Престъпността и политическите режими /3/

На първата линия на борбата с престъпността навсякъде по света са онези, на които им се плаща за това - полицията. Навсякъде тази битка се измерва не само с ликвидираните бандити, но и с жертвите сред полицаите.

Статистиката по света е такава (това не е черен хумор), че колкото повече са жертвите сред полицаите, толкова по-ефективна е тяхната работа, толкова по-голяма е сигурността на хората, които плащат данъци, за да издържат органите за своята лична и държавна сигурност.

Така ли е в България? Не. Жертвите сред полицаите са минимални. Това може да означава няколко неща - или са страшни професионалисти, или бандитите ни са калпави, или бандитите и полицията работят ръка за ръка, или полицията въобще не се бори с бандитите. Отговорът е ясен.

Именно огромната престъпност в България и липсата на жертви сред полицаите предизвиква недоумение сред западните специалисти, които знаят какво трябва да е съотношението “бандити-полиция”. И след въпроса “какви са вашите жертви” разбират, че българската полиция не прави нищо срещу престъпността, че не са “страшни професионалисти”, че бандитите ни не са калпави и че полицията работи с тях ръка за ръка, което се доказва ежедневно.

Разбира се, никой от нас не иска труповете на полицаите да са на всеки ъгъл. Напротив, готови сме да уважаваме техния труд. Но искаме на всеки ъгъл да излезе по един полицай и да си гледа работата, за която му плащаме. Тогава цялото общество ще разбере, че бандитчетата ни са съществували само защото полицията не си е вършила работата.

Статистиката на сигурността на така нареченото основно равнище - кражби, рекет, убийства, побоища, изнасилвания, сочи че България, е на последно място в Европа. Според направените обективни анкети, 87 на сто от българите са недоволни от работата на полицията. Интересно тогава как “81 на сто от българите са доволни от Бойко Борисов”? Това е поредната лъжа. Според нашите анкети само 7,6 на сто от анкетираните одобряват работата на Борисов. Останалите го смятат за “случаен човек на случайно място”, което е получил от още по-случайния Кобургготски.

Но има други, по-важни неща. След 2000 г. броят на убийствата расте. Полицията съобщава за нараснала разкриваемост, но анализът сочи, че 59 на сто от случаите са предварително ясни - домашни скандали, убийства или престъпления, при които престъпникът е заловен на местопрестъплението от случайни хора или от охранителни фирми.

Обърнете внимание - в нито един случай на най-известните убийства в България убиецът досега не е заловен.

През последните години кражбите на коли не растат, но не расте и откриваемостта, което може да се дължи на съучастие на полицията.

София е на първо място по всички престъпления - кражби, рекети, наркотици, убийства, изнасилвания... Въпреки това тя е на едно от последните места в Европа по разкрити престъпления. Защо е така? Къде отиват парите ни? За пробутваните лъжливи анкети за някакъв висок рейтинг, въпреки че е достатъчно да се пуснат 10 преки телефонни линии за един час по която и да било телевизия или радио, за да се чуе и види каква е истинската оценка на обществото за полицията.

Професионализмът на полицията е на ниско равнище. През последните години това са предимно хора без необходимата мотивация. Само да получават заплата в тези тежки времена. Заради това и корупцията в полицията е огромна. България е с най-ниската обществена оценка на полицията в Европа. Но това не се знае.

“Трябва да се създава благоприятен климат” - е тяхното оправдание. Климатът наистина е благоприятен. България е страната с най-много решетки на прозорците и най-много бронирани врати в цяла Европа. Това също е български полицейски патент.

И си измислят оправдание - прокуратурата и съдът са виновни, те ги ловят, онези ги пускат, ние си вършим работата - те - не.

Неслучайно вече се появява идеята мястото на полицията да се заеме от охранителни фирми. Парите са същите, но ефективността на последните е по-голяма и не могат да се оправдават с прокуратурата, съда или с времето.

В много градове по света действа общинска полиция, заплащана от органите на самоуправлението. Това би било добро решение за България - въвеждането на самоуправлението в полицейските дейности. Само по този начин ще нараснат така наречените полицаи за първи контакт, т.е. онези, които се виждат по улиците, като например в Ню Йорк, където преди години кметът издаде заповед “полицай на всеки ъгъл”. Само за две години престъпността в този най-престъпен град на света стана почти нулева.

Наред с всички други недостатъци, полицията у нас е крайно политизирана. С всяка смяна на управляващия екип се променят и хората, седящи по висшите полицейски столове. При какви други условия шеф на НСБОП щеше да е този случаен човек с такава недостатъчна професионална кариера. При какви други условия небезизвестният “гном” Атанасов щеше да е на мястото, което му даде Костов. При какви други условия адвокатчето Гяуров щеше да е “разузнавач номер 1”. Пародия - да, но за сметка на нашата сигурност и с нашите пари. Да не говорим за твърде женствения министър Соколов или твърде мъжествения спрямо него Бонев.

В тази ситуация смяната на тези случайни хора на всеки четири години има и добра страна. Поне сме сигурни, че ще бъдат разкарани и службите проветрени. Лошото обаче е, че след като новите седнат на своите столчета, си дават сметка, че не ги бива за нищо, започват да сключват тактически съюзи и да търсят политически покровители.

В тази атмосфера призивът “полицай на всеки ъгъл” трябва да стане задължителен. Излезте и стойте, поне ще ви виждаме. Чадърите, за да не слънчасате, ще ви осигури отново българския данъкоплатец, който от години ви издържа, вместо да престане да си хвърля парите на вятъра.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ