1-ви ден: Днес летим към Персийския залив да освобождаваме поробения иракски народ от гнета на някакъв тиранин. Това е малка страна в юга на Африка, заради което там има много пясък и е горещо. Обещах на Мери да й донеса мумията на първия иракски фараон и да се снимам на фона на знаменитите пирамиди.

6-ти ден: Базираме в малка страна на юг от Ирак. Тя е толкова малка, че се съревноваваме с англичаните кой ще плюе до другата страна на залива. Плюят по-добре.

7-ми ден: Бригадният генерал заяви, че Америка се гордее с нас и че като най-свободният народ носим демокрация на варварите. Дойдоха фоторепортери. Позирахме с оръжие и американския флаг. Показахме, че можем да слагаме противогазите.

8-ми ден: Командирът каза да готвим мешките за подаръците от възторженото иракско население. Запасяваме се с хамбургери и кола. Нашият лекар казва да не храним от ръка иракчаните, защото хапят и може да се заразим с бяс.

9-ти ден: Излизаме на позиция. Разбрах, че този тиранин се казва Саддам Хюсеин. Оказа се, че Ирак не е в южна, а в северна Африка. Каза ми старшината. Той знае всичко.

10-ти ден: 21,30 ч. Влизаме в Ирак. Някъде стрелят. Сигурно иракското население посреща със салюти първите ни части. Жени и деца с цветя засега се не виждат. Предупредили са ги да не се трупат по пътя и да пречат.

21,50 ч.: Видях първия абориген. Странно, не идва да ни благодари, че го освобождаваме. Див, пустинен народ. Отдалеч се чуват взривове. Командирът каза за всеки случай да сложим противогазите.

22,30 ч.: Тъпият поробен иракски народ започна да стреля по нашите доблестни войски. Всичките сме в шок. По пътя много трудно успяхме да заловим една подивяла личност (предполагам, че е от мъжки пол) и насила я нахранихме с хамбургери. Край пет глинени колиби достигнахме авангарда. Казват, че някакви местни наркомани са започнали да стрелят по хладилния камион с кока-колата. Отдалеч се вижда някакво село. Старшината каза, че това е Умм Каср. Той знае. Решихме да атакуваме сутринта след като закусим. Засега радистът изпрати съобщение в щаба, че сме превзели Умм Каср.

11-и ден: 9,00 ч. От сутринта ни обстрелват. Окопаваме се. Чакаме чували с пясък за траншеите. Отделният 123-чувалопълнещ батальон ни обеща скоро да ги докара. Наругаха радиста, че е побързал със съобщението за Умм Каср. Всички агенции вече го публикуваха. Трябва бързо да го превземем.

12,00 ч.: Въпреки нашите викове и показването на биг-мак и кока-кола, по нас продължават да стрелят. Не ми се вярва да са ни сбъркали с войските на диктатора Хюсеин. Трябва да покажем американския флаг. Фил го вдигна, но го убиха. Това е първата жертва. Повече не мърдаме и чакаме авиацията. Командирът заповяда да свалим флага, за да има какво да окачваме в други градове.

18,00 ч.: Иракчаните продължават да стрелят. Командирът се свърза с щаба. Обещаха да пратят англичани.

12-ти ден: 11,00 ч. Пътуваме към Багдад. Вчера под Умм Каср дойде англичанинът, веднага работата тръгна, разлетяха се хеликоптери. В суматохата изчезна нашата походна кухня.

14,00 ч.: Бързо се движим към Багдад, няма никаква съпротива. Старшината свери по глобуса и каза, че при такава скорост ще стигнем до Багдад за три дни. Той знае какво говори. Скоро идва краят на войната и радистът съобщи в щаба, че вече е свършила. Интересно какво става в Умм Каср.

15,00 ч.: Отпред е някакво селце. Старшината казва, че това е Ан-Насария. Радистът изпрати съобщение, че Ан-Насария е превзета. Искахме да му вържем ръцете, но не успяхме. Радистът ни е тъп, но е единственият, който умее да пише.

22,00 ч.: И тук стрелят. Поискахме от щаба още англичани, но оттам ни казаха, че са се свършили. Обещаха да пишат на Тони Блеър да изпрати. Глупакът Джек отиде по нужда и попадна на мина. Не можахме да го научим да използва биотоалетната. Старшината напи журналиста и той е вечно пиян. Пише за грандиозните успехи, за тълпите пленени иракчани. Сега се е пльоснал в канавката и хърка.

13-ти ден: 06,00 ч. Вдигат ни по тревога. Оказва се, че иракчаните, ядосани от хъркането на кореспондента, са започнали атака срещу нас. На половината ни танкове завариха люковете, на другите нарязаха гъсениците. Старшината ги върза с връв.

12,00 ч.: Преместване гъсениците от първата половина танкове на втората половина. Старшината каза, че така е по-умно.

15,00 ч.: Получаваме заповед да вървим напред, настъпваме.

19,00 ч.: След първите боеве се укрепваме в края на града. Обстрелваме се с врагове от съседната улица.

21,30 ч.: Оказва се, че на съседната улица е нашата морска пехота от съседната рота.

23.00 ч.: Връщаме се в нашата база. Докато ни нямаше английската авиация е нанесла удар по нашите биотоалетни. От щаба ни съобщават, че са ги сбъркали с иракските складове за химическо оръжие. Заради миризмата. Радистът изпрати съобщение в отделния 321-ви ремонтен тоалетен батальон, да ни докарат биотоалетни. Стискаме.

14-ти ден: Страшни новини. По пътя към нас тези лоши иракчани са атакували 321-я отделен батальон. И са превзели всичките ни биотоалетни. Нашите войници са напълно деморализирани. Кока-колата трябва да излезе. Старшината се мъчи най-много, но търпи мъжествено.

18,00 ч.: Към вечерта понесохме огромни загуби. Хоспитализираха ме със спукан пикочен мехур. При другите не е по-добре. Летим със санитарния хеликоптер. До мен в безсъзнание е старшината. В тила изпратиха и кореспондента. При него има страшна болест “иракски махмурлийски синдром”.

Надявам се нашите доблестни войски да довършат разгрома на иракския тиран Саддам Хюсеин.

Жалко, че не можах да видя прочутите иракски пирамиди и мумиите в тях...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ