Стратегическа прогноза на "Строго секретно"

На прага на новото хилядолетие България е в изключително сложна ситуация. Страната и народът стигнаха до нова историческа черта. Необходимо е да се обхване изминатия път, да се осъзнае мястото в актуалния свят, да се набележат следващите крачки.

България е на прага на нови исторически предизвикателства. Сега, както никога в миналото, е необходимо да се утвърдят в нова форма приоритета, целите и константите на историческия ни път, да се отнесат към контурите на този нов свят, в който ни предстои да живеем в следващото хилядолетие.

При определянето на насоките за развитието на България като държава, народ и общество в бъдеще, трябва преди всичко да направим оценка на нашето минало, което неведнъж е било приписвано или дописвано под диктовката или в изгода на една или друга управляваща идеологическа група.

Реално погледнато в миналото - близко и далечно, България никога не е имала национална идея. Имала е някакви опити за някаква народопсихология, погрешно оценяваща мястото и ролята й.

Сега е същото. Ликвидирана беше предишната ценностна система, но още нямаме национална идея. Това е в основата на нашите беди, проблеми и постепенно етноизчезване, т.е етноцид, налаган от вътрешни и външни сили.

Без национална идея не сме в състояние адекватно да оценим ситуацията, в която се намираме. Нямаме отправна точка за анализа, не можем да оценим размера на сегашната трагедия и на онова, което ни очаква. Сега, след като излязохме от епохата на идеологиите, сме длъжни да обобщим нашия исторически път - обективно и безпристрастно. Повечето предпоставки за това са налице. Липсват ненарушимите до неотдавна догми и клишета.

Накъде трябва да се движи обществото? Към какво да се стреми?

Всяка държава и всеки народ има и своя Национална идея.

България няма такава идея. Онова, което ни пробутат пръкналите се български “атлантици”, е пагубно. В този междинен период появилите се след 1990 г. режими се опитват да създадат впечатлението, че България може и без национална идея. Тези маргинали, стигнали до властта с помощта на външни покровители, ни пробутват тезата, че за България е достатъчно да възприеме западните пазарни икономически механизми, да копира техните културни, политически и юридически институции, и ще се получи някакъв сурогат на национална идея, която непременно трябва да е прозападна или проатлантическа в нейното проамериканско разбиране, което противоречи на европейската и евразиатска същност на България.

Заради това в кратък исторически период - само за 14 години, България достигна дъното на деградирането. Режимът Кобургготски-Паси е закономерен завършек на пагубността на ориентирането на България към атлантизма, американизма и ционизма.

Тази насоченост ни донесе само унижения, разрушения, грабеж, безпътица:

- Икономиката беше ликвидирана

- Териториалната ни цялост е под заплаха

- Социалната защита е нулева

- Спадът на производството е огромен

- Здравеопазването не съществува

- Образованието е трагично...

Това не само че не отменя, но прави още по-неотложна необходимостта от Национална идея.

Несъмнено България има свой национален исторически път.

Но едно нещо е сигурно. Всички опити за изграждане на национална идея досега са се провалили, защото са били в една или друга степен идеологизирани.

Но през всички епохи, които са ни известни в своята реалност, може да се проследи една обща линия - това е евразиатската насоченост на българската история. Евразиатска, а не атлантическа.

Корените на българщината идват от недрата на Азия и са залегнали в раждането на Европа. Много може да се постави под въпрос. Но едно нещо не може. Това е евразиатската същност на България, която се предопределя от нейния географски, културен, цивилизационен, стратегически и икономически бит.

Евразиатски, а не атлантически.

Колкото и да е учудващо битката между тях е ярко изразена именно на територията на България.

Всички досегашни опити за изграждането на национална идея бяха непълни или погрешни, защото не отчитаха тази геополитическа същност на България. Защото след отпадането на идеологическите наслоявания остава най-важното - геополитическата предопределеност на българска национална идея като част от Евразия.

Това е най-важното. От тук трябва да се започне.

Да припомним някои неща, които развивахме през последните години.

Геополитиката е конфликтогенна наука (както и марксизмът).

Тя се основава на принципа на несъвместимостта на вечната борба между двете антагонистични сили - сушата и морето.

Геополитическият подход не оперира с идеологически, а с цивилизационни понятия.

Този дуализъм е неотменим и вечен. Противоречията не могат да бъдат решени по мирен път (и при марксизма е същото с неговото разбиране на класовата борба).

В геополитическа перспектива днес САЩ, и в по-широк смисъл - атлантическият им съюз с Англия и Израел, са наследниците на Картагенската цивилизация, на търговския строй, на спекулацията, парите, търговията, подкупа, етиката на търговеца.

Налагането на атлантизма върху целия свят е главната задача сега на САЩ, техният “манифест на съдбата” - Manifest Destiny.

Евразия, като географско понятие, включва по-голямата част от Европа и Русия. Те са наследниците на Рим (Москва трябва да е Четвъртият Рим) на авторитарния строй, на спартанската цивилизация, на принципа на труда, солидарността, колективизма, на силата, на етиката на героя.

Евразиатската същност на България е нейната историческа мисия, с която винаги сме пречили на плановете на атлантизма (преди всичко на Великобритания). Разгромът и разчленяването на българската държава за пет века се дължеше именно на атаката на британския атлантизъм, който още тогава работеше с отоманите и искаше да си осигури пътя към Близкия Изток.

Основна пречка беше евразиатската, славянска и православна държава на българите, която още тогава беше възприела общинността на труда, спартанския идеал, реалния труд. България се оформи като важна част на Евразия, като междинно пространство между Средиземноморието и Русия, между Близкия изток и Средна Европа, един от най-важните световни геополитически кръстопъти в Евразия, форпост срещу основния съюзник през последните столетия на атлантизма - Турция, а през последните 50 години - Израел.

Доста изненадващо, но закономерно, анализът на геополитическата логика на социалистическия период на България показва, че и тогава тя следваше евразиатския модел на развитие. Това се изразяваше под формата на острото идеологическо противостоене (като част от блока около СССР) срещу САЩ и Англия. Още по-изненадващо може да се каже, че зад идеологията на този период имаше геополитическа метаидеология - евразиатската. Най-малко през последните 10 века зад всички проблеми на България се е криела Англия, противодействаща на разпространението на славянщината и православието на Балканите и обвързването им с heartland-a на Евразия-Русия.

Въпреки идеологията на студената война, в която участваше и България, същността на геополитическата битка оставаше непроменена. Това беше битката между Картаген и Рим, между Морето и Сушата (България е била една от най-силните сухопътни държави), между търговската и героичната цивилизация.

Бъдещето на България и нейната нация трябва да се строи в съответствие с геополитическата й предопределеност. Отклонението от този път ще е краят на нашия исторически бит. България има или само евразиатско бъдеще, или никакво. Последните 11 години са най-силното потвърждение на пагубността на флирта с атлантизма, който никога няма да се примири с факта, че в центъра на Балканите има една, даже и малка, но все пак славянска, православна и евразиатска държава. Атлантическите стратези отдавна са схванали геополитическата същност на България и са разбрали, че тя може да бъде елиминирана само по един начин - чрез ликвидиране.

Битката е на живот и смърт.

Това е битка и за националната идея на България.

Всички събития от така наречената перестройка в СССР и бившите социалистически страни трябва да се интерпретират само в геополитическата координатна система. И в България. Тогава всичко отива на мястото си.

Всъщност, атаката срещу евразиатска България започна много по-рано - приписаното убийство на Георги Марков, атентата срещу папата... Атаката се водеше от единен стратегически център на САЩ и Англия. Продължава и сега.

Най-голямата концептуална подмяна на този период беше свеждането на противоречията между Изтока и Запада до идеологическата и политикономическа сфера. Появи се напълно погрешната аксиома - че ако се отмени идеологическото противоборство ще изчезне и геополитическият сблъсък от самосебе си, тъй като няма да я има идеологията. Това се оказа фатална грешка. Тази погрешна аксиома се разработваше от определен проатлантически център в Москва и беше наложена на другите източноевропейски страни като ги доведе до геополитическа катастрофа.

Нелепо е да се твърди, че победата над Изтока беше изработена в ЦРУ. Това е опростяване на нещата и само част от цялата игра, която се водеше много по-тънко.

Западът постепенно въвлече части от социалистическата партийна номенклатура в диалог под привидността на загрижеността за съдбата на цялото човечество, застрашено от изострящото се идеологическо противоборство.

Появиха се теориите на конвергенцията, на екологията, на мирното съвместно съществуване, гласността, перестройката,, разведряването. По този начин Западът създаде впечатлението, че заплахата за световния мир идва от двете крайни идеологии, а не от разликите в цивилизационния подход.

В съветската върхушка с течение на времето проатлантическите тенденции се наложиха при Андропов, в ръководството на партията чрез Косигин, чрез академик Джерман Гвишиани, шеф на Института за системни изследвания (сестрата на Гвишиани е съпруга на Примаков). Проводници бяха и Арбатов - от Института за САЩ и Канада, от идеолога на Горбачов - Александър Яковлев, от Шахназаров, Чернов, Шаталин, Агамбегян. И, разбира се, от Горбачов, който измисли проекта за “спасяването на човечеството” чрез свалянето от дневен ред на идеологическото противоборство.

Аналогични ситуации се формираха и в ръководствата на другите социалистически страни. В България основните проводници бяха Луканов, Дойнов, Младенов, Пирински и родените от тях днешни маргинали от БСП, СДС, ДПС и НДСВ.

Зад хуманно-екологичната риторика на Запада се криеха цинични геополитически сметки, които се проявиха почти веднага, когато:

- след саморазпускането на Варшавския договор не последва симетричното разпускане на НАТО

- след отказа на Москва и Източна Европа от марксизма не последва отказ на Запада от монетаризма, с което се провали общочовешката същност на постигнатите договорености

- след изтеглянето на съветските войски от Европа не последва изтегляне на войските на САЩ.

Именно в този момент стана ясно, че противоборството между Запада и Изтока не се ограничава само до идеологията и че геополитиката е много по-важна.

От този момент атлантизмът започна огромни атаки срещу Евразия (в това число и срещу България).

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ