България навлезе в период на остра политическа нестабилност. Дали правителството на НДСВ ще падне, дали нещата вървят към предсрочни парламентарни избори или всичко е само шумотевица, целяща да прикрие пълната несъстоятелност на “политическата класа” отдясно и отляво.

Пропастта между “елита” и народа продължава да се задълбочава. Симбиозата НДСВ-ДПС потвърди, че е напълно извън основните политически тенденции в България и засега ни оставя и извън Европа.

Въпреки исканите вотове на недоверие, СДС е в още по-дълбока криза, дължаща се на неговия генезис на външна креатура и инструмент, подготвил станалото през последните две години. Опитите им за събиране на точки са смешни на фона на сътвореното от Костов, който отдавна би трябвало да е в затвора.

Остава БСП, която на пръв поглед е основна политическа сила в лявото пространство и би трябвало да играе важна роля в предстоящата битка за преразпределението на властта.

На пръв поглед информацията за вътрешните процеси, и за “околната среда” за БСП са благоприятни. Не се очертава видим конфликт в ръководството. Двамата съперничещи си заместник-председатели - Румен Петков и Румен Овчаров, взаимно се неутрализират, което дава възможност на политическия инфантил Станишев да оцелява.

Важен е фактът, че БСП вече седем години е извън властта, за да се забравят нейните провали. Това поражда нагласа у избирателя да вижда в нея някаква алтернатива на сегашния хаос в управлението на държавата.

Войната в Ирак също създаде благоприятни условия БСП да направи опит да оглави антивоенното поведение на по-голямата част от населението, но той се провали, защото повечето хора не искат персонално да се идентифицират с ръководството на БСП, която в парламента и навън срамежливо се провикваше за оставка на правителството или за нови избори.

По съвкупност обаче се поддържа относително висок рейтинг на БСП, надхвърлящ другите политически партии, представени в парламента. За сериозен “скрит ход” в БСП считат тайните преговори с ДПС, въпреки че Доган отдавна не отразява интересите на своя скромен електорат, които не са етнически, а социални. Роля на совалка между БСП и ДПС играе Румен Петков, на когото е възложено да поддържа дискретните връзки. Неадекватният вече Доган няма да се поколебае да прескочи от катастрофиралата кола на НДСВ в колата на БСП, за да запази завоюваните позиции във властта и да прибави ново, по-голямо политическо пространство на неговата разбита и маргинализираща се партия, опитваща се постоянно да шантажира етническия мир в България.

БСП търси дивиденти и с някои външнополитически ходове. Важни срещи на Социнтерна ще се състоят в следващите месеци в София, а през есента БСП ще получи статут на пълноправен член. Тя се ползва с благословията на някои европейски соцпартии, които са на власт. Важно място се определя на визитите на Станишев в Берлин и Париж, който със закъснение се опитва да оправя предишни грешки и да флиртува както с Москва, така и с Германия и Франция.

Президентът Първанов пък се готви доста наивно да укрепи тези позиции като води борба Меглена Плугчиева да замине посланик в Берлин, а небезизвестната шпионска шушумига Бриго Аспарухов - в Москва. Как ще посрещне Москва този човек, който в миналото допринесе за срива във взаимните отношения, особено при Жельо Желев, не е известно. Да не забравяме, че Аспарухов влезе в парламента, за да не влезе в затвора.

Но най-важното е, че в БСП продължава кризата в нейната легитимност и способността да носи и да упражнява политическата власт в страната, което се дължи на мимикрията и превръщането й от политическа партия в “клуб на интереси”. Неслучайно цялото сегашно ръководство е с политическо родословие от Луканов. Аморфната политическа линия и практика, съчетаваща по непонятен начин капиталистически и социалистически принципи на производство и управление, я правят уязвима за атака - и отляво, и отдясно. Тя досега не можа да изгради някаква по-ясна политика към основните групи от населението, чиято грамадна част има лява нагласа. Но още на втория ден от своето евентуално управление това ръководство на БСП ще се откаже да провежда каквато и да било социална политика.

На голямо разстояние от БСП останаха големи групи от художествено-творческата и научната интелигенция, стопанските и административни кадри, военнослужещите в отбраната и сигурността на страната. Те не бяха защитени от преследване, уволнение, дискриминация и оплюване. Цели поколения българи останаха “виновни”, за да оцелеят тези наследници на Луканов. Техният труд и съдба бяха безпощадно отречени от шепа нагли политикани. Голяма част от отхвърлените кадри притежават висок професионализъм и поеха трудния път на индивидуално оцеляване. Те вече не се нуждаят от БСП, но помнят нейната страхлива и лицемерна политика.

В условията на такава неясна и объркана концепция за управлението на страната, БСП едва ли ще може да проведе решения, свързани с тежките преразпределителни процеси в обществото. Още по-малко ще може да направи срещу престъпността.

Важно условие от външен характер, което може да окаже неблагоприятно въздействие върху БСП е настаняването на американски военни бази в България, с което ще се постави под въпрос флирта й с оста Париж - Берлин - Москва.

Да не забравяме и някои факти от по-различен характер - голяма част от водещите кадри на БСП и “Коалиция за България” участват в масонски ложи или клубове, фондации, които са с неясни цели, задачи и източници на финансиране. Децата на част от тях са стипендианти с неясен произход на парите за тяхното обучение. Очевидно е, че в определен момент тези хора ще изиграят ролята на агенти за влияние, ще неутрализират и парализират евентуални нежелани действия и решения на БСП.

И не на последно място, политическият дневен ред на България отдалечава БСП обективно от властта. Досега форумът в Прага и войната в Ирак играеха задържаща роля за сътресения. Занапред такива спирачки могат да бъдат местните избори през есента. Едва ли след това, в тежките зимни условия, БСП ще се реши да издигне лозунга “Искаме властта”. Исканите вотове на недоверие на НДСВ по-скоро са пожелание, отколкото правилна оценка на собствения потенциал.

През следващата 2004 г. предстои приемането ни в НАТО и финализиране на преговорите за членство в Европейския съюз. При такива събития никой няма да иска да клати “лодката” на властта. А през 2005 г. предстоят редовните парламентарни избори. И тук времето ще направи напъните за предсрочно вземане на властта почти ненужни.

Така че БСП ще трябва да се примири с ролята на опозиция, която раздава закани и заплахи във въздуха и плаши гаргите във вакуума на изпразненото от съдържание политическо пространство в България.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ