Поредицата от убийства в България и на Балканите - Желко Ражнятович (Аркан), Илия Павлов, Зоран Джинджич, арестът на Сретен Йосич (Йотша) в София, опитът за убийство на Иван Тодоров - Доктора, ликвидирането на десетки по-малки риби на подземния свят, аферата със снимките на политиците (доколкото такива могат да бъдат наречени Велчев, Севлиевски и Русев), странната роля на Бойко Борисов и на други полицаи, дават основания да се предполага, че става дума за жестока битка за контрабандните канали на наркотици, цигари, оръжие, праната за наркотрафика, тръгващ от Афганистан и минаващ през Русия, Турция, България, Косово, Черна гора, Западна Европа и САЩ. Не се ли е появил някой, който иска да постигне пълен контрол над него и милиардите наркодолари?

Да се върнем към тези събития...

На 20 юни 2002 г. в България беше заловен издирваният отдавна косовски сърбин Сретен Йосич (Йотша), обвинен в десетки тежки престъпления и убийства. Търсеха го 9 години полицаите от 8 държави. Оказа се, че българската полиция даже “не знае”, че той е у нас и чак, когато от Холандия им представиха доказателствата хукнаха да го ловят. Имаше основания да се предполага, че Йотша е организатор на убийството на Поли Пантев на Аруба, заради сметки в наркотрафика. В Холандия Йотша оглавяваше югославските наркотрафиканти и ликвидираше конкурентите, сред които бяха видните холандски наркомафиоти Ян Фермер и Сам Клепер. Йосич беше и сред организаторите на трафика на наркотици, оръжие, жени и цигари в Италия. Роден през 1962 г. в Косово той като дете се е пренесъл в Белград, а по-късно - в Холандия, където оглавяваше югославската наркомафия от 1990 г. През трите години на действие от София се е прикривал с 14 паспорта.

Покрай ареста на Йотша в София се анализираха не само връзките му с българския подземен свят, но и с Желко Ражнятович (Аркан), който беше убит в Белград на 25 януари 2000 г. в хола на неговия “Интерконтинентал”. На този ден в 17,15 ч. Душан (Доброслав) Гаврица, действал много години под командването на Аркан, го застреля от упор.

Кой беше Аркан? Желко Ражнятович - депутат в парламента на Сърбия, лидер на малка политическа партия, командващ Сръбското опълчение - Тигрите, собственик на “Интерконтинентал” в Белград и на “Гранд хотела” в Прищина, на футболния отбор “Обилич”, търсен като военен престъпник в Хага, некоронован крал на белградския андърграунд и ... национален герой на Сърбия.

Министърът на информацията на Югославия - Матич, каза че Аркан е бил убит от черногорската мафия, която искала да превземе бизнеса му в Белград и на Балканите. Това беше възможно, тъй като Аркан беше черногорец по кръв и имаше близки отношения с президента на Черна гора Мило Джуканович.

На 21 март в същия “Интерконтинентал” беше убит бившият командир на Сръбската гвардия Бранислав Лайнович, контролиращ Нови Сад. На 28 април беше убит предприемачът Зоран Ускокович (Сколе), когото до убийството му се опитваха да свържат с убийството на Аркан.

Това беше битка за трафика на наркотици и оръжие - не само в Югославия, но и в Западна Европа и САЩ, отпадането на стари и появата на нови играчи.

Още през 70-те и 80-те години сръбските групи методично унищожаваха хърватските и албанските си конкуренти в Европа и по света. Вероятно Аркан работеше за държавна сигурност, а заедно с него и сръбските криминални босове в Холандия - Любинко Бечирович, Любомир Магаш и Сретен Йосич (Йотша). В Германия те ликвидираха албанските хероинови банди, финансиращи Армията за освобождение на Косово, на които помагаше и американското ЦРУ. Това ставаше чрез 15-те фамилии на върха на албанската мафия, свързани с полицията на тази страна и контролиращи по-голямата част от хероиновия пазар в Европа. Дейността им се координираше от Буяр Букоши, глава на правителството на Косово в изгнание, лекар-уролог в Бон.

До края на 80-те години Аркан, Бечирович, Магаш и Йосич се опитваха да стигнат до боса на 15-те фамилии - македонският албанец Даут Кадриовски и да го ликвидират. Откриха го в Истанбул. Полицията го арестува, но той се освободи с помощта на ЦРУ и замина за САЩ. Бившият вътрешен министър на Македония - Томислав Чокровски, не успя през 1998 г. да убеди ФБР да му предадат Кадриовски, въпреки представените доказателства за неговата наркодейност. Защити го лично Клинтън. Сега е ясно, че албанската наркомафия се ползваше с покровителство в САЩ.

Версията на убийството на Аркан беше дадена от правителството на Зоран Джинджич, който хвърли вината върху бившия министър на сигурността на Милошевич - Раде Маркович. Аркан е знаел твърде много за Милошевич и за “обратната страна” на войната в Югославия. Но имаше и други озадачаващи неща. Аркан стана инициатор за освобождаването на заловените в Македония трима американски войници по време на натовските бомбардировки срещу Югославия. След смъртта му се оказа, че неговият адвокат е имал връзки с американците и Аркан се е готвел да даде показания срещу Милошевич, ако му обещаят амнистия. Такава можеха да му обещаят само от Вашингтон. Неговата дъщеря по същото време спокойно живееше в Белгия.

По това време вниманието започна д се насочва и към бившия президент (1997-2002 г.) на Черна гора Мило Джуканович. Най-голям интерес към него имаше италианската прокуратура, която разполага с доказателства, че Джуканович години наред беше замесен в трафик на цигари, оръжие и хора с италианската мафия - Камората.

По времето на Слободан Милошевич, Джуканович беше “добрият” на когото американците и западноевропейците помагаха. Но след Милошевич на Запад започнаха да задават въпроса, кой всъщност е този Джуканович. Припомниха си скандала, който избухна няколко години по-рано, когато италианските служби съобщиха, че външният министър на Черна Гора Бранко Перович има мафиотско минало и беше един от обвиняемите по време на процеса на шефа на неаполитанската Камора Чиро Мазарели. Бъдещият министър на Черна гора, до 1993 г. работник на югославските въздушни линии, имаше тесни връзки с Камората, която се занимаваше с контрабанда на цигари. От проблемите го спаси президентът Джуканович, който му даде депутатски имунитет и италианците трябваше да го освободят от ареста. Скоро след това работникът на авиолиниите стана шеф на дипломацията и въпреки международните протести изпълняваше тази функция няколко години.

От две години съответните служби имат интерес и към самия Джуканович. Известно е, че по време на ембаргото срещу Югославия той натрупа огромно богатство от трафик на цигари, в който италианците са убедени, че има и българска връзка. Според немското разузнаване, Черна гора стана оазис за международните престъпници. Там се пренесе италианската мафия от Апулия, която плаща по 10 милиона евро месечно за спокойствието да работи в тази страна. На кого плаща? По същия начин мафията действа и в Босна, Косово и Албания и разклоненията към Западна Европа и Англия.

Черногорската мафия от години е считана за особено брутална и безогледна структура. На нея се приписва не само убийството на Аркан, но и на министъра на отбраната на Югославия - Павел Булатович. Черна гора е първата страна, в която държавният глава - Джуканович, беше обвинен за връзки с мафията. Това направи италианският министър на финансите Отавиано дел Турко. Обвинението беше на основата на показанията на прославения мафиот на Камората Франческо Прудентино, работещ преди години с Джуканович. Според Прудентино, властите в Черна гора са организирали през Балканите трафик на цигари, наркотици и оръжие с участието на известни на италианците и германците политици и служители, в това число на висше полицейско равнище и в България. В Черна гора, според италианците, има толкова контрабандни цигари, че могат да стигнат за всички пушачи в Италия и Германия. Тук се появява още една интересна връзка. С този трафик имат връзка и големите американски тютюневи концерни.

След обвиненията на министъра Дел Турко, прокуратурата на Бари започна следствие срещу Джуканович. Прокурорът Джузепе Сцесли от Бари заяви, че през 1997-2000 г. той е участвал в контрабандата на над 1000 тона цигари в Италия. Помагали са му швейцарският крал на контрабандата Франческо дела Торе, един от шефовете на Камората Джерардо Куомо и някои българи. Западните централи са единодушни, че черногорският канал е част от големия трафик на наркотици и цигари на Балканите към Европа.

В дъното могат да се крият и американските служби. Ще припомним, че още по времето на Втората световна война те обещаваха на сицилианската мафия създаването на независима държава срещу нейното сътрудничество.

Джуканович бе протеже на същите служби.

На този фон трябва да се разглеждат и контурите на ставащите напоследък в България убийства, арести, компромати, включващи бандити, полицаи и министри.

Разчистването на сметките тепърва започва.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ