Това вероятно е 10 000-та ми статия за 30-те години, през които присъствам в българската журналистика, с което съм количествен доайен в тази област. Същото се отнася и за качеството на написаното, защото езиковата структура и лична култура се наложиха за подражание и плагиатстване. Ако утре започна да ям кучета, те ще подгонят котките.

Ако към горното се прибави и наученото през тези години, това ми дава възможността за релативен активизъм, т.е. правене на връзка между миналото и сегашното, между разума и тъпотията.

Напоследък написах, че Кобургготски и Паси са военни престъпници. Те се правят, че не ме четат. За първия може и да е истина, защото не може да чете, а вторият пък може да чете, но не може да мисли.

За какво става дума? За Ирак.

Осъществи се вековната мечта на българина да станем колонизатори, т.е. такива, които забогатяват от обедняването на колонизираните. За да затвърдим постигнатото, Кобургготски и Паси изпращат в Ирак цял батальон от 500 души, които ще се присъединят към по-големия колонизатор - американците. За благодарност Колин Пауъл ни похвали, че сме били дясната ръка на САЩ. Ако е така, Америка е пълен инвалид.

Но нашите колониални амбиции събудиха емоциите на бившите колониални метрополии начело с Франция, Германия и Русия, които ни нарекоха американското магаре в Европа.

Забравиха да добавят, че за трети път (първият, когато се присъединихме към Хитлер, а вторият, когато при Брежнев влязохме в Чехословакия) България става агресор и даже окупатор, т.е. международен престъпник. Това е юридическото следствие на политическата васалност към САЩ, които с военни методи са тръгнали да плячкосат целия свят. Заради това Кобургготски и Паси са за затвора.

Изразената от тях в началото готовност за участие във войната в Ирак и пълната им подкрепа за САЩ противоречаха на нашите задължения като член на ООН и на различни международни споразумения. “Всяка държава е длъжна да се въздържа в международните отношения от заплахи или използване на сила срещу териториалната цялост и политическа независимост на която и да било държава” - се казва в Декларацията за принципите на международното право, приета от Общото събрание на ООН на 24 октомври 1970 г.

Член 51 от Хартата на Обединените нации не допуска превантивни войни.

Резолюция 1441, на която се позоваваше Буш, започвайки войната, казваше само, че Ирак трябва да се съобразява със сериозни международни последици като отговор на неспазване на своите международни задължения. Но това не легитимираше въоръжената акция, тъй като правото позволява военни санкции само тогава, когато са в съответствие с член 39 на Хартата на Обединените нации и когато Съветът за сигурност установи заплаха или нарушаване на мира и въоръжено нападение. Както е известно, през 2003 г. Ирак не заплашваше никого.

“Войната, представляваща агресия, е престъпление срещу мира, което води до отговорност на основата на международното право” - се казва в споменатата декларация. Това означава, че участието в агресията срещу Ирак може да бъде счетено за престъпление. Така е не само според международното право, но и според българския наказателен кодекс, който предвижда доживотен затвор за подготовка или за водене на война.

Нелегално е и участието или помощта в окупацията на Ирак, където Генщабът се готви да прати българския батальон. Според Конвенцията от Хага от 18 октомври 1907 г., на която САЩ са съавтор, а България - участник, територията се счита за окупирана, ако “фактически се намира под властта на неприятелска армия”.

Конвенцията от Хага забранява намеса във вътрешните борби в други държави и заповядва на окупатора да съблюдава местните закони и да не създава марионетни власти.

На 28 април американците откриха огън по вярващи във Фалуджа. Три дни след това те застреляха други иракчани. Стрелбата и убийствата на невъоръжени цивилни не се приема от международното право, което се съдържа в Хартата на международния военен трибунал, в чието създаване участваха и САЩ през 1945 г. Тези действия на САЩ и техните съюзници се дефинират като престъпление срещу човечеството от Статута на международния наказателен съд в Хага, който започна работа през лятото на 2002 г. Това означава, че актуалното правителство на България, както и парламентът, участвайки или одобрявайки окупацията на чужда територия чрез изпращането на български части там, ги обричат на съучастие в престъпления. Приетата от ООН нова декларация за Ирак не променя нищо в тази област.

Българските войници ще носят и отговорност за евентуално мародерство и кражби. Конвенцията за опазване на културните паметници в случай на въоръжен конфликт от 14 май 1954 г. забранява “каквито и да било кражби или незаконно присвояване на културни ценности”. Но работниците от националния музей в Багдад твърдят, че разграбването му е било подпомагано от американски войници.

И сега - най-лошото. Уважаеми глупаци от президентството, премиерството, народното събрание, армията. За разлика от САЩ, България ратифицира създаването на международния наказателен съд в Хага. А това означава, че след като нападението срещу Ирак бъде признато за престъпление срещу мира, за което вече се работи в Белгия и Германия, България ще е длъжна да ви предаде на този съд, ако ви поиска. Силата и арогантността на САЩ засега предпазват от такава отговорност само гражданите на САЩ. Ще ви припомня, че Хенри Кисинджър например, избягва екскурзиите до Европа, тъй като тук го дебне един испански съдия, който иска екстрадирането му от САЩ и набутването в затвора. Същото ще се отнася и за българските политици, ако влязат в обсега на съда от Хага.

И присъствието на наши “бизнесмени” в Ирак ще е престъпление. Защото Ирак ще плаща с нефт чрез окупирания от САЩ контрол над националното му богатство. Спечелените по този начин пари са съучастие във военен грабеж. А именно такъв характер ще имат евентуалните “икономически изгоди” за България в окупирания Ирак.

Пиша за това и заради онези българи, следователи и съдии, които ще твърдят, че не са знаели в какво са ни набутали и че никой не им е съобщил за последиците от приетата от България роля на американски наемник.

Ако администрацията на Буш имаше поне четвърт от разума на Бисмарк, а Блеър беше чел Дизраели, те със сигурност нямаше да атакуват Ирак, докато не получат поне пасивното позволение на световната общественост за военния си поход.

Много са страните по света, в които свободата и демокрацията не отговарят на американския образец. Всъщност това са почти всички страни.

В тази компания мястото на България в Европа е като на американската база Гуантанамо в Куба.

И тъй като сме млади колонизатори, искам да им обясня, че има добър и лош колониализъм. Лошият е онзи, който изпомива богатствата от колонията в метрополията и не изпраща обратно нищо положително. Добрият колониализъм е онзи, който срещу заграбеното изпраща обратно нещо по-полезно от венерическите болести.

Тъй като трябва да сме от добрите колонизатори, може да се замислим какво ще дадем на Ирак срещу откраднатите му богатства. Най-добре ще бъде да изпратим там нашата нова процъфтяваща демокрация, с нейните челни изпълнители - Кобургготски и Паси.

С това приключвам моята 10 000-на статия, в която има доста релативизъм, чието ситуиране в заобикалящата ни система има решаващо значение за общественото комуникиране. Ако не са разбрали какво искам да им кажа, ще го обясня по-простичко - можете да вървите на майната си.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ