Джесика Линч от Вирджиния, след като не намери работа в своя град, постъпи в армията и тръгна за Ирак като редник на ремонтна рота. На 25 март под Насирия подразделението й попадна в иракска засада и Джесика беше пленена. Деветима американски войници бяха убити, а Джесика откарана от иракчаните в местната болница. Спаси я иракски адвокат, с чиято помощ американските командоси проведоха смела нощна операция. Това беше първата операция на американската армия за освобождаване на свой пленник отвъд фронтовата линия след Втората световна война.

Такава беше официалната версия на Пентагона. Осем дни Джесика, получила в засадата тежки рани, беше бита и разпитвана от федаините на Саддам, докато юристът Мохаммед ал Рейф, рискувайки собствения си живот не съобщи за нея на американското командване, което през същата нощ изпрати с хеликоптер рейнджъри, които превзеха болницата и спасиха Джесика. Операцията беше заснета от един командос.

Джесика я показваха по телевизията, попадна в Newsweek и People. Стана национална героиня на САЩ. Късмет имаше и иракският адвокат, който беше прехвърлен в САЩ и получи американско гражданство.

Но Джесика получи шок и забрави всичко, което ставаше с нея в иракския плен. Амнезия, казаха лекарите...

Това би могло да е вярно. Джесика беше наистина травмирана, което пък беше удар срещу сценаристите от Холивуд, които се опитваха да съберат подробности и започнаха да обсаждат Линч и нейните роднини.

Но за амнезията може да има и друга причина, която се дължи на друга версия за приключенията на Джесика, която няма нищо общо с официалната.

За нея стана дума в английския Guardian от журналиста Джон Кампфнер, който направи свое разследване в Доха (столицата на Катар) и сред иракските лекари, лекували Джесика в болницата.

...Журналистите, работили по време на войната в Доха били вдигнати от сън в 2 часа през нощта като им съобщили, че пресцентърът ще направи съобщение. Те предполагали, че става дума за залавянето на Саддам, но вместо това им разказали за спасяването на Джесика и показали 5-минутен филм, изрязан от филма, заснет от американския рейнджър.

Журналистите имали въпроси. Първият от тях е дали могат да видят целия запис. Представителите на Пентагона мълчат и до днес. Вторият - каква съпротива са оказали иракчаните по време на нощната операция. И на този въпрос няма отговор.

Впоследствие беше съобщено, че по време на нощната операция рейнджърите са намерили до болницата и труповете на деветимата убити американци. Защо за това не беше съобщено в същата нощ, никой не отговори.

Но най-интересно стана след освобождаването на Насирия, когато лекарите, лекували Джесика, станаха достъпни за независимите репортери.

Оказа се, че издевателствата, на които тя е била подложена от иракските федаини не отговарят на истината. Напротив, лекували са я много старателно. Дали са й единственото в болницата хирургическо легло. Помагала й е една от двете обслужващи етажа сестри.

“Направихме и три преливания от донорска кръв като две взехме от наши сътрудници, тъй като кръв по това време вече нямахме” - заяви Харит ал Хусон, лекуващият иракски лекар. Прегледах я и открих счупване на ръката, бедрото и навехване на глезена. След това я прегледах още веднъж и не намерих следи от куршуми или ножове. Имаше само травми, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие. Американците изопачиха нейните наранявания. Защо трябваше да говорят, че Джесика е имала огнестрелни рани.”

Същият лекар разказа, че един ден преди смелата операция на американските рейнджъри, иракските части, охраняващи болницата, са избягали. Това не попречило на американците на следващата нощ с “атака” да превземат болницата. В града не е имало иракски военни, а в болницата - нито един войник.

“Всичко прилича на холивудски филм - разказа лекарят. Те крещяха “Напред” и стреляха с халосни патрони. Това беше шоу, като онези, в които се снимат Силвестър Сталоун и Джеки Чан - скокове, вопли, разбиване на врати. Всичко това американците снимаха.”

Оказа се, че два дни преди описваните събития същият лекар - ал Хусон, се е договорил да откара Джесика с линейка до американците. Успял да я пренесе в линейката и казал на шофьора да кара до най-близкия американски пост. Но когато стигнали американците открили по тях огън. Шофьорът едвам успял да избяга и се върнал в болницата.

Това означава, че историята с редник Джесика Линч е била разиграна и нищо чудно, че сега тя нищо не помни. Това обаче даде възможност на генерал Винсент Брукс - прессекретар на Централното командване, да произнесе знаменитата фраза: “Няколко смелчаци рискуваха живота си, за да спасят редник Линч, тъй като бяха верни на заповедта - никога не изоставяй другаря си, попаднал в беда”.

И накрая, още нещо. Най-вероятно американците преди “освобождаването” на Джесика са бомбардирали около болницата, при което са загинали 9-те техни войници...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ