По време на войната в Ирак американците направиха всичко възможно да не се изостри кюрдският проблем и особено дълбоките исторически противоречия с Турция, което щеше да предизвика сериозни последици за Вашингтон.

Това се отнася и за дните след войната. От кюрдския проблем не може да се избяга.

Към края на май двете най-влиятелни в Северен Ирак политически организации - Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК) и Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК), взеха решение за единно кюрдско правителство в иракски Кюрдистан. Партиите изработиха и съвместна тактика за формирането на временното правителство в Багдад и за създаването в перспектива на федерален Ирак.

Това, особено в неговата кюрдска част, е кошмарът на Турция. По времето, когато двете партии се обединяваха, Анкара изпрати в Северен Ирак делегация, чието послание не беше ново - Анкара ще направи всичко възможно да предотврати появата на независима кюрдска държава. Конфликтът ще се изостря и ще въвлече и Вашингтон.

В Анкара подозират, че Белият дом е обещал на кюрдите независимост, срещу която те ще гарантират американските нефтени интереси в района.

Кюрдите обаче отново предполагат, че пак са били измамени, както неведнъж в миналото.

Турция пък няма да допусне до укрепването на кюрдската автономия в Северен Ирак, която ще стимулира и стремежите към независим Кюрдистан. Анкара не вярва на Вашингтон, че статуквото ще бъде запазено. Заради това споменатата делегация е занесла на кюрдите ултиматум. Те са били предупредени да не се опитват да превърнат Киркук и Мосул в градове с местно правителство. Анкара иска да си възстанови доминацията в района и да насади съмнения, че кюрдите не могат да разчитат на САЩ. Според Анкара именно сега е моментът да действа - ситуацията в Северен Ирак още не се е стабилизирала и трябва да се промени преди да се институционализира в полза на кюрдите. Но Анкара не може да направи това без съгласието на САЩ, които бързат да изоставят кюрдите.

Всичко това вече е било. Както се предвиждаше войната не реши нито един основен проблем в района, най-малко на кюрдите, за които “единственият приятел са планините, в които избягаха, и вместо да вървят на юг към Мекка, за да се молят, пътуваха на север, за да избягат от смъртта”.

Историята им е пълна с трагедии, войни, въстания и излъгани надежди. Този 25-милионен народ, населява историческа територия от 3000 г. преди новата ера. Кюрдите са считани за потомци на медите-индоевропейски племена, които са започнали да се заселват на територията на Кюрдистан 30 века преди новата ера. Важен момент е било превземането на Нинива (днешен Мосул) от крал Кюксарес през 612 г. пр.н.е. Едно от племената на медите се е наричало курд.

Първата световна война донесе разделянето на Кюрдистан между Турция, Иран, Англия, Франция (през 30-те години от френските и английски мандатни територии се появиха Сирия и Ирак) и Съветска Русия. Войната и разпадането на османската империя донесе шанс за кюрдите. Турция подписа през 1920 г. договор, “гарантиращ” създаването на кюрдска държава. Но това не стана и кюрдите бяха измамени. Договорът от Лозана от 1923 г. отново подсече техните стремежи. През 1937 г. турският външен министър заяви: “От днес няма кюрдски проблем, на бандитите насила ще бием инжекцията на цивилизацията”. И Анкара издаде декрет, с който определи кюрдите като “планински турци”.

След Първата световна война опити за независима държава започнаха да правят и кюрдите, живеещи в днешен Ирак. На това се съпротивляваше Англия, която не можеше да позволи те да контролират нефтените райони на Киркук. Английските самолети бомбардираха базите на кюрдските въстаници.

Болшевишката революция събуди отново надеждите за независимост. Кюрдите изпратиха писмо до Москва: “Цялото население на Кюрдистан счита съветския народ за освободител на Изтока и е готово да обвърже съдбата си със съдбата на съветския народ”.

След влизането на съветските и английски части в Ирак по време на Втората световна война, кюрдите отново се почувстваха по-силни. Отстраниха иранските части от северозападната част на Ирак и на 22 януари 1946 г. обявиха в Махамад независим Кюрдистан, който се ползваше с подкрепата на Сталин.

В новата република кюрдският език за първи път беше признат за официален и въведен в училищата. Появи се и кюрдски театър. СССР им подари печатница и радиопредавател. Но след изтеглянето на съветските части от Ирак властите му ликвидираха младата република.

Поредни надежди донесе 1958 г. Тогава падна монархията в Багдад и новите ръководители предложиха на кюрдите автономия. След това бързо я забравиха и започнаха да ги бомбардират.

Сред кюрдите се появиха две фракции. Едната искаше да поддържа добри отношения с Багдад, разчитайки на автономия срещу подкрепата им срещу Иран. Другата беше подкрепяна от Иран.

През всички тези години Турция правеше всичко възможно, за да контролира кюрдите, които от “планински турци” станаха “терористи”. Анкара работеше като Багдад. Двете страни организираха съвместни маневри на кюрдските територии. Техните армии можеха да влизат до 30 км. в района. През 1981-1986 г. Турция водеше война с бомбардировки срещу иракски Кюрдистан.

Сирия и Турция използваха проблема в спора за водите на Ефрат. Турция беше член на НАТО, а Сирия симпатизираше на Варшавския договор. През 80-те години Сирия даде убежище на Абдула Йоджалан, ръководителят на Партията на труда на Кюрдистан, който беше враг № 1 на Турция. Йоджалан създаде в Сирия лагери за обучение на своите партизани и през 1991 г. ги пренесе в Ирак, откъдето действаха срещу Турция.

В началото на 1999 г. Йоджалан беше отвлечен от гръцкото посолство в Кения и откаран в Турция, където беше осъден на смърт, впоследствие на доживотен затвор. Операцията беше осъществена с помощта на израелския Моссад.

За първи път Ирак използва срещу кюрдите химическо оръжие (напалмови бомби) през 1963 г. Операцията беше повторена през 1988 г. В края на февруари 1991 г. кюрдите в Ирак вдигнаха въстание, инспирирано от тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-старши. Те заеха голям район на Кюрдистан, но не получиха американска подкрепа и бяха разгромени. През март 1991 г. отново бяха атакувани с химически оръжия от иракската армия. Два милиона кюрди избягаха в планините към турската и иранската граница. Официалното становище на САЩ беше следното: “САЩ нямат причини да се чувстват виновни, тъй като никога не са обещавали помощ на кюрдските въстаници”.

Появата на независим Кюрдистан не е в интерес на САЩ и Англия, тъй като кюрдите ще поемат контрола над своите огромни нефтени залежи в Киркук и Мосул.

Положението по същество остава непроменено, което означава, че кюрдският проблем е на дневен ред с цялата острота.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ