Може ли световната супердържава са бъде и световен супердлъжник? Цената на окупацията на Ирак и възстановяването на неговата икономика измести този основен въпрос на втори план. Ще могат ли САЩ да осигурят необходимите средства за възстановяване на Ирак? Да, ако други им ги дадат. Защото САЩ сега са най-задлъжнялата икономика в света. Нейната мощ се осигурява от чужди капитали, нейната военна сила - също.

Тази ситуация не е нормална. По време на разцвета на европейските империи Англия например се считаше за най-силния кредитор, а не длъжник. Хегемонията на властта беше хегемония и на парите.

Но САЩ са най-големият длъжник в историята на човечеството. Това е основната причина да се съмняваме, че е възможен Pax Americanа. Всичко може да рухне, ако основните чуждестранни инвеститори в американската икономика решат да изтеглят своите средства и да обменят доларите на евро.

Чуждестранните инвеститори претендират за 8 трилиона долара в САЩ. На практика това означава, че Америка е една фалирала държава, блъфираща и опитваща се да постигне световна хегемония с чужди пари и за сметка на чужди интереси. Средното равнище на бюджетния дефицит на САЩ през текущата финансова година възлиза на 50 милиарда долара, т.е. в годишен разчет на 6 на сто от брутния национален продукт. Това е няколко пъти по-високо от равнището, което шефът на Федералния резерв - Грийнспан, определи като критично.

Но скоростта на падането на американската икономика остава бавна. Фондовите индекси растат. В края на април Dow Jones за първи път през тази година достигна 8500 и въпреки че след това падна, общото чувство, че наблюдаваме “забавен кадър” остава.

Разногласията между САЩ - от една страна, и Франция и Германия - от друга, се коренят по-дълбоко от войната в Ирак. Узаконеното след 1944 г. доминиране на долара можеше да съществува само в рамките на някакъв консенсус на основните световни икономически играчи. Базата беше поетото от САЩ задължение да гарантират стабилността на световното финансово обращение на основата на долара срещу правото да събират рента от всички участници, които използват долара.

Ситуацията през последните няколко месеца показва, че това задължение САЩ в новите условия не са в състояние да изпълняват и се опитват да запазят своята вътрешна икономическа и политическа стабилност за сметка на намаляването на световната стабилност.

Ако стратегическата цел е прекалено сложна, такава технология може да доведе до катастрофа. Класически пример е крахът и разпадането на СССР, което се дължеше и на факта, че неговият ресурс се използваше за реализирането на твърде малки в държавен план решения.

Сега главната задача на САЩ е да намерят изход за икономическите си проблеми, които поставят под огромна заплаха могъществото на тази държава.

От 2000 г. там започнаха разработката на планове за решаването им. Първи бяха предизборната програма на Буш за съкращаване на данъците и на монетарните власти за макроикономическо стимулиране на икономиката. Но двата плана бързо доказаха своята несъстоятелност. Дойде 11 септември и администрацията на Буш премина към пряка държавна намеса в икономиката. Нейните мащаби достигнаха през 2002 г. 50 милиарда долара на месец, което увеличи бюджетния дефицит.

За по-нататъшно стимулиране на икономиката през пролетта - лятото на 2002 г. започна подготовката на война в Ирак, чиято цел беше радикалното намаляване на световните цени на нефта. Но още към края на 2002 г. стана ясно, че тази цел е непостижима. Към есента на 2002 г. бяха последните опити за икономическо стратегическо планиране на Буш, който започна да говори за нов план за намаляване на данъците и сондира за първи път почвата за девалвиране на долара, а Грийнспан пък спомена за връщане към “златния стандарт”, което може да бъде задействано при непредсказуемо развитие на събитията.

От началото на 2003 г. няма никакви стратегически планове за преодоляване на икономическите проблеми. Има някакви отделни тактически или локални действия.

Опитът изкуствено да се вдигне курса на долара и фондовите индекси, използвайки военните успехи в Ирак, не успя. Курсът му се върна до предвоенното равнище. Всичко това дава основание за нова краткосрочна прогноза на ситуацията в САЩ.

Вероятно администрацията на Буш счита, че не разполага с методи да изведе страната от икономическата криза и че избягването най-острия стадий е практически невъзможно. Само такъв подход може да обясни защо държавният апарат се отказа да обсъжда стратегическите икономически цели, заради което те бяха заменени с политически, основната от които е да се осигури победата на Буш и следващите избори. Спрямо икономиката ще се използват само тактически методи, чиито последици са и прогнозируеми. С други думи, основната задача не е решаването на проблемите, а пренасянето на най-неприятните техни последици за след изборите през ноември 2004 г. На този фон остава да се очаква кога ще дойде сривът.

За да не бъде допуснат до изборите ще се използва методът на “запушване на дупките”. В сектора, който в дадения момент се намира в най-критична ситуация (авиопревозите, фондовият пазар, недвижимите имоти) ще се прави силна парична инжекция. Но тъй като финансирането на държавните възходи все пак е необходимо не е изключено на Европа и Япония да бъдат предложени сериозни отстъпки при контрактите за възстановяване на Ирак срещу съгласието за покупка на дългосрочни активи на САЩ, т.е. поредното кредитиране. Но въпросът, колко дълго може да продължи такава политика и дали тя ще донесе успех остава открит. Ако САЩ се договорят с арабски страни и с Европа да направят масивно вливане в американския бюджет, ситуацията ще издържи още известно време. Но общият обем на необходимите средства възлиза на стотици милиарди долари.

Заради това, въпреки временното подобряване на психологическия климат, още през юни, когато ще бъде публикувана статистиката за май, вероятно ще започне нов етап на падането. През него доларът ще може да стигне до 115-120 цента за евро, а Dow Jones - до 7300-7500.

Заради ниската делова активност през летните отпуски администрацията вероятно ще успее да тушира този спад. Но през септември ще бъдат публикувани данните за август и тогава ще започне поредният етап на кризата. Ако дотогава не се появят нови източници за финансиране на бюджетния дефицит не е изключено да се наложи да бъде вдигнат лихвеният процент и тогава въпросът за катастрофалния срив на икономиката, сравним с кризата през 1929-1930 г., ще стане напълно реален. Ако финансовите източници бъдат намерени, прогнозите от ноември могат да се различават, но тенденцията ще бъде запазена.

Балзак каза, че ако дългът е достатъчно голям длъжникът има пълна власт над кредиторите. Лошо е, ако има малък дълг. Буш и неговите хора работят по балзаковски. Даже по-добре. Решили са да уморят кредиторите, за да няма кой да си иска парите.

Най-добрият вариант би бил предизвикването на енергийна криза при конкурентите. Решението беше взето през лятото на 2002 г., когато стана ясно, че мерките за вътрешно макроикономическо регулиране не работят. Ирак беше счетен за оптимално място за интервенция, която трябваше да затрудни нефтоснабдяването на основните конкуренти - Европа, Япония, Китай. Америка нямаше да пострада, тъй като основните й доставчици са Венецуела и Мексико.

Френският президент и немският канцлер схванаха ребуса и започнаха да формират нови европейски военни и икономически структури. Можем само да си представим с какъв сарказъм тези страни наблюдават с каква суетня страните от “нова Европа” - петата колона на САЩ, провеждат референдуми, за да влизат във фактически умрели организации.

Междувременно Русия и Китай също започнаха да говорят за конвертируемост на рублата и юана.

Курсът на долара и неговата падаща тенденция се дължи на недоверието на финансовите пазари в скорошното укрепване на американската икономика. Тези съмнения се оголиха веднага след като изчезна “екранизиращият фактор” на тревогата заради войната в Ирак. Считайки войната за отработен вече фактор, пазарите обърнаха поглед напред. И видяха, че нямат никаква увереност в икономическата перспектива на САЩ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ