В средата на май Владимир Путин съобщи за създаването на “руско оръжие от ново поколение, което се отнася към стратегическите. То ще осигури отбранителната способност на Русия и на нейните съюзници в дългосрочна перспектива”.

Тези думи на предизвикаха особен интерес. За какво става дума?

Дали Путин блъфираше, за да отблъсне атаките на многобройните си противници, които го обвиняват в погрешна глобална оценка на ставащото в света и във фатални грешки във вреда на Русия? Или повтаряше онова, което каза през 2002 г., когато САЩ напуснаха договора за ракетната отбрана от 1972 г., че Русия няма от какво да се страхува, защото има адекватен отговор? Или говореше за нещо ново, като например за геофизическо или тектонично оръжие? Или имаше предвид ешелонната орбитална система космос-въздух-земя, която ще управлява войските и стратегическите видове оръжия?

Паралелно ставаха и други неща, които оформят контурите на цял нов процес в Русия.

Руското политическо и военно командване като че ли най-накрая започна да прави изводи от еволюцията на политиката на САЩ през последните години. И има намерение да демонстрира решимост да неутрализира заплахите от страна на Запада.

В средата на май, когато Дума-та ратифицира Договора между Русия и САЩ за съкращаване на стратегическите нападателни потенциали - СНП, Москва проведе най-големите през последните години учения, в които руските стратегически бомбардировачи и подводници “нанесоха” ядрени удари по военни обекти на територията на САЩ и Англия, и отработиха унищожаването на американски самолетоносачни групировки в Индийския океан и Арабско море.

Едновременно беше разиграно и извеждането от строя на най-важните обекти на американската орбитална групировка с цел да бъде унищожена глобалната радионавигационна система, спътниците на оптично-електронно разузнаване и радиолокационно разузнаване. В условията на война тази операция ще “ослепи” Пентагона и ще го лиши от възможността да използва високоточните оръжия срещу руската армия или територията на страната.

В ученията участваха стратегически бомбардировачи Ту-160, Ту-95МС, Ту-22Г3, летящи танкери Ил-78, чиято задача беше отработването на взаимодействието на стратегическата авиация с военноморския флот и другите видове войски в западния, източния, северния и южен район на Русия, и в акваториите на моретата и океаните.

Това беше първото глобално военно учение на Русия след 1988 г. Реален пуск на балистични ракети направиха подводниците на Северния и Тихоокеанския флот, където се отработваше унищожаването на американски подводници от клас “Лос Анжелис” и ракетни удари по корабите на противника.

По същото време Дума-та ратифицира споменатия Договор за съкращаване на стратегическите нападателни потенциали (СНП), което беше забавено заради войната в Ирак и други причини от военен и политически характер, на които се спирахме в миналото и които ще разгледаме по-долу.

Ратификацията стана въпреки съпротивата на комунистите и агропромишлените депутати.

Договорът беше подписан от Буш и Путин през май миналата година (вероятно ще влезе в сила от юни) и предизвика въпроса дали това не е най-голямото отстъпление на Путин пред САЩ и дали до 2012 г. (докато договорът ще е в сила) Русия няма да слезе от сцената на глобалната политика.

Първият договор на съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия - СНВ, беше подписан през 1991 г. Положението на Русия тогава беше толкова сложно, че американците се “съгласиха” да й окажат помощ и закараха своите прибори и датчици на руските военни обекти. Руснаците обаче не ги допуснаха до ядрените си технологични тайни. В рамките на СНВ започна обмен на информация за демонтажа на ядрените бойни глави.

Тогава стана първият сериозен сблъсък. Американците настояваха техни специалисти да присъстват на всички етапи от демонтирането. След това в обратен порядък щяха да копират секретната технология на монтажа, към която имат силен интерес. Но руснаците, не се съгласиха. Чужденци могат да присъстват само на “входа” на разоръжаването на ядрените глави и след това на “изхода” да контролират техния брой. Но не и в междинните етапи.

Руснаците от своя страна поискаха от американците адекватна информация. Но те не ги допуснаха до своите обекти. Американските крилати ракети с морско и въздушно базиране с ядрени глави не могат да бъдат различени от нормалните. На руските инспектори не позволиха да се качат на корабите, принуждавайки ги да проверят само по документи и на “честна дума” какви ракети се намират на тях.

Американците пък настояваха руснаците да кажат броя на своите бойни заряди, които не влизат в категорията на стратегическите ядрени оръжия, т.е. да разкрият всичките си запаси от тактически ядрени оръжия, които американците се опитваха да вкарат в съкращението. САЩ твърдяха, че имат не повече от 3000 бойни заряди с техническо предназначение и че Русия има над 15 000. Отчитайки ядрения паритет от студената война такава разлика е невъзможна...

Подписаният през май СНП беше оценен като капитулация на Путин пред новата ядрена програма на САЩ и тяхната национална противоракетна отбрана.

Най-малкото странно беше, че документът не включваше понятието какво е “стратегически настъпателен потенциал” и този термин юридически никъде не е определен. Няма го и в договора СНВ.

Договорът СНП отразява “намеренията на страните”, които ще съкратят ядрените си бойни глави до 1700-2200 единици до 31 декември 2012 г.

Всяка страна може сама да определя състава и структурата на своите стратегически настъпателни оръжия, изхождайки от установения лимит, т.е. договорът не ограничава броя на междуконтиненталните балистични ракети или балистичните ракети на подводниците на САЩ и Русия, пусковите установки и тежките бомбардировачи.

Американците разбират под термина “оперативно разгънати ядрени боезаряди” ядрените заряди в челната част на междуконтиненталните ракети, в пусковите установки, подводниците и ядреното оръжие в тежките бомбардировачи. По този начин методът по който ще се определя броят на бойните глави на САЩ според договора СНП се отличава от метода от договора СНВ, който съдържа правилата на преброяването на бойните глави към всеки тип носител, независимо от действителния брой на глави в ракетата или бомбардировача.

Това означава, че САЩ планират да осъществят своите съкращения до 1700-2200 единици, само по отношение на оперативно разгънатите въоръжения, чрез сваляне само на част от бойните глави, намиращи се в носителя.

В средата на 2002 г. Колин Пауъл призна, че инсталираните и резервните ядрени бойни глави на САЩ са 4600. Едновременно беше съобщено, че САЩ ще направят съкращение до 1700-2200 глави, но запазват възможността да се върнат до равнището от 5700-6200.

Това означава, че те сам още демонтират бойните глави от носителя, но няма да унищожат носителите. Ще свалят от ракетата да кажем три бойни глави и ще искат това да се брои като съкращение. Но ще им трябват само няколко часа да върнат главите на носителите.

Но Русия планира да използва схемата от договора СНВ и да ликвидира носителите, пусковите установки и елементите на инфраструктурата, което означава, че няма да има възможност да използва така наречения възвратен потенциал. Американците обаче могат бързо да увеличат своя възвратен потенциал.

В резултат на СНВ от 1991 г. Русия отстъпва по общия си стратегически ядрен потенциал на САЩ 1,5 пъти. След СНП американците, отчитайки възвратния им потенциал, ще имат 2,5-кратно превъзходство. Липсват и договорени мерки за взаимна инспекция и контрол.

Разбира се, може да се постави въпросът: “Какво толкова се вълнуват руснаците? Нали за тоталното унищожение на Америка са необходими само 250-260 бойни глави? А Русия ще има пет пъти повече? Ще разполага и с ядрени количества взривове, за да унищожи цялата американска летяща техника и цялата американска система за отбрана, която ще бъде съсредоточена на едно-две места. Руснаците все някак си ще ги уцелят.”

Това е вярно. Но вярно е, че междувременно САЩ разработиха своята “Единна перспектива 2010”, която предвижда, че приспособяването на най-новите им системи трябва да стане до 2010 г. - преходът към космическо управление, разгръщането на стратегическата аерокосмическа групировка, ешелонизираната национална противоракетна система, новите подводници-убийци Seаwolf, замяната на техните балистични ракети с крилати, производството на високоточно оръжие, крилатите ракети - общо над 100 000 с морско, въздушно и наземно-мобилно базиране, създаването за свръхточното оръжие на ядрени заряди със свръхмалка мощност за дълбоко проникване и поразяване на командните пунктове и ракетни шахти, въвеждането на въоръжение на различни видове “несмъртоносни оръжия”, в това число на психотронното, на бомбардировачите-невидимки В-2 и т.н.

Всичко това носи наименованието “Единна перспектива 2010”. Годината не е случайна.

Този момент съвпада във времето с достигането от Русия на най-ниското равнище на нейния ядрен щит. Старите ракети вече ще са почти унищожени в съответствие със споменатия договор или заради изтичането на експлоатационния им срок.

Истина е, че сега няма човек по света, който да посмее да удари Русия, защото само за няколко часа всеки континент ще бъде превърнат в пустиня. Но утре, когато няма да го има прословутия ядрен паритет и САЩ ще могат да нанесат първи унищожителен неядрен удар?

Що се отнася до паритета, ще припомним няколко цифри. Една бойна глава на сегашните ракети РС-20 (SS-18, “Сатана”) с вероятност 0,8 може да унищожи шахтата на американската ракета Минитмън. Значи всичките 10 глави на “Сатана” могат да унищожат 8 шахти. Новите Топол-М притежават по-малка точност и три пъти по-малък заряд от “Сатана”. Заради това техният коефициент за унищожаването на Минитмън е 0,2 и за унищожаването на същото число шахти с едноглавите Топол ще са необходими 40 ракети. Освен това “Сатана” носи и средства за преодоляване на противоракетната отбрана на противника повече, отколкото е цялото бойно тегло на Топол. Само лъжливите цели на “Сатана” са 40, заради което 40 смело може да бъдат умножени по 3. По този начин един “Сатана” е колкото 100-120 Топол-М.

Руснаците имат 308 “Сатани”. Това условно е еквивалентът на 30 000 шахтени Топол-М. “Сатана” пробива и унищожава всяка противоракетна отбрана, разчиствайки пътя на още 1200 ракети, в това число на десеткасетъчните РС-22, на мобилните наземни Топол-М, на подводните и въздушни ракети. Сумарният удар, ако бъде измерван в Топол-М, възлиза на 60 000 бройки.

В момента Русия има три полка Топол (30 броя). Производството на Воткинския завод е 4-6 годишно (вместо 40, както беше планирано). Не е трудно да се изчисли, че към 20-10-2012 г. Русия ще има не повече от 100 Топол-М. Това означава, че потенциалът й ще бъде намален ... 600 пъти в сравнение с 1991 г.

По същото време, според “Единна стратегия 2010 г.”, САЩ ще могат да нанесат внезапен удар от подводници, кораби, В-2 (без да влизат в зоната на действието на руската противоракетна отбрана), от мобилните наземни пускови установки от територията на новите страни-членки на НАТО с десетки хиляди крилати ракети с долет 4000-5000 км. Няколкостотин от тях с ядрени глави с малка мощност за дълбоко проникване ще могат петкратно да унищожат всички шахти на Топол-М и командните пунктове. Америка има и 500 високоточни МХ, които не могат да осигурят внезапен удар, но ще бъдат използвани като втори ешалон. Едновременно, с крилати ракети с конвенционални бойни заряди ще бъде унищожена цялата противоракетна отбрана на Русия. Руските С-300 или Тор вече са малко, за да спрат удара. Ако все пак някакви руски ракети успеят да излетят, те ще бъдат прихванати от безпилотни самолети-роботи, или от летящи на 20 км в районите на дислокацията ракетни полкове. Ако все пак някоя ракета пробие до Космоса, там ще я чакат спътници-изтребители с балистични бойни глави. Даже и ако този рубеж бъде преодолян, руската ракета накрая ще бъде унищожена от противоракетните системи на САЩ с наземно или морско базиране.

Но при пуска на 300 ракети “Сатана” американската ПРО ще трябва да се бори с 3000 истински бойни глави и с 12 000 лъжливи цели.

А подводниците? Към 2010 г., ако нещата не се променят, руснаците ще имат 2-3 подводници срещу десетки американски безшумни Seawolf.

Лошо е положението и при стратегическата авиация, която ще бъде унищожена още на летищата в първия час на операцията. След първия унищожителен неядрен удар на САЩ, руският президент, който и да е той, едва ли ще се реши да нанесе ответен ядрен удар, срещу неядрено оръжие, тъй като ще бъде или твърде рано или твърде късно.

Към 2010 г. САЩ ще имат постоянна мобилизация. Никакви предварителни операции. Всичко в постоянен режим на готовност, без разгръщане на групировки. План на удара, в който и да било момент.

Вместо световни войни с противостоене на държави, коалиции и армии идва нещо съвършено различно - глобалната перманентна война на свръхдържавата срещу целия свят, която се води непрестанно от всички точки на Земята с политически, информационни, икономически и военни средства. Глобализирането на планетата е неотменима част от тази война.

Но вероятността от военно решение започва да надделява. Защо? Защото в близко време САЩ няма да успеят да постигнат дистанционен контрол над Русия.

Така стигаме отново до договора СНП. Според него руснаците трябва да взривят около 200 шахти, да унищожат всичките си 10-блокови тежки ракети РС-20 и РС-22, да реформират с милиарди загуби структурата на ядрената си сила. А американците трябва само да свалят от бойно дежурство 50 ракети МХ, да разтоварят част от ракетите Минитмън, като снетите бойни глави складират така, че при необходимост бързо да ги върнат на предишното им място. Аналогично част от бомбардировачите В-52 трябва частично да бъдат разтоварени, свалените ракети - складирани.

Защо Русия трябва да унищожи “Сатана”, срещу които САЩ десетилетия напред няма да имат защита?

Ядреното възпиране и ядреният паритет са съвършено различни концепции. Именно ядреният паритет разори СССР. Сега е очевидно, че на Русия не бяха необходими 10 000 бойни глави, а само 500, със стопроцентна гаранция, че ще стигнат до целта. И не е важно колко глави имат американците 10 000 или 100 000. На Москва й беше нужна стабилна система за гарантиране на взаимното унищожение.

Това важи и сега. За Русия смъртна опасност представлява не американската противоракетна отбрана, а сривът на глобалната система за възпиране. Именно тя се унищожава от САЩ. Най-силният удар срещу нея ще бъдат тези 100 000 крилати ракети.

В какво е особеността? На първо място това са неядрени заряди, които заради високата скритост на летящите на 15-20 метра над земята малки ракети могат да проникнат в дълбочина на територията на Русия от различни направления. На второ място е малката мощност на ядрените заряди за ударите по ракетните шахти и командни пунктове. Покривайки до 50-70 метра те унищожават шахтата заедно с ракетата като материалът от ядрения взрив даже не излиза на повърхността. Крилатите ракети се превръщат в стратегическа неядрена система и разширяват границите на използването на стратегическите сили. Отпада и необходимостта от нанасяне на удар с балистични ракети. Тази система свежда възможността от гарантиран ответен ядрен удар на Русия до нула.

Пътят към неядрената война срещу Русия вече е открит. Репетиция № 1 беше Югославия, репетиция № 2 - Ирак.

Според руски военни специалисти, ударът на САЩ срещу Русия ще бъде внезапен. Количеството на подводниците, екипажите и маршрутите няма да се различават от нормалните. За това ще са необходими по-малко от една четвърт от ударните сили на САЩ. Нападението ще стане към 2010-2012 г., когато ще бъде най-високата боеготовност на САЩ и най-ниската на Русия.

Нападението ще се предшества от репетиция в интервал 2-3 години.

Непосредствен повод за удара може да бъде “унищожаването” от руснаците на американска подводница или самолетоносач. Нападението ще се предшества от мащабна световна финансово-икономическа криза и рязко спадане на жизненото равнище в САЩ.

Началото на кризата ще е предварително планирано и ще бъде около една година преди удара.

Какво е нужно на Русия? Преди всичко нападението няма да стане, ако руснаците оставят на бойно дежурство РС-18, РС-20 и РС-22.

Най-концентриран отговор даде командващият ракетните войски със стратегическо назначение ген.-полк. Николай Соловцов на 15 декември 2002 г., който обобщи програмата за развитието им.

- нито една междуконтинентална ракета няма да се снема от бойно дежурство до изтичането на удължения срок на нейната служба

- предвижда се продължаване (максимално до 25-27 и даже до 30 години) ресурса на съществуващите междуконтинентални балистични ракети

- с приоритет ще се ползват стационарните ракетни комплекси, които имат максимални възможности за преодоляване на противоракетната отбрана на САЩ

- тежките ракети РС-20 (SS-18 Satana) ще останат на бойно дежурство до 2016-2020 г.

- в по-далечна перспектива основната групировка ще включва ракетните комплекси Топол-М в стационарен и мобилен вариант. Решението за разгръщането на последния ще бъде взето през 2005 г.

- въвеждането на бойно дежурство на шахтения вариант на Топол-М се забавя заради преразпределянето на ресурсите за продължаване на срока на старите балистични ракети

- обликът на бъдещия ракетен комплекс ще бъде определен през близките години, неговата ракета няма да е тежка, но досега не е решено какви двигатели ще има - с твърдо или течно гориво

- железопътните ракетни комплекси на двете от съществуващите дивизии - Красноярск и Перм, ще бъдат приведени в режим на оперативно дежурство (без ядрените глави)

- в организационната структура на ракетните войски няма да има съществени изменения през 2015 - 2020 г. В техния състав ще има 2 армии и 10-12 ракетни дивизии (сега са 18)

Всъщност картата с тежките ракети РС-20 руското ръководство се опита да разиграе и по-рано. На 18 май 2002 г., няколко дни преди визитата на Буш в Москва, ген.-полк. Балуевски заяви за нежеланието на Русия да съкрати РС-20 под 150 единици. Вашингтон не се съгласи и в подписания договор беше отразен американският подход.

Москва отговори с приетото през юли 2002 г. решение за максимално удължаване на ресурса на РС-20. Какви ще бъдат неговите военни последици? В бойния състав на руските ядрени сили, според данни на Вашингтон, в средата на 2002 г. имаше 5483 бойни глави на 1119 носители. Най-голям дял в този потенциал имат стратегическите междуконтинентални ракети - 3115 бойни заряда на 709 носители, военно-морският флот - 332 ракети с 1744 ядрени глави, ВВС - 624 крилати ракети - на 78 стратегически бомбардировачи.

Да се опитаме да оценим облика на руските ракетни войски към декември 2012 г., когато ще трябва да приключи изпълнението на СНП.

Оценката се прави от следните предположения:

- срокът на експлоатация на ракетите РС-20 и РС-18 ще бъде продължен до 30 години, а на Топол и на железопътните РС-22 - до 15 години

- темповете на въвеждане на новите мобилни балистични ракети Топол-М ще бъде 6-8 ракети годишно в периода до 2010 г. и 10 ракети годишно до 2020 г., като до 2011 г. мобилният вариант няма да се разгръща

- нови шахтени установки няма да се правят заради високите разходи.

На тази основа, към 2013 г. стратегическите войски могат да запазят комплекси от три вида - Топол-М, РС-18 и РС-20.

Броят на Топол-М ще нарасне до 2013 г. до 100-200 единици в моноблоков вариант. Няма да се форсира въвеждането на нови ракети с три бойни глави, което ще стане възможно след 2009 г., когато ще изтече срокът на Договора за съкращаване Старт-1.

Масовото сваляне на въоръжение на РС-18 ще приключи към 2015 г. и ще бъдат заменени от Топол-М.

По-старата модификация на РС-20 (Р-36М-УТТХ) към 2013 г. ще бъде свалена от въоръжение. Тъй като съотношението на двата вида “Сатана” не е известно, засега е трудно да се оцени колко ракети РС-20 ще останат на въоръжение. Но по-новият вариант няма да е по-малко от 50 на сто от тежката групировка и ще има срок на експлоатация до 2020 г.

По този начин към 2013 г. руските стратегически ракетни войски ще имат:

- 100-120 Топол-М (100-200 бойни глави)

- 70-100 РС-18 (420-600 бойни глави)

- 50-70 РС-20 (500-700 бойни глави).

Общо броят на носителите ще бъде 200-290, а на бойните глави 1000-1400.

Няма никакво съмнение, че такава групировка ще е в състояние напълно да преодолее американската противоракетна отбрана.

Но дали това ще важи след 2020 г.?

Реално ядреният стратегически паритет, в атакуващ и възпиращ смисъл, между САЩ и Русия ще се запази до 2020 г., въпреки разгръщането на американската противоракетна система. Въвеждането на мобилните Топол-М с три глави ще означава, че този паритет ще се запази и до средата на XXI век, като Русия ще продължи да бъде основната ядрена противотежест на САЩ и втората ядрена свръхсила с всички произтичащи от това геополитически последици.

Междувременно на въоръжение ще влезнат нови поколения други оръжия. За едното от тях съобщи Путин. При сегашното равнище на разузнаването вероятно скоро ще разберем за какво става дума.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ