Налице са признаци, че САЩ готвят нова война или хирургически удар. Налице са признаци, че следващата жертва ще бъде Иран.

Последният от тях дойде в началото на юни, когато Белият дом и Държавният департамент обвиниха Техеран във всички грехове - поддържане на международния тероризъм, разработки в ядрената област, противодействие на мирния процес в Близкия Изток, нарушаване правата на човека. Преведено на езика на дипломацията на Буш това е произнесена присъда или обявяване на война.

По същото време някои източници съобщиха за готовност на американците за военен удар по Иран като плацдармът ще бъде в Азербайджан. Отговорът на Техеран не закъсня. Оттам намекнаха, че при разполагане на войски на САЩ в Азербайджан или Грузия, Иран ще нанесе превантивен удар по инфраструктурата на военните обекти на тези държави.

Съотношението на силите на участниците в такъв хипотетичен конфликт показва, че възможностите на Иран са много по-големи от потенциала на Азербайджан и Грузия - които не разполагат и с елементарна противоракетна и противовъздушна отбрана. През 2000 г. Техеран въведе на въоръжение едностепенните ракети Шехаб-3 с обхват 1300 км. и сега разработва двустепенните ракети Шехаб-4 и Шехаб-5 с обсег 2000-3000 км., които могат да покрият всички обекти в Грузия и Азербайджан.

Иран може да нанесе удари и с авиация или през сухопътната граница на Азербайджан. Той има превъзходство в населението (69 милиона души) и въоръжените си сили (около 1 милион заедно с резерва), срещу 7 милиона население на Азербайджан и 5-милионната Грузия, които съответно имат въоръжени сили от 280 000 и 100 000 души.

Тези фактори могат да усложнят обстановката в района. Около Иран се води сложна игра като последните събития са само прелюдия към основния акт.

Важен елемент бяха и обясненията на Путин, които продължават да са интерпретирани по най-различен начин. Става дума за договора между Русия и Иран за изграждането на атомната електроцентрала в Бушер. След Петербург, изявлението на Путин беше посрещнато от английските вестници със заглавията “Путин се изтегля от Иран и обяви прекратяване на сътрудничеството с Техеран в ядрената сфера”. Но Путин след това обясни, че Русия не е длъжна да се откаже от ядреното сътрудничество с Иран и че ще продължи да строи АЕЦ в Бушер, а коментарите в Англия бяха определени като “недобросъвестна интерпретация”. Надделява мнението, че Путин няма намерение да се откаже от иранските контракти, което означава, че Бушерската АЕЦ ще бъде построена, че Русия ще доставя гориво, а отработеното ще си го взима обратно, че ако Иран може самостоятелно да преработва своя уран, никой не може да му забрани това, и че останалите контракти, в това число доставката на отбранителни видове въоръжение от Москва, ще продължат.

Това означава, че ако американците планират вече нещо срещу Иран, то едва ли ще започне с военна интервенция, а с опит отвътре да бъде отслабен режима в Техеран. За това може да бъде използван така наречения азербайджански фактор. Според Гюлистанския договор от 1813 г. подписан между Руската империя и Персия, азерите бяха разделени между двете държави. Днес в Азербайджан живеят около 8 милиона, а в южната част на Иран, според различни оценки, те са между 20 и 30 милиона. Държавният департамент се опитва да използва азербайджанския сепаратизъм в Иран.

Засега Буш не е готов да открие нов фронт в района на Персийския залив, но може да се предполага, че ако не успее с вътрешното ерозиране, подготовката за атаката ще започне до една година.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ