Обстоятелствата, при които преди повече от година Джордж Буш включи Северна Корея в прословутата “ос на злото” не са много ясни. Оказа се, че това е направила тогавашната му помощничка Карен Хегес (която след това беше уволнена). Буш можеше да определи като трета “зла страна” Бутан или Пакистан. Беше му безразлично кого ще заповяда да бомбардират, само да оправдае необходимостта за перманентна война.

Но с КНДР сбърка. След това му се наложи да съчинява не само версията, че тя била най-големият производител на фалшиви долари и на наркотици.

Ако на 29 януари 2002 г. КНДР не беше попаднала в “черния списък” сега спокойно щеше да преговаря с Южна Корея за съединяването на шосейните и железопътни линии или щеше да строи, според китайския модел, свободна икономическа зона в Синиджу.

Но това не стана. Появи се “проблемът КНДР”, който за САЩ може да е много по-сериозен от “проблема Ирак”.

Налице е политически парадокс. Всички съседи - Южна Корея, Русия, Китай, Япония увещават САЩ да се откажат от намерението си първи да нанесат военен удар, а Северна Корея - да спре своята ракетно-ядрена програма. САЩ отговарят “да”, а малката КНДР казва “не”. Абсурд ли е това? Със сигурност не е, щом даже Мадлин Олбрайт нарече включването на КНДР в “оста на злото” грешка, за която ще са необходими години, за да бъде отстранена. Северокорейският президент Ким Чен Ир се оказа много неудобен в ролята на “третия”. Той не се преструва като Иран, че нищо не се е случило и започна да разиграва своите козове. Размрази ракетните си и ядрени разработки и заяви, че допълнителното разполагане на американски бомбардировачи в базата Гуам е подготовка за удар срещу КНДР, че войната може да започне всеки момент и че страната му е готова да отговори. След като пусна 5-мегаватовия атомен реактор в Енбене, Пхенян изстреля и няколко ракети.

Нещата станаха много сериозни. Колкото и да се хвали Доналд Ръмсфелд, че Америка може да води едновременно две войни това със сигурност няма да е възможно.

Кризата със Северна Корея е толкова сериозна, че едва ли ще може да бъде решена без посредничеството на Западна Европа, Русия или Китай.

На първо място става дума за корейската ядрена програма и нейният потенциал да произвежда ядрено оръжие, особено след пускането на реактора в комплекса Енбене, който беше спрян през 1994 г.

Историята на северокорейската ядрена програма започна в средата на 50-те години. Тогава в Дубна (СССР) пристигнаха за обучение първите ядрени физици от КНДР. От тогава са и договорите за ядрено сътрудничество със СССР и Китай.

С тяхна помощ през 1965 г. беше пуснат първият атомен реактор в Енбене, градче на 90 км. северно от Пхенян, което се превърна в северокорейския Лос Аламос.

Под давлението на СССР и Китай през 1977 г. КНДР се съгласи да постави своите реактори под наблюдението на МАГАТЕ, а през 1985 г. ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие. По същото време в Енбене в пълен ход вървяха работите по създаването на ядрено оръжие. По същото време и Южна Корея се опитваше да произведе ядрено оръжие, но прекрати работата под давлението на САЩ. По този начин ситуацията беше успокоена. Но какво ставаше зад кулисите?

Северокорейците винаги са разполагали с първокласна агентурна мрежа в Сеул и бяха осведомени за южнокорейските ядрени планове. През 1985 г. в “Енбенската мебелна фабрика” беше пуснат реактор с мощност 5 мегавата, наречен “реактор 2”, и започна строителството на два нови реактора, единият с мощност 50 мегавата - в Енбене, а вторият - 200 мегавата - в Течхон. Тези два реактора след това бяха замразени, а “реактор 2” с течение на времето се оказа в центъра на международния интерес. В края на 80-те години в Енбене започна да работи лаборатория за извличане на оръжеен плутоний, което вероятно през 90-те години е позволило на Северна Корея да получи 12-24 кг. като по този начин имат възможност да произведат 5-6 ядрени заряда, с мощност няколко килотона.

Разпадането на СССР и на социалистическия лагер постави КНДР в международна изолация. Съветско-корейските съвместни проекти бяха прекратени. Китай направи същото. Без външна помощ икономиката на КНДР се срина, през 1995 г. в страната започна глад.

В новата обстановка ядрената програма остана една от малкото карти, с които КНДР можеше да играе дипломатически и да се съгласи на отстъпки срещу компенсация.

Колко близко са стигнали в Енбене в създаването на ядрено оръжие? Точният отговор не е възможен. Още през 1990 г. се появи информация, че КНДР е приключила разработката на ядрено устройство. Дали беше истина или дезинформация? Но ясно е, че КНДР искаше светът да я счита за ядрена държава. Вероятно тогава наистина произведе работещо ядрено устройство, или няколко.

Пхенян разигра нещата умело и Западът трябваше да отстъпи. През октомври 1994 г. в Женева беше подписано Рамково споразумение. Според него Пхенян постави ядрената си програма под международен контрол и спря реакторите, които могат да се използват за производството на оръжеен плутоний. Срещу това Северна Корея трябваше безплатно да получи два енергийни реактора на лека вода с обща мощност 2000 мегавата, които напълно щяха да осигурят нейните енергийни нужди. До приключването на строежа КНДР трябваше годишно да получава по 500 000 тона суров нефт. Разходите бяха за сметка на специално създадения международен консорциум КЕDО като във финансирането участваха 30 държави, начело с Южна Корея, САЩ и Япония.

Строителството на реакторите започна през 1997 г. Първоначално трябваше да бъдат пуснати през 2003 г., но заради технически и политически проблеми пускът им ще бъде през 2009 г.

В началото нещата вървяха добре, докато рязко не се влошиха след като Буш включи КНДР в “оста на злото”. През октомври 2002 г. зам.-държавният секретар на САЩ - Кели, беше в Пхенян, откъдето се върна с твърдението, че КНДР продължава ядрената си оръжейна програма не с плутониев, а с уранов заряд. За всеобщо удивление Пхенян потвърди. САЩ замразиха доставките на нефт, а Пхенян демонстративно изпъди инспекторите на МАГАТЕ и заплаши, че ще напусне Договора за неразпространение на ядреното оръжие и пусна отново “реактор 2”, като за още по-голям ефект изстреля пробно по посока на Япония балистична ракета.

Именно заради това обстановката в Корейския полуостров отново е опасна. Все пак ковбойските маниери на Буш са известни на всички. А Пхенян доказа, че не се страхува от тях.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ