Войната в Ирак постави един неизбежен въпрос - дали НАТО продължава да съществува, дали е съюз, основаващ се на общи геополитически интереси или е само инструмент на новите цели на САЩ.

На този фон пък се появява друг въпрос - дали НАТО вече отговаря на интересите на Европа, което ражда най-важният за нас въпрос, какво ще прави България в НАТО, и в какво НАТО ще влизаме - в американско, американско-европейско, американско-европейско-руско, или в никакво?

Отговорът е - в американско, т.е. в никакво. Режимът, начело с най-големите политически неграмотници в новата история на България - Кобургготски и Паси, ще остане в нея с “решаването” на българската квадратура на натовския триъгълник.

Най-опасният момент в това геополитическо тъпоумие е изразената от тях готовност да дадат американски бази на наша територия.

Да скицираме накратко новите военни реалности.

В началото на април САЩ съобщиха, че започват предислоциране на своите въоръжени сили и бази по света - Саудитска Арабия, Германия, Южна Корея и т.н. Зад това съобщение се крия цялостно предифиниране на американската военна сила. Това е новата им доктрина, в която на НАТО се определя различна роля в началото на нова ера.

До събитията от 11 септември 2001 г. пространствената доктрина на САЩ се градеше на структурата, създадена през Студената война и насочена към възпирането на СССР с изнесени бази в Германия, Норвегия, Турция, Япония, Тайван, Филипините, Южна Корея. Но основните сили се намираха в самите САЩ. Техните части по света можеха да бъдат подсилвани само от сили, идващи от САЩ през въздушни и водни пространства, контролирани от САЩ. СССР беше по-силен в ядрено отношение и оперираше на по-къси снабдителни линии. Заради това САЩ третираха ядрените оръжия като гарант за сигурността си и баланса на силите.

До 11 септември тази архитектура се запази в основни линии. Но НАТО вече нямаше непосредствена военна цел. Нито НАТО, нито американските сили в Германия бяха необходими, за да възпират СССР и атака от Изток.

След 11 септември ситуацията се промени драматично. Страните, които бяха важни за САЩ през студената война - преди всичко Германия, вече нямат почти никакво значение. Не е важна и Норвегия. Най-важни в момента са държавите в Близкия Изток и Централна Азия.

Вашингтон има две задачи. Едната е прякото разполагане на части в ислямския свят, втората е изграждането на нови съюзи със страни, чиито стратегически цели съвпадат с тези на САЩ и които географски са подходящи за тези операции.

Именно в този контекст влиза и България. Но стратегическите й цели не съвпадат с американските и противоречат на европейската ни ориентация. България обаче е географски подходяща за американската операция. За да неутрализира това противоречие между стратегията и географията ни САЩ се нуждаят от марионетки в София. И в момента ги имат.

Засега ролята на България е резервна по отношение на Турция, която продължава да е най-важната за САЩ страна в района.

Но Турция отказа на американците да използват територията й във войната срещу Ирак. Те нямаха и пълен достъп до базите в Саудитска Арабия.

Заради това САЩ изграждат нова структура, предвиждаща базиране в държави в близост до ислямския свят и Русия.

България и Румъния са подходящи за тази логистика. Те са по-важни от Полша и балтийските държави, заради очертаващата се там несигурност. Същото се отнася и за Унгария. Несигурно е и дислоцирането на американците в Южна Корея и Япония, заради проблемите със Северна Корея.

По този начин България е въвличана в глобалната политика на САЩ, чиито цели по никакъв начин не съвпадат с нашите стратегически цели. До една-две години ще има много американски части в Югоизточна Европа и много малко - в Германия. България и Румъния, които не са в НАТО стават по-важни за САЩ, отколкото например Белгия или Дания. Но това противоречи на интересите на основните европейски държави.

Ето защо влизането на България и Румъния в НАТО, който действа с консенсус, ще е безпредметно от гледна точка на гаранциите за националната им сигурност. Германия, Франция или Белгия никога няма да ни дадат никакви гаранции при участие в нови войни на САЩ.

НАТО беше създаден като инструмент на колективната сигурност. Атаката срещу един член означаваше атака срещу всички. Това вече не е вярно. Същността на НАТО се подменя с двустранни договорености, които САЩ изграждат и елиминират традиционните съюзи, което е фундаментално и глобално преструктуриране.

Проблемите Европа-САЩ биха били по-малки ако те, както в миналото, бяха със съвпадащи или паралелни икономически интереси. Но това също не е истина. Европа и САЩ се оформят като основни икономически и геополитически съперници. Европейците ще имат все по-малко желание да участват в НАТО, което отговаря на интересите на САЩ. Стремежът на САЩ и Англия е “единна и свободна Европа” под техния контрол. Но главната цел на Франция и Германия се свежда до изграждането на “Голяма Европа” под патронажа на основните европейски държави, която ще включва и Русия, но няма да включва новите сателити на САЩ като България.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ