САЩ започнаха най-крупната в своята история реорганизация на войските си, разположени в чужбина. В основата е преориентирането на американската отбранителна стратегия “срещу новите заплахи”, в чиито рамки се планира да се премине от системата на крупни постоянни военни бази към система от гъвкави и мобилни съединения, използвани там, където се появи необходимост. “По този начин - както заяви зам.-министърът на отбраната Пол Волфовиц - ще може да се постигне по-ефективна военна сила на по-голямо разстояние с по-малка численост на силите, което дава възможност да бъдат разполагани по нов начин”.

Ключова роля в плановете на Пентагона се определя на Полша, страните от Прибалтика, Румъния и България, на чиито територии ще бъде прехвърлен американският контингент от Германия. Това е нарушение на основополагащия акт Русия - НАТО, в който се казва, че на територията на новите членки съюзът няма да осъществява допълнително постоянно разполагане на съществени военни сили. Освен това Литва, Латвия и Естония засега нямат намерение да се присъединят към Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа.

През април Доналд Ръмсфелд съобщи за предстоящо изтегляне на американските части от демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея. Американският контингент там е 37 000 войници, друг - от 41 000, е в Япония.

Най-голямата перестройка на американското военно присъствие предстои в Европа и Средния Изток. В момента в Германия има 68 700, в Италия - 12 400 и в Англия - 12 200 американски военни. Те ще бъдат дислоцирани в Полша, България, Средна Азия, Катар...

Новата мрежа от бази ще отговаря на онова, което вече се нарича “пояс на нестабилността”, който се е проточил от Андите - в южното полукълбо, през Северна Африка и Южна Европа, до Близкия Изток и Югоизточна Азия. Това ще се нуждае от фундаментални промени в начините на доставка на американските сили по въздушен и морски път. Това ще бъдат компактни сили за бързо разгръщане на бази, на които предварително ще бъдат доставени техника и оръжие.

САЩ ще запазят възлови бази (hubs) на американска територия - например на остров Гуам, Англия и вероятно в Япония. Вместо ликвидираните бази в Саудитска Арабия, Турция, Германия и Южна Корея ще бъдат създадени десетки “спартански бази” за бързо разгръщане forward operating bases в Южна Европа, Азия и в Близкия Изток. Те ще бъдат поддържани от минимален постоянен персонал.

В Германия американците биха искали да продължат използването на военно въздушната база Рамщайн. Не е изключено обаче тя да бъде закрита и нейните служещи, в рамките на шестмесечна ротация, да прелитат от САЩ на бази в Полша, България и Румъния, които се намират по-близо до Русия. Това не се укрива в новата доктрина.

Повишената военна активност се проявява не само в Европа, но и в Азия. Изучава се възможността за нови бази в Северна Австралия, Филипините и даже във Виетнам.

Големи надежди САЩ имат и с военното си присъствие на територията на страните от ОНД, което трябва да стане постоянно. Акцентът се поставя върху Грузия и Азербайджан, напълно преориентирани към САЩ. За зона на жизнените интереси на САЩ беше обявен и Каспийският район.

На фона на военнополитическите грешки на Путин, като немотивираното изтегляне от Балканите, закриването на базите в Лурдес (Куба) и Камран (Виетнам), както и допускането на вакуум в сигурността на постсъветското пространство Вашингтон сега бърза.

На 23 май Буш направи изказване, в което махна думата “национална”, от Националната система за противоракетна отбрана и съобщи, че отсега тя ще бъде “международна”, т.е. глобално.

Полша вече съобщи, че нейната отбранителна компания ще сътрудничи с американския Boeing в изграждането на системата. Американците работят в Дания и Гренландия за модернизирането на радиолокационните станции за ранно предупреждение в Арктика, което е необходимо за следенето на ракетите, излитащи от Близкия Изток.

Турция и Индия искат да купят американско-израелския противоракетен комплекс Arrow. Тайван води преговори за зенитно-ракетните комплекси Patriot с неговата нова модификация PAC-3.

Появи се обаче силен конкурент. Това е новият руски зенитно-ракетен комплекс “Триумф” с повишена скорострелност и далечина на огъня, който според специалистите е много по-добър от американския Patriot.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ