

Новосъздаденият орган, оглавяван от генерала на йезуитския орден Жансен беше подчинен на и.д. държавния секретар на Ватикана кардинал Монтини. За заместници на Жансен бяха назначени директорът на Бюрото за информация Морлион - монах на Доминиканския орден, белгиец по произход, и директорът на шпионската организация на йезуитите Шмидер.

Разузнавателната дейност на католическата църква по това време се ръководеше лично от папа Пий XII, който често устройваше съвещания с кардинал Монтини и други дейци на Ватикана.

През юни 1948 г. Телеграфната агенция на Чехия съобщи, че между правителството на САЩ и Ватикана е подписано тайно споразумение, според което американците са поели финансирането на антикомунистическата дейност на светия престол. Папа Пий XII от своя страна обеща максимално да активизира дейността на Ватикана срещу страните на народната демокрация и СССР. Но САЩ финансираха Ватикана и по-рано. През 1947 г. само за шпионажа му отпуснаха 500 000 долара.

През април 1948 г. в Румъния беше съобщено за шпионската дейност на Ватикана и се анализираше същността на новите директиви на Пий XII и на неговото разузнаване. Папата искаше всички католически организации, монашески ордени и църковни дейци да използват своите възможности за събирането на разузнавателна информация, като цялата периферна мрежа на ватиканското разузнаване установи контакт с местните резидентури на американското и английско разузнаване и започнаха да им предават информация от общ характер, която се използваше в борбата срещу Източна Европа. Секретната информация папата нареди да се изпраща в центъра на ватиканското разузнаване.

Разузнаването на САЩ оказваше влияние върху шпионажа на Ватикана и чрез Ордена на йезуитите, в който членуваха и много американци. Така например от 28 234 йезуити в целия свят през 1946 г. 6283 се намираха в САЩ като само нюйоркската организация наброяваше над 1200 души, в Испания - 4973, в Англия - 4566, в Германия - 3154, в Холандия - 3100, във Франция - 2450 и т.н.

Шпионажът на йезуитите винаги е бил в дълбока сянка. Но експертите знаят, че това е главният и най-опасен отряд на “стратегическите резерви” на папата. Йезуитите нямат определена сфера на действие. На тях се поръчват специални задачи. Те са най-ефективното оръжие на папата. Там където трябва да се направи пробив за проникването на католицизма, там където трябва да се ликвидира пробив в собствените редици, там където “небесните полкове” започват да се отстъпват, там се появяват йезуитите. Това са палачите и инквизиторите на борбата с реформацията, това са възпитателите в княжеските домове до и след Френската революция, това е авангардът на колониализма в Африка и Азия.

Голяма роля в разузнаването на Ватикана играе и Орденът на доминиканите, “братята проповедници”. В миналото представителите на този войнстващ католически орган ръководеха инквизационните трибунали и ватиканската цензура. Характерът на дейността на доминиканите е отразен в техния герб, на който са гравирани куче, носещо горящ факел, и патронът на ордена Свети Доминик, притискащ пръст към устните. Оттук идва и другото наименование на доминиканите - “божиите кучета”. Любопитно е, че по устав членовете на ордена имат право да говорят с други членове само два часа на денонощие.

Ватикана винаги е отделял внимание на подбора и подготовката на кадрите за своя шпионски апарат. С това се занимават два органа - Конгрегацията на семинариите, университетите и изследванията, и Конгрегацията на пропагандата на вярата.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ