“САЩ водят четвъртата световна война, която може да продължи много години” - каза бившият шеф на ЦРУ Джеймс Улси. Според него четвъртата ще продължи повече, отколкото първата или втората, но не толкова, колкото “студената”, която той счита за трета световна.

Склонни сме да признаем, че Улси е прав. Американската агресия в Ирак още не беше започнала, а вече влезе в “Гинес” като най-очакваната военна операция в историята. Половин година преди нейното начало тя започваше “всеки момент”.

Държавният департамент на САЩ провокира всеобща политическа криза. В тези условия войната е единственото средство за поддържане на глобалните амбиции на Америка. Нейният кръстоносен поход срещу света може да продължи наистина десетилетия.

Още не е завършила войната в Ирак и Вашингтон се готви за нова. Заплахи бяха отправени към Сирия, Иран, Северна Корея. Следващата жертва може да е например Сирия. Американците вече започнаха информационно-пропагандна война. Сирия е идеален обект за ново нападение. Ситуацията там повтаря иракската. Властта е в същата светска партия - БААС. Както и в Ирак властта е в ръцете на малцинството - алавитите, чийто отношения със сунитското мнозинство са напрегнати. Сирия има сравнително слаба армия, въоръжена със старо оръжие, в страната има сили, на които американците могат да се опрат срещу режима на Башир Асад.

Следващи могат да бъдат Иран, Северна Корея, закавказките републики на бившия СССР. Войните ще са необходими на САЩ за решаването на вътрешно-икономически проблеми и за поддържане на глобалното лидерство.

На този фон голяма е съблазънта да се представи войната в Ирак като груба грешка на САЩ, обусловена от ограничените интелектуални качества на сегашния президент. Но грешката в оценката може да се окаже фатална.

Преди всичко трябва да се разбере какво беше кампанията в Ирак.

Със сигурност това беше военна акция за сплашване и покоряване, демонстрация на сила, имперски амбиции.

Всичко това е вярно, както и че става дума за геоикономическа война, която беше своеобразно разузнаване с бой за натрупване на опит. Съдържанието на тази операция беше и изменението на световното юридическо пространство, проверка за изключването от него на страна или група страни, отслабването на ООН и другите организации, предлагащи алтернативни отношения, смесването на понятията законно и незаконно до абсурд.

Иракската кампания имаше три етапа.

Първият беше натискът върху ООН да приеме резолюция за едностранно разоръжаване на Ирак, въпреки че това противоречеше на Устава на ООН и международното право. Ирак, като суверенна държава, имаше пълното право сам да решава какво оръжие да притежава.

На втория етап, на Ирак беше представен ултиматум за незабавно разоръжаване. Хюсеин изненадващо го прие. Именно от този етап е фразата: “Това, че не бяха намерени доказателства за производството в Ирак на оръжие за масово унищожение още не е доказателство, че в Ирак такова оръжие не се произвежда”.

Третият етап беше скалъпването на международна коалиция, която в конкретната ситуация беше нещо като клетва във васалност пред САЩ.

Но американците срещнаха съпротива. На геополитическо равнище не ги подкрепи Китай, на геоикономическо - Германия и Франция, на геокултурно - Русия.

По този начин само за 3 месеца рязко се промениха контурите на назряващия геосблъсък.

САЩ, за първи път след Втората световна война, се оказаха в международна изолация, която ще отслабва тяхната позиция и ще ги тласка все повече по спиралата на войните. Те не могат да спрат.

Икономиката на САЩ се развива в ритъма на претоварването на финансовия сектор. Парите в електронните трансакции се въртят много по-бързо, отколкото в реалната икономика, като средствата не са подплатени с нищо. САЩ се превърнаха в производител на фиктивни бумаги. Заради това с войните те ще продължат да “издърпват за ушите” своята икономика от практически безнадеждни ситуации. За сметка на другите.

Налице е нова тенденция - ситуацията в световната икономика вече не се определя “свободно”, а по пътя на “военната корекция”. Но това “откритие” решава проблема само временно. Войната в този смисъл е като наркотик - мобилизира, но след това идва срив. Безкрайното продължаване на военните авантюри е сложно, тъй като, според самата идея, рангът на противниците постоянно ще расте. Но Китай и Русия могат да нанесат на САЩ унищожителен удар.

Ако не бъде намерена алтернатива светът ще продължи да се плъзга към хаос.

Самата политика на агресията, съдържаща се в държавната идеология на свръхсилния, принуждава останалите да се въоръжават и да строят планове за нанасяне на максимално вреда на свръхсилния, за създаване на алтернативни средства за защита и нападение.

Това е проверената максима, че не трябва да се започва война, когато се губи властта. Това е универсално учение. Ако Америка става по-силна от преди, то и светът става по-силен от преди, което означава, че Америка става относително по-слаба.

Такова глобално раздвоение попада под обективните закони на физиката, където силата на действието F = - F. В такава бинарност светът може да живее в режим на неустойчиво равновесие. Или светът ще стане САЩ, или САЩ ще влязат в света.

Зад света на арабите има още един свят - на исляма. Америка и Израел засега нищо не са спечелили срещу арабския свят, да не говорим за ислямския.

Ставайки световна държава, САЩ не станаха световен лидер. Насаждайки навсякъде модела на либерал-космополитизма (както някога СССР - на комуно-космополитизма), американците се заеха с износа на “капиталистическа революция”. Правото на собствената сила на грабеж те искат да направят световно право. Това е изгодно за САЩ, но не е изгодно за света.

Най-лошото за Америка е, че тя не е цивилизация и се бори да разруши другите цивилизации под прикритието на “конфликта на цивилизациите”. Но той не може да бъде спечелен.

Една нецивилизация не може да победи цивилизацията.

Засега този сблъсък ще бъде постоянно конфликтогенен, докато не се намери алтернативата

F = - F.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ