Очаква ни още една голяма война, е изводът на политически, икономически и военни експерти.

Войната в Ирак започна по-късно, отколкото беше планирана. Това доведе до затягане на “фазата на слабостта” на световната конюнктура, т.е. очакването оказа отрицателно въздействие върху САЩ и световните пазари.

Онова, което сега е сигурно е, че през следващите четири месеца едва ли ще започне крупна конфронтация. Причината е проста - тежките американски бомбардировачи и три от 6-те самолетоносачни групи се върнаха в САЩ. Не достигат и високоточни оръжия. Върху Ирак бяха хвърлени около 12 000 “умни бомби”. Ако не се счита неприкосновения запас, американците останаха само с 9000 такива бомби. Това не е достатъчно даже за война срещу Сирия, която е слаба, колкото и Ирак. Дефицитът ще бъде попълнен от американската военна промишленост не по-рано от 4-5 месеца, като средномесечно ще се произвеждат по 2800 “умни бомби”.

Това означава, че новият конфликт може да започне към октомври-декември.

Северна Корея, Сирия или Иран?

Корея е твърде силна и има ядрени оръжия.

Остават Сирия и Иран.

САЩ поставят сирийския президент Башар ал-Асад пред избор - или радикална промяна според волята на САЩ, или американска агресия.

Поведението на Сирия е непредвидимо. Сирийците си дават сметка, че сега се обградени от трима врагове - САЩ, Израел и Турция. Въпреки това Дамаск интензифицира антиамериканското си поведение. Вместо да търси някакво помирение със САЩ, той засили конфронтационната си линия по време на войната.

Сирийското ръководство, както и повечето експерти по света, в началото считаше, че американците ще имат огромен проблем, че САЩ навлизат в дълга война и определяха своята позиция от тази гледна точка. Сега не могат и не искат да се оттеглят от нея.

Между лидерите на Сирия и Ирак се движеха големи пари. Сирийците не бяха влюбени особено в Саддам, но това беше бизнес.

Контролът на Сирия над Ливан има за нея както историческо, така и икономическо значение. За Дамаск палестинците, евреите и Ал-Кайда те са толкова важни като Ливан. Но Вашингтон вече даде да се разбере, че има намерение да предефинира статута на Ливан и ролята на Сирия в тази страна. По всичко изглежда, че американците преминават от войната в Ирак към конфронтация със Сирия. Те имат намерение да използват постигнатата инерция. Конфронтацията със Сирия става реална и на фона на новата “пътна карта” на израелско-палестинските преговори. Удар срещу Сирия ще укрепи позицията на Тел Авив и ще отслаби палестинците. Заради това в Дамаск са песимисти и се готвят за най-лошото.

Другият “кандидат” за американска атака е Иран. Още преди войната в Ирак американски стратези призоваха за удар срещу него след Ирак.

Сега Буш дава висок приоритет за прекратяването на вероятната ядрена програма на Иран. Има и други причини. Американското разузнаване сбърка с оценката на еволюцията в Ирак, особено в южната му част, след войната. Те очакваха, че местното шиитско население ще ги посрещне като освободители. Но то преминава към пряк сблъсък с американците.

Шиитите са 60 на сто от населението на Ирак. Те са огромно мнозинство и в Иран. Заради което САЩ го предупреди да не се бърка в южен Ирак. Но да се иска от Техеран да държи своите агенти вън от Ирак е да се затваря конюшнята след като конят е избягал. Защото Иран работи в Ирак отдавна.

Като основни сили в Персийския залив Ирак и Иран са исторически съперници още от времето на Вавилон и Персия.

За САЩ, Иран е по-важен противник от Ирак. Реално, агресията срещу Ирак беше заради Иран. На първо място американската върхушка е убедена, че иранската революция е вдъхновението за антиамериканските акции в целия район. На второ място САЩ започват да твърдят, че Техеран разработва оръжия за масово унищожение и че те могат да попаднат в Ал Кайда.

В Техеран разбират надвисващата опасност и прилагат следната тактика:

- засега не провокират САЩ, за да нямат оправдание на евентуалната атака

- опитват се да контролират поведението на САЩ в Ирак, давайки да се разбере, че пътят към стабилността там минава през Техеран, по-точно през шиитското население. Неговите демонстрации могат да нарушат драматично ситуацията за дълъг период, което трябва да принуди Вашингтон да потърси сътрудничеството на Техеран. Но той ще трябва да направи отстъпки, започвайки от оръжейните инспектори и завършвайки със сътрудничеството срещу Ал-Кайда. Има опасност обаче да даде твърде много срещу твърде малко.

Вътрешната ситуация в Иран обаче е толкова сложна, че тя елиминира възможността от дългосрочна стратегия.

Това означава, че Иран има ограничен избор - или съпротива, или капитулация.

Очевидно американците няма да успеят да превърнат шиитите в Ирак в марионетки. Те могат да преминат и към партизанска война, която да прерасне в гражданска.

Кой е следващият - Сирия или Иран? Засега едно нещо е почти сигурно - новата война едва ли ще започне през следващите 4 месеца. След това всичко е възможно...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ