Политическите отношения между Европа и САЩ не са стигнали до открита война, но тя вече се води между еврото и доларът.

Сривът на долара продължава, въпреки прогнозата, че след войната в Ирак той ще тръгне нагоре. Нищо подобно, което означава, че въпреки военните успехи на американците нещата в икономиката продължават да не са добри.

Сега САЩ предлагат нова версия - че доларът нарочно поддържа ниски нива, които стимулират американския износ и намаляват износа на Европа - първият става по-евтин, вторият - по-скъп, заради което акциите на европейските компании ще губят привлекателност, а на американските - обратното.

Но истинските причини са различни. Някои от тях са в икономическата, а други - в психологическата област.

На челно място е и онова, което се нарича проблем на “двойния дефицит” - twin deficits, към който американската икономика вървеше още през 90-те години, въпреки привидността на благополучна картина. Технологичният бум в САЩ през този период предизвика приток на инвестиции, които стимулираха икономическата активност и увеличаваха привлекателността на долара. На този фон доларът поскъпна спрямо еврото с 41,5 на сто - от 1,1833 до 0,836 долар/евро.

Обратната страна обаче беше спад на конкурентността на най-масовите американски стоки. Темповете на ръста на вноса бяха огромни като за 1992-2000 г. дефицитът на търговския баланс на САЩ се увеличи от 2,65 на 34,5 на сто от общия обем на износа. Това беше удобно за американците. Те изразходваха по-малко за потребителски стоки, като страната изнасяше по същество само долари, красиви хартийки, и нищо повече.

Но положението се промени. Кризата на виртуалната икономика се оказа реална. Изяждайки над 9,5 трилиона долара, вложени в акциите на високотехнологичните компании, тя първа подкопа доверието на инвеститорите в американската валута и икономика. Притокът на инвестиции започна да намалява, което намали и търсенето на долари. Стремейки се да не допусне спад на производството правителството започна да намалява данъците и да увеличава военните разходи.

Резултатите се оказаха драматични. Само за три години най-крупният в историята на САЩ бюджетен профицит (279 милиарда през 2000 г.) се превърна в най-мащабния дефицит от 309 милиарда през 2003/2004 г. Курсът на долара през последната година спадна спрямо еврото с 27,8 на сто. Но се появи напълно ново явление. Този спад не доведе до ръст на американския износ и до намаляване на вноса, което би трябвало да се очаква. Причината е, че към края на 90-те години основа на американския износ станаха високотехнологичните стоки, чието търсене в условията на икономическата криза не се увеличи даже при намаляване на цените. Не последва нито увеличение на износа, нито намаляване на вноса. За последните 12 месеца отрицателния търговски баланс на САЩ достигна рекордно равнище от 504 милиарда долара.

Така се появи “двойният дефицит”, което е толкова ново явление, колкото и дефлацията през 70-те години. Днес дефицитът на федералния бюджет на САЩ е 3,1 на сто от БНП, а на търговския баланс - 4,8 от БНП. За запушването на тази огромна дупка в икономиката на САЩ всеки ден трябва да се наливат не по-малко от 1,6 милиарда долара. Но заради световната рецесия и спадащото доверие към долара те са все по-малко.

Не са верни и оптимистичните заявления, че ниският курс на долара ще стимулира американския износ. Въпреки че САЩ остават най-големият износител в света, продавайки в чужбина стоки и услуги за 700 милиарда долара те са само 6,8 на сто от брутния национален продукт. В Европа този показател е 24 на сто. Ето защо за постигането поне 1,5-2 процентен ръст на БНП на САЩ е необходимо увеличение на износа с 25-30 на сто, което е нереално.

Заради това доларът може да продължи да затъва. Войната в Ирак не донесе очакваното икономическо решение.

САЩ едва ли ще стигнат до нулевия ръст на Япония и до бюджетния й дефицит от 8 на сто БНП, но ще трябва да направят онова, което трябваше да направят още през 70-те години - приоритетно повишаване на икономическата ефективност.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ