Преди Европейския съюз имаше и други съюзи. В Европа винаги са действали две противоположни сили - на обединяването и на разединяването.

Да се върнем към историческите атласи...

Годината е 800. В базиликата “Свети Петър” в Рим папа Леон III слага короната на главата на брадатия крал на франките Карл Велики, а римският народ крещи: “Ти си императорът на Рим, новият Август”. Карл мечтае да възкреси Римската империя, по-точно нейната западна част, тъй като източната й - Византийската империя, все още съществува.

Но империята на Карл живее само няколко десетилетия. Тогава се появява онова, което днес се нарича Западна Европа. Невероятно е, че някогашната империя на Карл Велики днес почти изцяло се покрива с ядрото на днешния Европейски съюз, който 1100 години по-късно беше създаден от Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург.

Западната Римска империя, за която мечтае Карл, пада под ударите на германите. 200 години след коронясването на Карл, немският владетел Оттон I се опитва да стане римски император. Пред 962 г. получава короната в Рим, а своя син оженва за византийската княгиня. Това означава, че императорът става владетел на света и защитник на християнската вяра.

Но върхът си римско-немската империя достига при наследниците на Оттон и нейните граници отново се покриват с ядрото на днешния ЕС, без Франция, но с Кралство Сицилия, което тогава стига до средата на Апенинския полуостров.

Фридрих II е възпитаван повече под влиянието на средиземноморската, отколкото на германската култура. В Сицилия се кръстосват италиански, арабски, гръцки и нормански влияния. След смъртта му (1250 г.) римско-немската империя отслабва, но тя е погребана окончателно чак от Наполеон, който с войни, маневри и династии обединява почти цяла Европа. И чак походите му срещу Испания и Русия, подкопават неговата мощ, която окончателно е погребана от британско-пруския съюз.

През средновековието корените на европейската идея се пренасят към Малтийския орден. Кандидатите да носят неговото наметало с бял кръст са толкова много, че през XIV век в главната квартира на ордена - на остров Родос, те са разделени на осем така наречени езици: Провансия, Оверние, Франция, Италия, Испания (Арагония), Германия, Англия и Португалия, (което е новият Европейски съюз от средата на 80-те години).

През онези векове Западът свършва на рубежа на древния Рим. Европа е разделена на няколко кръга, колкото по-далеч от центъра, толкова по-лошо...

Ехото от това деление отекваше и в най-новата история на континента и на ЕС. Генерал Де Гол наложи вето на приемането на Англия, гърците, въпреки приноса им с византийската култура, бяха игнорирани, славянските народи имаха неясен статут, Турция, остатъкът от Отоманската империя, има повече противници, отколкото приятели, членство на Русия засега не се предвижда. Това означава, че народите, които не са взимали пряко участие в реформацията, просвещението и индустриалната революция ще имат проблеми с включването в Европа на равни права.

След религиозните войни се появява понятието за националната държава. Европа пазеше онова, което днес наричаме национален суверенитет. За неговата защита народите проливаха кръв. Имаше само две възможности - суверенитет или не.

Катастрофата от войната 1914 - 1918 г. не промени този начин на мислене. Лигата на нациите не попречи на окупирането на Абисиния от Мусолини, на аншлуса на Австрия от Хитлер, на съветско-финландската война. Едновременно Съветска Русия изграждаше свой собствен модел на федерализъм.

На фона на наближаващата втора световна катастрофа се търсеха съюзи с по-големите и по-малките. Чехословакия сключи съюз с Югославия и Румъния. Франция, която използваше тази малка ентанта в своята игра с Берлин и Москва, налагаше през 30-те години така наречения източен пакт. В единия вариант той трябваше да обхване балтийските страни, Полша, Чехословакия, СССР и Германия, и да бъде укрепен от средиземноморския пакт, включващ Франция, Италия, Югославия, България, Гърция, Турция и СССР с гаранциите на Англия.

От тези планове не излезе нищо. Полша предпочиташе двустранните съюзи. Германия и Англия отхвърлиха тези идеи.

Първата война отне 17 милиона човешки живота. Рухнаха три империи - на Хабсбургите, пруската и руската. Но Хитлер подготвяше вече кървавата баня. Третият райх струваше на Европа 45 милиона жертви и огромни унищожения. Европа не беше отишла никога толкова далеч от мечтите на своите идеалисти Еразъм, Уилям Пен, Кант, Нобел.

За две държави, получили независимостта си само 20 години по-рано - Полша и Чехословакия, войната беше най-голям шок. Техните правителства в емиграция издигнаха идеята на конфедерация, т.е. създаването в Централна Европа на център, който да бъде едновременно срещу Германия и Русия. В него трябваше да влезе Литва, а в бъдеще Унгария, Югославия, Румъния и Гърция.

Един от привържениците на тази идея беше Йозеф Ретингер, за когото днес никой не помни. Той виждаше бъдещето на обединена Европа в съюз с Америка, т.е. беше отявлен атлантист. Тази идея залегна в появата на Съвета на Европа през 1949 г., която избра синия флаг с 12-те златни звезди. През 80-те години той беше наследен от Европейския съюз.

В следвоенна Европа, разделена от желязната завеса, се сблъскваха три интеграционни течения - федерално, атлантическо и съветско.

Началото на федералното беше дадено от Германия и Франция, на атлантическото - от плана Маршал през 1947 г., а на съветското - от Варшавския договор.

Идеята на федералите беше следната - не искаме повече война, да се опитаме заедно да контролираме леката промишленост и стратегическите суровини - въглищата и стоманата, тъй като без тях не може да се воюва.

За обединените европейски щати говореха Уинстън Чърчил и социалистът Джордж Оруел, въпреки че всеки ги разбираше по своему. Оруел, авторът на “1984”, изброяваше през 1947 г. враговете на Европа - Русия, Америка, империализмът, католическата църква.

Спорът между атлантиците и федералистите продължаваше. Първата крачка направиха вторите през 1951 г., когато се появи Европейската общност за въглища и стомана. Англичаните отговориха с организацията за свободна търговия - EFTA. Напрежението продължава и до днес и се проявява най-вече в конфликт с Европа - САЩ, европейският федерализъм срещу англо-американския атлантизъм. Приемането на новите 10 страни няма да преодолее нито разделението на Европа, нито сблъсъка Европа - САЩ. Напротив, те ще се задълбочават.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ