Европа и Русия се съюзяват, за да се противопоставят на глобалното присъствие на САЩ. Започва изграждането на Голяма Европа, съставена от Европейския съюз (ЕС) и Общността на независимите държави (ОНД). Налице са редица признаци, че в най-важните европейски държави векторът става проруски, а в Русия - проевропейски. Путин и неговият щаб постепенно изоставиха своята проамериканска линия и започнаха реализирането на по-реална цел - Москва, заедно с Берлин и Париж, да стане водеща сила в обединена Европа. Русия предлага да въведе и другите държави от ОНД в Европа. Тя пък ще насърчава интегрирането на постсъветските държави, за да ги включи в сферата на обединеното влияние по оста Париж-Берлин-Москва. На това се дължи и решението за формиране на общоевропейско пазарно пространство, включващо ЕС и ОНД.

Заради своите размери и военна, политическа и икономическа сила Русия е логичният лидер на интеграционните процеси в ОНД. Това е съществена промяна. Досега Москва се опитваше да ги обедини около себе си. Сега иска да ги обедини, за да влязат заедно в Голяма Европа.

На какво се дължи тази промяна в стратегията на Русия и Европа? Москва се нуждае от съюзници, за да се възстанови значението и ролята. А стремежът на САЩ към глобално доминиране се нуждае от слаба и разнебитена Русия, което не е в интерес, както на самата Русия, така и на Европа. Путин премества тежестта на равновесието между Европа и големите азиатски сили - Китай и Индия, към Европа, с което акцентира, че Русия се идентифицира културно и геополитически повече с Европа, отколкото с Азия.

Войната в Ирак показа на Путин две важни неща. Колкото и да се опитваше да помага на Вашингтон там не направиха нищо, за да се съобразят с интересите на Москва. САЩ реализират своите цели за сметка на Русия и другите световни играчи.

Това принуждава Кремъл да действа срещу нарастващата американска сила. Един от начините Москва да се противопостави на САЩ в Евразия е да интегрира постсъветските държави и да ги поведе към Голяма Европа. Тя от своя страна ще насърчава и помага на Русия да направи това, за да не попадат тези държави под американско влияние. Това означава, че сега за Украйна, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Армения и Беларус пътят към Европа ще минава през Москва.

Това пък ще ги принуждава да изгладят различията и по едни или други въпроси. Обединяването на Европа - икономическо, политическо и военно, трябва да става бързо, докато САЩ са затънали в “демократизирането” на Близкия Изток.

Интегрирането на Европа с Русия е неизбежно и заради други причини. Според прогнозите процесът на глобализирането ще намалява ролята на ЕС. Към 2050 г. делът на Европа в световната икономика ще бъде само 12 на сто, а не 22 на сто, както сега и еврото ще бъде второстепенна валута. САЩ ще запазят технологичното си превъзходство. Голям Китай (в който ще влиза и Тайван) ще бъде 25 на сто от световната икономика, а ролята на японско-корейския район ще намалява.

Причините за тази прогноза са, че в Европа до 2050 г. броят на трудовоактивното население ще спадне от 331 на 243 милиона.

По-благоприятният сценарий предвижда създаване на зона за интегрирано развитие - Голяма Европа, в която ще влязат Русия и арабските страни от Северна Африка. По този начин общото население на зоната към 2050 г., даже при неблагоприятната демография в Европа, Русия и ОНД, ще бъде над 600 милиона души, което при по-амбициозен вариант може да превърне тази зона в район на “съвместното процъфтяване”.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ